Енергийните общности, известни още и като енергийни кооперативи, съществуват под някаква форма в Европа още от 80-те години на XX век. Официално обаче те бяха облечени в общоевропейска законова форма през 2019 г. Въпреки краткото време оттогава ЕС си беше поставил цел да има по една подобна общност във всяка община с население над 10 000 души до края на 2025 г. И макар преброяването им да е трудно, до момента са идентифицирани над 10 500 енергийни общности на континента с около 2 млн. ангажирани в тях граждани и инвестиции от 6,2–11,3 млрд. евро, и 7,2 до 9,9 гигавата инсталирани мощности за периода 2000–2021 г. Макар и тази статистика да е впечатляваща, със сигурност целта за догодина няма да бъде изпълнена поне в България, където известните енергийни общности се броят на пръстите на едната ръка. Което е жалко само по себе си и най-вече за нас, защото подобен тип граждански кооперации имат голям потенциал и на теория не са толкова трудни за изпълнение.

Какво е енергийна общност и защо е важно?

Концепцията все още не е много популярна в България, а хората обикновено я свързват с кооперации за поставяне на по-мащабни покривни фотоволтаици. Тя обаче може да бъде много повече. Всъщност става въпрос за съдружие от хора, които искат да инвестират във възобновяема енергия – било то в производство, съхранение, търговия, електрическа мобилност и др. Те правят бизнес план, стават съдружници. В повечето случаи всеки има право на един глас в общото събрание, независимо от дяловото си участие. Някой може дори да не притежава дял, а да е включен само защото е полезен с професионални умения или пък е част от общността по социални причини.

Енергийните кооперативи предлагат възможност за идеално взаимодействие на малките и средни предприятия и на местните институции с локалната общност. Местните бизнеси могат да предоставят например по-големите си покриви за разполагане на фотоволтаични панели, след което да се ангажират с изкупуването на енергията в дългосрочен план. Това обикновено става на фиксирана, по-ниска от пазарната цена, защото се избягват допълнителните такси за пренос, преразпределение и други надценки. Гарантира се и степен на енергийна сигурност и независимост. Фиксираната цена осигурява по-ясен хоризонт за всички ангажирани страни, тя е възможна, защото се знаят предварително сравнително точните разходи, както и профилите на слънцегреене, т.е. потенциалният обем на производството.

„Ако една държава е тръгнала по пътя на енергийната трансформация, децентрализация и демократизация, енергийните общности според мен са основният ключ към това“ – обяснява Кристиян Димитров, координатор на кампания „Енергийни общности“ в „Грийнпийс България“. На теория при тези проекти капиталът остава в малките населени места, постига се кръгова икономика на местно ниво, намаляват се емисиите, стимулира се и възприемането на възобновяемата енергия като решение, което работи, чрез пряка ангажираност в проекти, които са по-малко изискващи от това някой потребител да се опита да създаде собствена индивидуална инсталация. Допълнително децентрализацията осигурява независимост и стабилност на енергийната система. Генерирането на енергия от малки мощности за консумация на място води до по-добър баланс.

Ново в България

Енергийните общности бяха законово дефинирани в България с въвеждането на последните промени на Закона за енергията от възобновяеми източници в средата на октомври 2023 г. Темата обаче отново събуди медиен интерес през последния месец, когато в Бургас обявиха най-нов сравнително мащабен проект в областта. „Енергийна общност Бургас – плувен комплекс Славейков“ е съвместна инициатива на Община Бургас и местни граждани. Тя предвижда изграждане на фотоволтаична централа с капацитет над 400kW върху покрива на един от плувните басейни в крайморския град. Мощностите ще бъде използвани основно (85%) за нуждите на спортния комплекс, където е инсталирана. Очакванията са инвестицията да се изплати за 10 години, а гражданите, които ще участват доброволно с вложения между 1000 и 10 000 лв., да получават годишен дивидент от 3%. Общината ще получи електроенергия на преференциална цена и така намалява разходите си, докато инвеститорите в кооператива получават сигурна доходност. След 10 години соларната инсталация ще остане собственост на общината, която ще я използва още 15 години. В Бургас пуснаха официалната обява за набиране на капитал в началото на юли, като периодът ще е 3 месеца, а самата инсталация се очаква да бъде въведена в експлоатация в началото на 2025 г.

Енергийната общност в Бургас всъщност следва крачка по крачка вече изпитан в страната модел. Той е създаден от Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и вече беше приложен в първото по мащаба си публично-частното партньорство от този тип – в Габрово. Там де факто вече от няколко месеца функционира енергийна общност с участието на местната община, граждани от града и дори жители на други населени места, които поискаха да се включат при минимален праг на участие от 500 лв. Инсталацията в града, която ще осигурява 100 kWh възобновяемо електричество от фотоволтаици, е монтирана на покрива на регионалното депо за неопасни отпадъци и целта е да захранва него. С развитието на проекта през последните седмици се оказва, че ще може да отдава от излишната енергия и на други общински дружества в града през фирма търговец.

