Ако ви се струва, че напоследък Европейската комисия увеличава натиска върху технологичните гиганти и в частност социалните мрежи, това не е просто субективно усещане. Само в рамките на около месец през октомври и ноември новинарският поток ни сблъска с доста ултимативно звучащи съобщения от ЕК на тази тема. Те включваха официални запитвания на комисията към Meta (собственик на Facebook и Instagram) и TikTok за мерките, които вземат за ограничаване на дезинформацията, свързана с конфликта в Израел и Ивицата Газа, за защитата на интегритета на изборите по света и за предпазването на децата от вредно съдържание онлайн. Еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон пък влезе в публична полемика със собственика Илън Мъск, като го призова да приложи думите на практика в неговата мрежа X, когато става въпрос за борбата с онлайн заблуда.
Активизацията не е случайна. Тя е свързана с поетапното въвеждане на т.нар. Акт за дигитални услуги (Digital Services Act) в ЕС – новия регламент на съюза, опит за по-мащабен отговор на щетите, които понесе демократичният свят от възможността за свободно разпространение на фалшиви новини чрез социалните мрежи.

 Страхът от изкуствения интелект

Този опит за контраатака в информационната война идва в момента на въздигане на един непознат и по-мощен „враг“ – изкуствения интелект (AI). Платформите за генеративен AI се развиват с невероятна скорост. Преди година Midjourney и DALL-E произвеждаха нескопосани картинки, днес – фотореалистични изображения, които вече пораждат призиви сред медийните организации да не се използват без изрично обозначение. Дори в този момент безброй хора по света могат да генерират видео от текстова задача, да направят deep fake видеоклипове и изображения и дори звукови файлове, които имитират удивително реални гласове. В същото време големите платформи, като Meta, Microsoft, Google инвестират усилено в развитието на AI инструменти и асистенти, което усложнява още ситуацията.

Политиците, а и гражданите по света има за какво да са загрижени. Повечето от изброените инструменти са широко достъпни, много дори са безплатни и не изискват сложни артистични или IT умения. Някои нови смартфони например идват с вградени функции, с които да променяте изражението на лицето на човека на вече направена снимка, да премахвате с едно маркиране хора от кадъра или да ги премествате. В същото време през 2024 г. се задават потенциално ключови за посоката на развитие на света президентски избори в САЩ и избори за европейски парламент в ЕС. Те може да бъдат не просто удавени във фалшиво съдържание, което ще се генерира все по-лесно. Това съдържание ще бъде по-трудно различимо от всякога. Включително фалшиви изявления на политици или събития с аудио, видео и изображения.

В началото на ноември световни лидери се срещнаха в Блечли парк край Милтън Кийнс във Великобритания, за да обсъдят общи мерки срещу генералната опасност от неконтролираното навлизане на AI. Мястото е знаково – свързано с криптографската легенда Алън Тюринг, създал едноименния тест, който служи да определим дали един изкуствен интелект има „съзнание“.

Целта на срещата беше да се даде началото на координирани усилия за регулация по света. САЩ и Великобритания скоропостижно създадоха органи за AI, наречени Artificial Intelligence Safety Institute (AISI). Часове по-рано Джо Байдън подписа указ (executive order) за регулация на „най-значимата технология на нашето време“ – изкуствения интелект. Той се позовава на закони, използвани само в извънредни времена, за да задължат разработчиците на значими системи AI да провеждат специални тестове за безопасност и да ги споделят с държавните агенции за одобрение, преди да могат да ги пуснат на пазара. ЕС предстои също да го направи и работи над допълнителен, насочен специално към регулация на изкуствения интелект законодателен акт, с който да създаде и Европейски AI офис. Китай също ударно променя нормативната си база, като търси баланс между технологичното развитие и запазването на контрола върху информацията.

На срещата присъстваха лично вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, премиерът на Великобритания Руши Сунак, предприемачът Илън Мъск, топ мениджъри от Microsoft, Amazon и други индустриални лидери, както и създателят на ChatGPT Сам Алтман. Китай бе представен от видния компютърен учен Джаохуи Ву, който е и заместник-министър на науката и технологиите. Русия обаче знаково липсваше.

Непосредствената промяна

В Европа в момента на дневен ред е Актът за цифрови услуги. Той вече премина през етапите на определяне на „значимите“ платформи и търсачки, които ще регулира и очевидно вече започна по-активна комуникация на европейските органи с тях.

