В отговор на „променящите се парични нужди на гражданите и предприятията в еврозоната“ Европейската комисия представи две ключови предложения, свързани с цифровото евро. Преди време Европейската централна банка проведе обществена консултация относно въвеждането му. Основният проблем, който възникна, беше свързан с неприкосновеността на личните данни и начина на живот – 43% от опасенията, свързани с цифрова валута, са в тази посока. 

В предложеното законодателство се изяснява концепцията за евробанкнотите като „законно платежно средство“ (legal tender), като се набляга на тяхното приемане и достъпността им. Предложението гарантира свободата на избора на предпочитани методи за плащане и достъпа до основни парични услуги за всички в еврозоната, като по-специално гарантира финансовото приобщаване на уязвими групи като възрастните хора, които разчитат предимно на пари в брой.

Въпреки че 60% от анкетираните в изследване на EURACTIV лица предпочитат разплащанията в брой, тенденцията към цифрови разплащания, стимулирана от пандемията ковид, е очевидна. Тя се проявява чрез все по-широкото използване на карти и цифрови приложения за транзакции, предоставяни от банки и други финансови институции.

Подобряване и внасяне на конкуренция във финтех сферата

Бих искал да посоча изключително добрите следствия от въвеждането на китайския CBDC проект за цифров юан, които могат да бъдат отправна точка при разработването на цифрова версия на европейска валута.

• Развитие на цифровата инфраструктура: Създаването на цифрово евро ще включва изграждането на цялостна цифрова инфраструктура. Това потенциално ще открие нови възможности за финтех компаниите да разработват, поддържат и въвеждат иновации в рамките на тази инфраструктура. Например финтех фирмите биха могли да предлагат решения в областта на сигурността, обработката на транзакции, услугите на цифровия портфейл и др. В Китай видяхме как големи компании веднага започнаха да интегрират сложни до преди това проекти, които да включват цифровата валута
• Нови финтех продукти и услуги: Например може да има възможности за нови видове платежни услуги, управление на цифрови активи, интелигентни правно валидни договори и др.
• Оптимизиране на транзакциите: Цифровото евро може да улесни по-бързите и по-ефективни транзакции, особено трансграничните в рамките на ЕС. Финтех компаниите, които предлагат платежни услуги, със сигурност биха могли да се възползват от тази повишена ефективност.
• Финансово приобщаване: Ако цифровото евро е проектирано така, че да бъде достъпно, то би могло да помогне за постигане на финансово приобщаване, като достигне до населението, което понастоящем е недостатъчно банкирано или не използва банкови услуги въобще. Финтех фирмите, които обслужват тези демографски групи, биха видели потенциал за растеж. Тази точка е вечната дъвка за защитаващите дигиталните валути, издавани от централни банки, и е трудно доказуема, но донякъде валидна. Трудно доказуема, защото изключва голяма част от населението в по-бедни страни като България, като причините за това „небанкиране“ могат да бъдат свързани не само с нежелание или невъзможност, но и с липса на финансова култура, липса на образование, а и липса на… пари, които да бъдат банкирани.
• Технологии, използвани от регулаторите (RegTech): Емитирането на цифрово евро със сигурност ще бъде съпроводено с нови регулации, за да се гарантира неговото безопасно и подходящо използване.
• Иновации в областта на блокчейн: Ако цифровото евро се основава на блокчейн технология (както при много цифрови валути), това би могло да даде тласък на целия сектор и да стимулира иновациите в свързаните с него финтех области, включително интелигентни договори и DLT (distributed ledger technology). Като човек от DLT средите мога с голяма нескромност да кажа, че определено има проекти, които не могат да бъдат реализирани със сегашната инфраструктура за плащане между стотици, да не кажа, хиляди банки и финансови институции (в момента са към 4400 в еврозоната и ще бъдат още след присъединяването на нови държави към нея).

Има и такива, които смятат дигиталното евро за лоша идея

Каквото и да си говорим, преходът към цифрово евро може да доведе до потенциални негативни последици за финансовата стабилност и неприкосновеността на личния живот предвид ограничената рамка, която се обсъжда с широката общественост. За разлика от дигиталното евро приемането на еврото като валута дойде след години на интензивни и в крайна сметка ползотворни политически дискусии. Разговорите за ползите и недостатъците от въвеждането на цифрова валута на централната банка (CBDC) досега се водеха предимно в технологичната и академичната сфера. От двама независими източници мога да потвърдя, че събраната в Брюксел пазарна консултативна група (MAG, Market Advisory Group), съставена от изключително реномирани имена в банковото дело, не функционира добре. Просто политиците не искат да я слушат и си правят каквото искат.

