Сигурно се сещате за книги или филми, които при всяка следваща среща ви откриват ново ниво на смисъл и послание. Като че ли с магия и с нарастването на собствения ни опит те ни разкриват още по-дълбоки уроци и мъдрост.

„Как да печелим приятели и да влияем на хората“ на Дейл Карнеги е точно от тази категория и е редовно класирана за една от най-ценните книги в бизнеса. Историята на самият Дейл е интересна. Роден в Сейнт Луис, Мисури, през 1888 г., той бързо разбира, че успехът спохожда тези, които умеят добре да взаимодействат с останалите. След успешна кариера в продажбите Дейл Карнеги се впуска в преследването на мечтата си да стане актьор на Бродуей. След един сезон става ясно, че не това ще бъде неговото поприще и нуждата го кара да потърси нова кариера. Задава си въпроса какво е онова, което пречи на хората да постигат успеха, за който мечтаят, и бързо открива, че това не е техният интелект, а уменията им да установяват взаимоотношения, основани на доверие, благородство и намиране на решения, които са от полза за всички. Само за няколко години програмите, които създава, променят хиляди съдби към по-добро. През школата му минават имена от огромен мащаб и често се чуват отзиви като тези на Уорън Бъфет, който твърди, че дължи не само голяма част от професионалния си успех, но и този в личен план на уменията, които е развил в програмите на Дейл. През 1936 г. той издава първата си книга „Как да печелим приятели и да влияем на хората“. Тя бързо достига до „алеята на славата“, за да остане там десетки години.

Как се получава така, че прозренията в нея не само че не остаряват, но като с магия се сдобиват с нов живот и актуални послания. Първо, принципите в книгата са резултат от анализ на хора, постигнали забележителни успехи. Едно от хобитата на Дейл Карнеги е да чете биографиите на известни личности и да изследва техните характеристики и навици, обуславящи необичайните им постижения. В допълнение търсещият му ум с удоволствие се е гмурвал в древността, за да открие прозренията на мъдреците от Античността до негови дни. Резултатът е забележителен – книга, която представя 30 принципа за взаимодействие с останалите хора. Тя се чете леко, дори може да отворите напосоки и да се запознаете с историята зад принципа, на който сте попаднали. Чете се с подчертаване и осмисляне.

Нека погледнем как тези принципи остават актуални и днес, и то след толкова години на дълбоки промени, в които като че ли изкуственият интелект категорично е превзел фокуса ни на внимание. Ще обсъдим първите три принципа на Дейл, които имат за цел да накарат хората да ни допуснат до себе си.

Не критикувайте, не се оплаквайте и не заклеймявайте

Днес няма конкурентна организация, която да не се стреми да създава и насърчава култура на иновативност, постоянни промени и подобрения. Нека сега само за миг да си представим, че при неуспех на някое от начинанията старите навици за търсене на виновни и бягството от отговорност вземат връх над иначе така благородните намерения за промяна и развитие. Не е нужно да има викове и крясъци, достатъчно е да чуем „Нали ти казах…. Знаех си…“ или дори да зърнем едва прикрита ехидна усмивка, за да се срази желанието за експериментиране и поемане на рискове. Да, знаем колко важно е да изграждаме култура, която приветства вътрешното предприемачество, но ако лидерите не могат да устоят на изкушението да критикуват, то тогава няма сила, която да накара екипите сърцато да щурмуват статуквото и да търсят начини да пресъздадат света си.

Освен това постоянното оплакване и критиката са характерни за хората с външен локус на контрол – тези, които намират причина за собствените си неуспехи и неволи във външния свят и така си създават „алиби“ пред самите себе си. „Оневиняват“ се за липсата си на постоянство, гъвкавост, воля, настойчивост. Когато прекъснем токсичния вътрешен глас, освобождаваме енергия и виждаме възможности и решения вместо само пречки и ограничения.

Оценявайте честно и искрено приноса на другите

Знаем вече, че една от най-честите причини хората да напускат компаниите си е усещането им, че не са достатъчно оценени. Не става въпрос само за големите награди в годишните състезания или бонусите. Дори най-дребните „пропуски“ за изтъкване на приноса могат да бъдат болезнени. Преди време много обещаващ кандидат за работа мотивира желанието си за смяна на компанията точно заради тези, уж дребни, пропуски. „Всеки път когато дам някаква добра идея, шефът ми я „прихваща“, но все пропуска да спомене, че идва от мен. Ако някой от всеизвестните му любимци предложи нещо, което му харесва, всички разбират кой е дал идеята. Тези дребни жестове на пренебрежение и незачитане са още по-дразнещи, отколкото несправедливата критика. Показват, че дори когато се справяш добре и си полезен, това няма значение, ако не си в кръга „приближени“.

