Leader's Hub БРОЙ /// Мениджър 09/23

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

Практическите дейности са от първостепенно значение

Нашите роднини и приятели преживяват радостта от спечелен медал дори по-силно от нас самите, посочва Никола Каравасилев, ръководител на българските национални отбори по астрономия, по астрономия и астрофизика и отборите, участващи в Международния турнир

Автор:

Николета Илиева

Снимки:

Личен архив

Практическите дейности са от първостепенно значение

Практическите дейности са от първостепенно значение

Нашите роднини и приятели преживяват радостта от спечелен медал дори по-силно от нас самите, посочва Никола Каравасилев, ръководител на българските национални отбори по астрономия, по астрономия и астрофизика и отборите, участващи в Международния турнир

Практическите дейности са от първостепенно значение
Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика с ръководител Никола Каравасилев (вдясно)
quotes

Кои са основните принципи, които лично вие следвате при подготовката на учениците за състезания?

Думата „принципи“ е много ключова тук, защото тя много добре замества думата „правила“. Начинът на подготовка много зависи от това за какво състезание точно се подготвяме. Когато се готвим за олимпиада, която се състои в решаване на задачи, тогава непременно учениците трябва да са запознати с точния формат на състезанието. Задължително се преминава през всички основни видове задачи. Дават се задачи за самостоятелна работа на вече избрания отбор, като най-често състезателите ни се подлагат на по-голямо изпитание от онова, с което ще се сблъскат на самата олимпиада. След това много внимателно се анализират грешките, които всеки от тях прави, с цел да бъдат отстранени. 

В днешно време има много амбициозни родители. Как да намерят баланса да стимулират детето да учи, без натискът да стане прекален, така че да го демотивира? Каква е вашата препоръка?

Проблемът със свръхамбициозните родители съществува съвсем не от скоро. Познавам много такива, които буквално изпращат децата си против тяхната воля да участват в състезания и това никога не води до добри резултати. Има и случаи, в които поради изключително високите амбиции на родителите можем да твърдим за напълно провалено детство. 

Има ли готовност сред учениците да жертват част от свободното си време за сметка на подготовката за състезание?

Интерес към природните науки сред младото поколение има, при това силен. Нашите състезатели са готови да жертват голяма част от свободното си време за подготовка. Проблемът е, твърде често, че именно талантливите ни и мотивирани ученици се отказват поради не особено стимулиращите учебни програми. Тук идва ролята на извънкласните дейности като школи и кръжоци. За мен е от първостепенно значение нашите занятия да включват много практически дейности, с които да илюстрираме всичко, което се учи на теория. Също така много е важно поставянето на проектни задачи.

Какво ви дава работата с тези млади хора като лично удовлетворение и кои са трудните моменти по пътя?

Започнах да се занимавам с ученици веднага след като завърших гимназия, през 2006 г. Винаги ми е доставяло удоволствие да предавам своите знания и опит на по-младите от мен. Водещата сила е усещането, че съм полезен и правя нещо наистина добро за учениците, с които се занимавам. Едно от най-тежките изпитания е, когато се сблъсквам с неблагодарността на някои ученици. Особено неприятно е, защото знам, че за някои от тях съм изиграл много съществена роля, но това не се оценява.

Как оценявате образователната система в България?

Образователната система в България има значително количество проблеми за решаване, като една малка част от тях се дължат на липса на финансиране. На първо място е липсата на мотивирани хора, които искат да станат учители. Тази професия е подложена на силна обществена критика. Като цяло, отношението на хората у нас към учителите е силно неуважително. Мен са ме питали "Ти си интелигентен човек, защо стана учител?". Това е и една от основните причини по-младите да не искат да работят в тази сфера. Заплащането също не е високо, но ако трябва да сме честни, през последните години не е и толкова ниско. Има какво да се желае и от учебните програми по изучаваните предмети. Хубаво е учениците да виждат по-ясно приложението на това, което изучават и да разбират защо дори и фундаменталното знание е нещо, което ще им помогне в живота. Но пак казвам, същественият проблем е липсата на уважение сред хората към образователните институции и учебния процес като цяло. Ако това не се промени, не мисля, че можем да очакваме някакви по-добри резултати в близко бъдеще.

Какви лични качества развиват участниците в олимпиади? Как оценявате тяхното личностно израстване?

Участията в олимпиадите развиват преди всичко самодисциплина, целеустременост и умения за реална самооценка. Те възпитават още едно умение, което, за жалост, започва да липсва в днешно време – да се поставят конкретни цели. Все по-малко хора успяват да формулират ясно точно какво искат да постигнат. По отношение на личностното израстване – имам и съм имал ученици, които само за една година подготовка вече са напълно различни хора.

Как се подкрепяте преди състезание? Как успявате да туширате напрежението? 

Най-често всички в отбора заедно с нас, ръководителите, сме приятели. Аз самият се опитвам да убедя учениците си в това, че дори и да не постигнат очакваните от тях резултати, то не е фатално и че по време на състезанието не бива да мислят за евентуалния неуспех.

Как празнувате победите и как учите учениците да приемат неуспехите?

Най-често прегръщам всеки от медалистите ни. Мисля си, че нашите роднини и приятели преживяват радостта дори по-силно от нас самите. Може би защото не виждат какво стои под „върха на айсберга“. Естествено, понякога учениците ни не постигат това, което са планирали. Рядко го преживяват тежко. В повечето случаи правят разбор как да подобрят представянето си следващия път.