В последно време липсата на прозрачност и обществено участие привлече вниманието и на множество лица от политическите краища. Личности като Ръсел Бранд, комик, който се е социално-политически коментатор с милиони последователи в YouTube, постепенно превърнаха CBDC в централна тема на своето съдържание. Неотдавна Бранд заяви в свой видеоклип, че CBDC създават условия за „глобалистични мандати, наложени отгоре, заобикаляйки демократичните процеси“. Чувството за превръщане на ЕС в един Китай с техните мерки за контрол кара мнозина да изтръпват. Експерти смятат, че въвеждането на валута, издадена от централни банки, може да наруши конкурентните права в банковия пазар посредством един вид държавна намеса. Подобни разговори трябва да убедят централните банкери и техните пиари за доста високите комуникационни бариери, които трябва да преодолеят, за да получат широка обществена подкрепа за концепцията „дигитално евро“. Гражданите на Европа трябва да чуят причините за тази иновация, а не какво мислят или какви ползи ще имат централните банкери или политиците. Дотук ползите са ясни за една група хора, които разработваме софтуер за финансови инфраструктури, но реално ползите за крайния клиент не са видими. А когато такива не се виждат, хората започват да разпространяват конспиративни теории, какъвто беше протестът през февруари т.г. в Амстердам. 1000 човека бяха излезли на улиците да протестират срещу дигиталното евро, който съществува само и единствено като проект. Интересно е да се спомене, че организаторите на протеста са същите, които са организирали протестите срещу ваксинирането срещу ковид.

Цената на новата инфраструктура

Други коментатори анализират решението за начина, по който ще бъде изградена инфраструктурата за дигиталното евро. Малко да поясня – има два възможни пътя за проектиране. Първо, Европейската централна банка (ЕЦБ) би могла да разработи нова форма на плащане, която да бъде интегрирана в настоящите системи като кредитни карти и Paypal, различните цифрови портфейли, които се използват все повече и повече; това би позволило на европейците да имат сметка в цифрово евро директно в ЕЦБ. Алтернативно като по-амбициозен ход ЕЦБ може да създаде изцяло нова платежна система, в която транзакциите да се извършват с помощта на това цифрово евро. Решението е подобно на концепцията за създаване на нов автомобил, който да използва сегашните магистрали, или за изграждане на нова пътна мрежа за това ново превозно средство, което след това би се конкурира със сегашните.

Никой на този етап не може да сметне новите разходи за инфраструктура, осчетоводяване, промени в редица софтуерни продукти и т.н. и т.н., които пазарните участници ще трябва да направят. Какво остава за доставчиците на цифрови портфейли? Един ли само ще се използва или няколко? Къде отива конкуренцията, и оставете това настрана, а къде отива сигурността на потребителите. Като човек от сферата на цифровите валути мога да заявя, че почти няма седмица, в която да няма източвания на пари от различни публични блокчейн проекти (криптовалути, децентрализирани финанси, крипто борси и пр.). Напълно е нормално хората да са притеснени за парите си, а и както знаем, почти няма софтуер без грешки.

Технологичният аспект също не е за подценяване. Как да бъде разработена стабилна, сигурна и ефективна цифрова инфраструктура в подкрепа на CBDC? Тя трябва да е в състояние да обработва голям обем транзакции, да опазва поверителността на данните и да предотвратява кибератаки. Блокчейн технологиите гарантират много от това, но не са панацея в много случаи по различни причини (GDPR, обем и скорост на операциите и пр.).

Умишлено не се спирам на чисто банкерските причини дигиталното евро да не се харесва и ги оставям за последващ материал. Въпреки че за начало се предвижда един, образно казано, лимит на портфейла от 3000 евро в един дигитален портфейл и негативна лихва за парите над този лимит (ако това се приеме), гаранции за това, че няма да се случи един bank run (масово изтегляне на пари от дадена банка и конвертирането им в дигитално евро) няма. Кой би си държал парите в една търговска банка, гарантирани донякъде, и в централна банка, гарантирани 100%? Каква е гаранцията, че депозантите няма да поискат лимитът от 3000 евро да бъде вдигнат с течение на времето?

За:

„Тъй като обаче все повече хора избират да плащат по цифров път, еврото трябва да отразява и да се адаптира към цифровата ера.“

Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент по въпросите на икономиката, която работи за хората

„Не се съмнявам, че цифровото евро, което допълва парите в брой, ще донесе предимства на гражданите и предприятията в целия ЕС. Но съм наясно, че това изисква доверието на хората.“

Майрид Макгинес, комисар по финансовите услуги, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари

„Цифровото евро ще засили още повече международната роля на еврото и ще предостави на потребителите и предприятията допълнително универсално решение за цифрово плащане.“

Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар

Против:

„Проектът за цифрово евро може да има дълбоки последици за обществото и икономиката. Той не може да бъде оставен на централните банки и частните компании.“

Ернест Уртасун, евродепутат от „зелените“ издигнат в Испания

„Не виждам как това няма да се провали.“

Петер Бофингер, професор по икономика в университета във Вюрцбург

„Липсват прозрачност и комуникация с широката общественост и финансовата индустрия.“

Ондржей Коваржик, евродепутат от либералите, издигнат от Чехия