Win-win минус монополите

„Енергийните общности осигуряват много голяма гъвкавост по отношение на доставката на енергия, но и носят възможности за двете страни – да увлечем гражданите, от една страна, а от друга – да извадим в относително кратък период от време допълнителен финансов ресурс“, обяснява Тодор Попов, директор в Община Габрово и основен двигател зад енергийната общност.

Според него инициативи от такъв тип подпомагат независимостта и правилното приложение на фотоволтаиците – на мястото на използване, на покривите на сгради, а не на земеделски земи. Освен това разходите за енергия на депото за отпадъци са спаднали, а парите остават в местната общност, а не в „някоя голяма корпорация, в която ще си купят „Лексус“. Той оценява и увеличаването на капацитета на местната администрация и на гражданите във връзка с ВЕИ. Не на последно място така направеното съдружие дава сигурност на всеки участник, като гарантира период на опериране и на възвръщаемост за разлика от инвестицията в комерсиален соларен парк например. Тук е моментът да уточним, че енергийните общности по дефиниция трябва да дават възможност в учредителния си договор всеки участник да напусне, когато пожелае.

За да се случат практически тези два кооператива обаче, е изминат доста път. „За съжаление, на национално ниво нямаме политики, които да стимулират този тип инсталации, малки, на покриви, позволяващи сдружаване на граждани. Но пък се оказа, че и нямаме законодателни пречки да го направим“, казва инж. Станислав Андреев от „ЕнЕфект“. Той добавя, че на организацията са ѝ били нужни две години да анализира и подготви модела, по който сега ще оперират общностите в Габрово и Бургас. Това всъщност се случва с регистрация на гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), уточнява Тодор Попов.

Представителят на ЕО – Габрово, изрежда в разговора ни редица административни пречки, през които хората зад кооператива са преминали. Един от проблемите, които посочва изрично, е липсата на орган и процедура за ясно дефиниране на едно сдружение като енергийна общност. В момента преференциите за това са малки, но експертът на Община Габрово си представя, че в бъдеще ситуацията може да се промени. В тази връзка Попов по-скоро е на мнение, че нерешените проблеми са не толкова в закона, а в прилагането му и подзаконовите актове. Според него пазарът не е подготвен, а лобито на енергийните оператори е силно, разказвайки нашироко за различни малки затруднения, които те са успели да превъзмогнат с пионерския си подход.

Само открехната врата

„Енергийната общност в Габрово е структурирана по малко по-различен начин от тези в чужбина. Де факто в България в момента се търси практически как да функционират енергийните общности по оптимален начин“, включва се в разговора и Светослав Стойков, който е член на ЕО – Габрово, но и експерт към Институт „Кръгова икономика“ и координатор в енергийния екип на „За Земята“. Той посочва, че двете общности в Бургас и в Габрово ще функционират на един принцип точно защото все още не са налични или открити всички възможности. А всъщност енергийните общности в Европа са различават доста дори на индивидуално ниво – те нямат унифициран модел, а са гъвкави, за да се съобразят с локалната ситуация и нужди. Общото между тях е наличието на устав/договор, в който е описано как ще бъде произвеждана енергията, как ще бъде преразпределяна, как ще бъдат разпределяни печалбите между членовете и др. Това е важно, за да се осигури безпроблемно съществуване на общността.

„Енергийните общности не са просто инсталация за производство на електричество“, продължава Кристиян Димитров. По концепция те трябва да изпълняват социална, екологична или икономическа дейност за местната общност. Потенциалната печалба от излишъците да се влага в проекти с добавена социална стойност, допълнителната енергия да се предлага на преференциални цени на енергийно бедни семейства, както се прави на много места в Европа. Според Димитров това куца в нормативната уредба в България: „Сложиха няколко клаузи, че социалните, екологичните, цели са пред икономическите, но по никакъв начин не е уточнено как точно ще бъде гарантирано това“.

„Енергийната общност е социално ангажиран бизнес на местно ниво. Да бъде конкуренция на големите компании и да доставя и социални услуги – обобщава Светослав Стойков. – Главната цел е овластяването на местните хора.“ Така те стават и по-отговорни и ефективни в потреблението си. Осъзнаването идва много по-бързо, защото довежда въпроса до производството и снабдяването с енергия до всеки един индивид на ежедневна база. Освен това хората подхождат по-отговорно и към управлението, защото едно е да защитаваш интересите на мултинационална компания, друго е да развиваш производство, което се управлява от местните хора на местно ниво, които знаят конкретиката на локалните проблеми.

През това време в Бургас вече мислят за разширението на общността с други подходящи обекти. Експертите от ЕО – Габрово, пък признават, че следващата седмица ще посетят колегите си от община в средно голям град в Западна България, която е поискала консултация как да реализира сходен проект. Както обикновено, новаторите в страната ни изпреварват законодателството в намирането на решения.