След няколко бурни години на растеж (от 2016 до 2019 г.) секторът премина към застой, по-ниски цени на международните пазари, свръхпроизводство (най-вече на лавандула) и изкореняване на някои розови и лавандулови насаждения в страната поради увеличените производствени разходи и трудната им реализация. Някои земеделци се завърнаха към традиционните зърнени и маслодайни култури или отдадоха земята си под аренда.

Розова кампания 2024

Отзивите са, че тази година е по-добра от миналата. Николай Ненков, член на борда на Сдружение „Дестилирано в България“ и собственик на „Гален-Н“, коментира, че: „Влажното и студено време през този сезон е удължило кампанията до почти рекордните 50 дни. Толкова дълга кампания означава, че количествата преработен цвят са повече, а качеството, както винаги в България, е високо.“

Независимо от това тепърва предстои да се види каква ще е реакцията на пазара. През последните две години цените на розовото масло се възстановяваха от кризата от 2020–2021 г. и очакваме да видим дали възходящото движение ще продължи, или конкуренцията между производителите ще подрони извоюваното досега. Факторите, които имат заряд да променят играта, са устойчивостта и проследимостта (от полето до крайния клиент).

Изискванията на големите мултинационални компании, които използват разнообразните компоненти на маслата за производството на краен продукт, растат и тепърва ще натоварят цялата верига на доставки назад през преработвателите до земеделските производители с допълнителни ангажименти, които са свързани с все по-големи производствени разходи. Именно те се очаква да намалят конкуренцията в сектора в средносрочен план.

Реорганизация

Процесът по реорганизиране на цялата индустрия от гледна точка на „устойчивост“ и „прозрачност“ е едно от най-големите предизвикателства на сектора. Това се дължи на факта, че преработвателите разчитат на голям брой малки или семейни производители на суровината. В България има около 100 активни дестилерии и над 3000 земеделски производители, които отглеждат етеричномаслени култури. „Безспорно се забелязва все по-голямо структуриране на сектора и Законът за розата донякъде дава резултат за подобряване на начина на работа и изсветляване на сектора, но все още липсва една силна съсловна организация, която обединява и подпомага земеделците, производители на суровината – цвят от роза, лавандула или други билки. Забелязва се нужда от по-добра информираност на производителите за това какви стандарти трябва да се спазват, какви препарати са допустими за третиране и дори за какви са актуалните етерични масла на пазара“, споделя Константин Георгиев от „Робертет България“.

Приложение

Българските етерични масла имат добра репутация на международните пазари. Развитието на сектора на ароматерапия дава тласък на пазара. Реално това е най-същественият сегмент на пазара, що се отнася до крайния продукт, който се произвежда в страната. Етеричните масла се влагат също в парфюмерията, химическата индустрия (перилни препарати и други подобни), хранителната промишленост и във фармацията. Но ароматерапията е секторът, който продължава да отваря нови пазари и това представлява една добра възможност за българските етерични масла, особено ако продължим да поддържаме високото качество и избягваме все по-често срещащата се синтетика на пазара.

Предизвикателствата освен намирането на пазар остават липсата на работна ръка за сезонната работа, климатичните промени, които стават все по-непредсказуеми, и растящите изисквания на купувачите относно веригата на доставки. Необходимо е да се намери начин малките производители и дестилерии да постигнат необходимото ниво на прозрачност и отчетност бързо и без драстично повишаване на разходите им.

Някои дестилерии вече предоставят съдействие при събирането на лавандулата и може да се каже, че вече изискванията на Закона за сключване на предварителни договори е един добре работещ процес. Независимо от това секторът продължава да настоява за преразглеждане на сроковете и някои други детайли, описани в закона, с оглед на предоставяне на по-голяма гъвкавост.

Регистър на дестилериите в България

Сдружение „Дестилирано в България“, което обединява преработвателите на етеричномаслени култури, осъзнава, че без земеделците няма да има какво да се преработва и дългосрочната му цел е да стимулира и подпомага производителите, като предоставя по-добра предвидимост, информираност и достъп до пазара. Затова и създаде доброволен Регистър на дестилериите в България. Всяка дестилерия може да се регистрира, да опише какви етерични масла и продукти произвежда, какви сертификати има и по този начин купувачите ще имат лесен достъп до такъв тип база данни. До момента такъв регистър реално липсваше на нашия пазар. Данните от този регистър могат да се предоставят и на големите световни конференции и събития за етеричномаслени култури.

Заплахи

Регулаторно погледнато, секторът беше сериозно заплашен от опасността етеричните масла да попаднат в списъка с химически субстанции по регламента на ЕС – CLP. Активностите, проведени през миналата година от страна на браншовите организации, българските евродепутати и правителството, подпомогнаха темата да бъде отложена във времето, но тя не е затворена окончателно и секторът ще трябва да работи усилено, за да аргументира нуждата да бъде изключен от регламента. Темата за химичните субстанции в етеричните масла е специфична и тя тепърва ще изисква представянето на задълбочени научни изследвания и факти относно състава и ефекта на маслата.

Пазари

Глобалният пазар на етерични масла (без масовите цитрусови и ментови масла) се оценява между 55 и 65 хил. тона в обем и 2–2,5 млрд. долара, показват годишните анализи на неправителствената организация „ИнтелиАгро“ на база данни от ITC. От този пазар България държи около 1% в обем и 3,6% в стойност, т.е. етеричните масла, които се произвеждат в страната ни, са с по-висока стойност на единица продукция, което се дължи най-вече на розовото масло и в по-малка степен на маслото от маточина. Изнесената продукция от страната е над 500 тона по последни данни на „ИнтелиАгро“, което пък се дължи най-вече на високите обеми лавандулово масло, което се търгува от страната ни.

Българското производство на етерични масла остава основно експортно ориентирано и много малка част от продукцията остава в страната или се влага като компонент в български продукти с добавена стойност. България има потенциал да надгради сектора поради редица фактори:

• Географското разположение на страната дава добри възможности за отглеждане на различни култури;
• в България има специалисти в сферата на дестилационните апарати и процеси;
• имаме търговски традиции и не на последно място – основните ни продукти като розовото масло са с най-високо качество, признато и от международните клиенти.

Независимо от това страната ни има нужда да развива алтернативни пазари (най-вече в Азия), да търси варианти за създаване на крайни продукти с по-висока добавена стойност, както и да стимулира устойчиво и печелившо производство на етеричномаслени култури.

България продължава да е най-големият производител на лавандулово масло в света. Тази позиция трябва да бъде запазена и занапред. За тази цел има няколко основни фактора: на първо място какъв ще е пазарът, защото презапасяването на големите ползватели преди и по време на Ковид-19 затрудниха износа. Ще успеем ли да балансираме произведените количества с преработвателния капацитет в страната и ще имаме ли качествени сортове лавандула занапред? Конкуренцията също е основен фактор, затова България трябва да е еталон в сферата на етеричните масла и когато се каже, че едно масло е Българско, да се знае, че това е масло от най-високо качество. Съответно да може да се конкурираме и за по-добри цени.

Секторът на етерични масла в България се развива и променя. Той е важен за нашето земеделие не само от икономическа гледна точка, но и от културна и научна. Това е един от малкото сектори в земеделието със значителни площи, засети с многогодишни култури. Потенциалът, изглежда, е налице, а секторът, макар и бавно, се структурира все по-добре.