Актът ще се прилага директно от държавите – членки на ЕС, без да се налага непременно транспониране в националното законодателство. Вероятно ще са нужни само някои по-дребни практически промени. Регламентът включва изисквания за по-голяма прозрачност за използваните алгоритми за препоръчване на съдържание в социалните мрежи, създаване на вътрешни compliance звена, които да следят по-активно и да докладват за неправомерни вмешателства, както и включване на независим контрол за проверка на фактите и независими медиатори за решаване на спорове, разказва Васил Величков от компанията за медиен мониторинг Sensika.

Всяка държава трябва да определи свой орган, който ще служи като „Координатор за цифрови услуги“. Той ще сертифицира допълнителни организации, които ще работят като доверени проверители на факти. Последните ще могат да подават сигнали директно до екипите на платформите, които ще трябва да бъдат разглеждани, така че да се отсеят истинските проблеми и вредни тенденции сред огромния брой оплаквания. Ще бъдат сертифицирани и организации за извънсъдебно уреждане на спорове. Това са медиатори, към които ще могат да се обърнат потребителите, които се почувстват несправедливо цензурирани или пренебрегнати. Те ще са независими от платформите, както и от държавно финансиране. Чрез тях засегнатите задължително ще получават мотивирани отговори за проблемните ситуации. На теория така трябва да се предотвратят тролските атаки, които заглушават независими гласове, както се случи в България неотдавна. Предвижда се да се одобрят и доверени изследователи и научни организации, които да получат директен API достъп до данните за поведението на алгоритмите и потребителите, така че да могат да ги изследват и да създават свои модели. Ще се създаде и орган на ЕС, който да се заминава с алгоритмичната прозрачност на т.нар. recommendation engines – т.е. начинът, по който платформите ни препоръчват съдържание и така ни поставят в балони и ехо стаи. В момента статистически цикълът на избутване на една фалшива новина през мрежата от свързани фалшиви новинарски сайтове и зависими медии, за да бъде подхванат от алгоритъма на Facebook и да почне да се разпространява масово по естествен път, отнема между 72 часа и седмица, обяснява Василев. Изследователите ще проучват как могат да променят това.

Илюстрация, генерирана от AI, за медийна манипулация на фалшиви новини, измама, корупция и дълбока фалшива технология

Надежди, но и опасения

Всичко изброено трябва да заработи съвсем скоро – на 17 февруари 2024 г. Кратките срокове са нужни с оглед на нарастването на опасността и предстоящите политически събития, но създават и опасения, че на много места администрацията не е готова. Васил Величков дава пример с нееднородните органи, които ще служат като Координатори за цифрови услуги в ЕС. В България и няколко други държави това ще е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или подобните ѝ. В други ще са аналозите на българските СЕМ, КЗК, КЗП. За немалко от страните това са все още планове и няма официално решение. Стои и въпросът с експертния капацитет по места и дали изборът на регулатор е направен най-удачно. КРС в България например не е точно орган, който се занимава с медийно съдържание.

Актът в този си вид не решава изцяло и проблема с контрола по веригата на модерацията. Не изяснява собствеността във фирмите, които ще упражняват човешкия контрол и техните подизпълнители. „Това е страшно, защото в ченгеджийския свят няма нужда да хакваш нещо отвън, ако можеш да купиш някой с регламентиран достъп до данните и инструментите“, посочва Васил Величков. При системата с подизпълнители в някакъв момент икономическите мотиви стават по-важни от етичните и от това може да се възползват играчи, които не търсят пряка доходност от дейността, а влияние.

„Идеята на акта е да се прехвърли тежестта върху платформите, защото те имат всички инструменти на света да хващат координирани кампании за влияние и да ги блокират“, добавя експертът, като казва, че в доклада за първото тримесечие на 2023 г. на Facebook се посочва, че за цяла Европа не са открити никакви акаунти, които провеждат потенциални координирани кампании за влияние, а за първото тримесечие на 2022 г. са открили само 3 такива потребителя.

Макар да е скептичен, че ще реши всички проблеми, Величков все пак е оптимист, че ще се случат подобрения. Той дава и пример със промените в X след въвеждането на т.нар. Community Notes със стриктни критерии за опровержение и консенсус и подбор на разнообразни проверяващи. „Външният натиск води до това, че почват да се вземат мерки в тази посока. Колко ще е бързо и ефективно? Ще видим“, посочва българският специалист.

Заради предстоящите ключови изборни процеси на няколко от най-големите пазари по света през идната (към САЩ и ЕС може да добавим и Индия) 2024 г. беше обявена от някои политически лидери и наблюдатели като „година на демокрацията“. Ако искаме тя наистина да бъде запомнена като такава, а не като годината, в която демократичният процес окончателно се е сринал, е по-добре всички тези механизми и технологии за регулация наистина да сработят.