Ние често анализираме детайлно неуспехите си и с право, но нека да търсим осъзнато и „етимологията“ на успехите си. Може да се окаже, че ако тихото момиче в ъгъла не беше изготвило впечатляващата презентация навреме, въпреки че това ѝ е отнело вечерта за приятели, колегата, който прави бизнес анализи, не беше забелязал пропуск в стратегията на конкуренцията, новото момче в екипа не беше казало, макар и тихичко, че има „малка грешка в изчисленията“, то грандиозният успех на топ лидера просто нямаше да се случи. Често 1% по-нисък резултат, един ден по-късно или по-рано, една грешка, макар и малка, могат да прекатурят шансовете за успех. Ако пропуснем да отбележим приноса, то следващия път тихото момиче, колегата анализатор или пък новото момче в екипа могат да си замълчат, да затворят компютъра в 5.30 ч. и макар и за малко, да се разминем с успеха си. Затова нека със същата настоятелност, с която търсим корена на проблема при трудна ситуация, да търсим и всеки допринесъл, макар и на пръв поглед с малко, за великолепния резултат. Вярно е, че може да се наложи да се поупражняваме в изказване на благодарност, така че да зарадваме, а не да озадачим похваления, но пък целта си заслужава. Нека не очакваме ефектът да се прояви моментално. Тихите интровертни хора няма да покажат удовлетворението по ясен и недвусмислен начин, но това не означава, че усилието не си заслужава.

Следващия път споменете името на човека, който е помогнал, и конкретизирайте как, кога и с какво точно е допринесъл, и то на всеослушание. И преди да похвалите един, помислете дали не трябва да споменете и друг, за да не „извадим очи, вместо да изпишем вежди“. Когато пък искате да вдъхнете повече енергия, чувство за екипност и да поддържате здравословна среда, цитирайте идеите на другите, като всеки път споменавате кой е авторът им. Така ще помогнете да се роди следващият гениален колега и дори уверен бъдещ лидер.

Бъдете добър слушател. Насърчавайте другите да говорят за себе си

 Ковид-19, дистанционна работа, бърз растеж на организацията, постоянни промени, нов офис, hot desking, сливания, придобивания, преструктуриране, нови екипи, високи цели, конкуренция, нови технологии, недостатъчно хора, стрес, прегаряне, чувство за отчужденост и самота. Има толкова много причини да се фокусираш върху себе си и собственото си оцеляване. Дори и денят ни да не е така напрегнат, огромната част от нас се интересуваме най-вече от себе си и дори можем да говорим с часове за нещата, които ни вълнуват, за собствените си мисли, чувства, преживявания. Това обаче не изгражда мостове, а невидими стени. Сещате ли се за хора, които ви се обаждат само за да ви разкажат за себе си и преживяванията си (обикновено негативни), и ако се опитате дори за кратко да споделите нещо, губят интерес. Ценят ви като източник на съвети, идеи, контакти, помощ в най-разнообразни форми, но се оттеглят, ако дори за малко се опитате да насочите прожектора към себе си. Сигурно вече сме разбрали, че е добре избирателно да се раздаваме. Какво можем да направим като алтернатива? В много хора се крият истински диаманти и обикновено те не го осъзнават. Да изследваме тези, които остават често в сянката и не се натрапват като пъстропери птици. Да ги предразположим да споделят и да отворят черупката си. Нерядко отвътре ще проблесне същността им, ще открием нови светове и таланти, ще видим още едно ново измерение в човека. Но най-ценното от всичко – ще накараме същия този човек да види себе си в по-добра светлина, да се хареса и да си повярва. Наскоро работих с млад човек, изключително уважаван от колегите си за острия си интелект и за лекотата, с която решаваше заплетени задачи. Той имаше абсолютното право да се гордее с постиженията си, но вместо това се беше изгубил, беше натрупал неудовлетворение, страхове. Трудно подаваше дори ръка за здрависване. Беше си взел няколко месеца почивка, за да се справи с тежестта, неувереността и съмнението, които се натрупваха в него. За щастие колегите му бяха запазили активен контакт и бяха успели да го привлекат обратно. Само след няколко разговора с интензивно прилагане точно на принцип №3, както и след активна програма за опознаване на себе си и на другите в екипа, той започна да се променя. За около месец свитият, неуверен, притеснен и съмняващ се в себе млад професионалист, който смяташе, че е на ръба на поредната криза, се превърна в значително по-жизнерадостен, отворен към останалите и най-вече много по-солиден като самооценка човек. Радост беше да се види как този светъл мозък отново проблясва, как припламват пак поизгубените страст и живец, как един обещаващ човек се завръща към пътя на развитието и удовлетворението.

На пръв поглед само принцип №1 предизвиква повече нагласата и волята ни. Останалите два обаче са типичен пример за самозаблудата ни, че познаването на дадена концепция автоматично означава, че сме развили умението да я прилагаме и най-вече, че я практикуваме. Само 5–10 минути на ден са достатъчни, за да видим огромната разлика между пасивната информираност и осъзнатото прилагане. Нека се фокусираме всеки ден към един от тези принципи и така ще внесем повече цвят, качество и съзидателност в ежедневието си.