Концепция за устойчиво развитие на бизнеса сега придоби нов, регулационен контекст и затова „проговорихме“ за ESG. Модерно, но не и съществено ново. Компаниите от години следят своите въздействия и в стремежа си да се отличат разказват за тях по различни начини и през различни канали. Тези, които бяха напред и работеха по устойчивостта през изминалите 20 години, сега посрещат регулациите готови, с опит в докладването, с екипи, с цели и с възможност даже да се проследи тенденция при тях. Някои са направили неща, дори по-напредничави от докладване на корпоративната устойчивост като оценка на нетното въздействие (net impact assessment). При нея се отчита цялостното влияние на една компания върху природата и обществото и се показва реалната добавена стойност от съществуването на този бизнес. Тези компании не са много, но са с добра основа и отдавна знаят какво и как да движат напред, така че да им носи ползи.

Докъде са стигнали компаниите в България?

Както очертах, последните няколко години, докато ESG вълната връхлиташе на талази, някои компании свършиха много работа по темата, а други отлагаха или изобщо не бяха чували за тази концепция. Това разделя бизнеса на две. Стигнали сме дотам, че компаниите, които и до момента са изготвяли доброволни доклади за своите въздействия, вече имат матрици на съществените теми и са наясно какво трябва да отчитат. Десетки компании от очакваните стотици, които подлежат на CSRD докладване по силата на регулациите, вече са започнали „тренировъчно“ създаване на доклади. Тренировъчно означава, че ако трябва да създадат доклад, който да бъде одитиран през 2026 г., те вече минават през процеса, за да разберат какви са дейностите по този проект и какви ресурси изисква всичко това. По-сложен е въпросът с одитирането. Директивата официално влезе в българското законодателство едва този август и това кой и как ще прави валидирането на подадените в докладите данни в момента се изяснява.

Какви са предизвикателствата?

Като почти всичко, което изведнъж минава в графа „задължително“, ESG изискванията логично срещат отпор сред повечето компании. За тях това е нещо ново, с което трябва да се съобразяват. Разочароващо е, че този тренд не тръгва в резултат на свободната воля на потребителите и компаниите, а е нормално да очакваме именно така да се развият нещата, за да са устойчиви самите те. Затова често чуваме и коментари от сорта на „Това е новият GDPR!“.

Също така компаниите все още не знаят много за ESG и директивата, която го въвежда формално. Разпитват за същината на нещата, за това кое и как се отнася до тях, какъв е смисълът. Тези въпроси възникват напълно естествено, защото много от темите в ESG изискванията са напълно чужди за българската действителност или пък се управляват по свой начин, без непременно да са „окичени“ с това звание.

Освен регулациите компаниите чувстват натиска и по веригата на доставки – техни бизнес партньори вече им искат най-често информация за въглеродния отпечатък от дейността, продукта или услугата, която предоставят. Този натиск се реализира на фона на това, че в организациите почти няма подготвени хора или дори екипи. Единствено тези, които имат опит, ще минат по-леко през цялото упражнение.

На следващия етап идва сблъсъкът с прилагането на изискванията. Това започва още със събирането на данни – такива понякога са събирани до момента, но често се е случвало на парче, което прави данните не особено качествени. Като консултанти ни се налага да връщаме подаденото от клиенти, да обсъждаме, да искаме нов оглед, да задаваме още въпроси и да следим доколко добре са консолидирани данните. За разлика от финансовите отчети тук има много описателна информация. Тя обаче също подлежи на проверка и трябва да спазва определени изисквания.

На този фон нещо прави впечатление за пионерите в корпоративната устойчивост до момента – те сякаш загубиха или не се възползваха от това да покажат, че са първи и на това поле от десетки години. Буквално. Компаниите, които работиха довчера доброволно по тази тема, са далеч напред и заслужават уважението и любопитството ни. Те са намерили причина да докладват преди и отвъд регулациите и си струва да разберем какво са научили по пътя. Друг интересен аспект по отношение на пионерите е, че довчера те целеполагаха и се отчитаха на база на собственото си разбиране на понятието „устойчиво развитие“, т.е. съществените им теми (виж карето) отразяваха само реалните им екологични и социални казуси. Днес вече не е така – всички трябва да спазват методологическата рамка на европейската бюрокрация. Това вече води до стандартни теми, стандартни показатели и рутинно отношение към целия процес. Това за нас като консултанти е рецепта за бързо понижаване на качеството.

Какво следва?

Цялостното усещане в новата ситуация за бизнеса в момента е, че, за съжаление, регулацията води до това компаниите да се фокусират много върху отчитането и изоставят реалните дейности и иновациите. В края на краищата средствата и човешкият ресурс на всички компании са ограничени и преди всичко се използват за осигуряване на съответствие със законодателството. Ще се загуби блясъкът на докладите, защото ще липсват лидерските мнения и ще властва принудата. Въпреки това има нови трендове и следващи проекти, по които лидерите и пионерите – и от страна на компаниите, и от страна на консултантите – работят и не чакат да бъдат насочени натам.