На прага на 2024 г. повечето икономисти и пазарни анализатори очакват базов сценарий, в който повечето големи икономики да избегнат както рецесията, така и нов инфлационен скок – тоест всички очевидно са обнадеждени, че ни очаква така желаното „меко приземяване“. Надеждите ни обаче все още могат да бъдат осуетени от редица фактори, от които съвсем не на последно място са и геополитическите трусове.

По това време преди година около 85% от икономистите и пазарните анализатори – включително и аз – очаквахме, че и икономиката на САЩ, и световната икономика ще изпаднат в рецесия. Заради понижаващата се, но все така налична инфлация предполагахме, че паричната политика ще бъде затегната, преди да бъде охлабена бързо, след като рецесията ни удари; фондовите пазари щяха да претърпят спад, а доходността на облигациите трябваше да се запази висока.

Вместо това обаче се случи по-скоро обратното. Инфлацията се понижи повече от очакваното, рецесията беше избегната, фондовите пазари отбелязаха ръст, а доходността на облигациите падна след първоначалния ръст.

Следователно трябва да подхождаме предпазливо и с известна доза смирение към прогнозите за 2024 г. Но и основната ни задача е същата: започваме с базовия сценарий, следват възходящият и низходящият сценарий, като трябва да зададем вариращи във времето вероятности за всеки от тях.

В момента вариантите за базовия сценарий според много (макар и не според всички) икономисти и анализатори са за „меко“ кацане: развитите икономики – начело със Съединените щати – ще избегнат рецесията, но растежът е под потенциала и инфлацията ще продължи да пада към целта от 2% до 2025 г., а централните банки може да започнат да понижават лихвените проценти през първото или второто тримесечие на годината. Този сценарий би бил най-благоприятният за пазарите на акции и облигации, които вече започнаха да се покачват в очакване.

Възходящият сценарий не включва изобщо приземяване: растежът – поне в САЩ – ще се запази над потенциалния, а инфлацията ще се понижи с по-малко, отколкото пазарите и Федералният резерв на САЩ очакват. Лихвените проценти ще се понижат по-късно и по-бавно от очакваното в момента от Фед, останалите централни банки и пазарите. Парадоксално, но сценарият без приземяване би бил лош за пазарите на акции и облигации въпреки изненадващо по-силния ръст, тъй като при него лихвените проценти ще се задържат и по-високи за по-дълго време.

Сценарият с умерен спад включва неравномерно кацане с кратка, плитка рецесия, която понижава инфлацията по-бързо, отколкото очакват централните банки. Лихвените проценти ще бъдат понижени по-рано и вместо на трите понижения от 25 базисни пункта, за които Фед вече даде сигнал, може да станем свидетели на шестте, които в момента пазарите калкулират в оценките си.

Разбира се, може да настъпи и по-тежка рецесия, която да доведе до кредитна и дългова криза. И все пак, макар този сценарий да изглеждаше доста вероятен миналата година – поради скока в цените на суровините след руската инвазия в Украйна и някои банкови фалити в САЩ и в Европа, – днес той изглежда все по-слабо вероятен на фона на слабото съвкупно търсене. Подобен проблем би се появил само ако има нов голям стагфлационен шок, например при скок в цените на енергоизточниците вследствие на конфликта в Газа, особено ако той прерасне в регионална война, в която да се намесят „Хизбула“ и Иран и която би нарушила производството и износа на петрол от Персийския залив.

Други геополитически сътресения, като например ново сгорещяване между САЩ и Китай, вероятно биха били по-слабо стагфлационни (стагфлацията е комбинация от по-нисък ръст и по-висока инфлация), а по-скоро контракционни (което означава по-нисък ръст и по-ниска инфлация), освен ако търговията не пострада сериозно или не бъдат засегнати производството и износът на чипове от Тайван. Друг голям шок може да дойде от президентските избори в САЩ през ноември, които обаче ще повлияят повече на перспективите за 2025 г., освен ако не се стигне до по-сериозна вътрешна нестабилност преди вота. Политическата криза в САЩ обаче би допринесла по-скоро за стагнация, отколкото за стагфлация.

По отношение на глобалната икономика както сценарият без кацане, така и сценарият с „твърдо“ кацане в момента изглеждат като рискове на „опашката“ с ниска вероятност дори ако вероятността да няма никакво приземяване е по-висока за САЩ, отколкото за другите развити икономики. Дали ще станем свидетели на меко, или на неравно кацане, ще зависи от страната или региона.

По всичко изглежда например, че САЩ и някои други развити икономики могат да се приземят „меко“. Въпреки по-строгата парична политика ръстът през 2023 г. беше над потенциалния, а инфлацията все още спада, тъй като отрицателните пандемични шокове при съвкупното предлагане отшумяха. Еврозоната и Обединеното кралство обаче отбелязаха ръст под потенциалния, близо до нулата или дори отрицателен през последните няколко тримесечия, тъй като инфлацията спадна. Така че може и да не се представят толкова добре през 2024 г., ако факторите, допринасящи за слабия растеж, продължат да са валидни.

Дали повечето развити икономики ще преживеят „меко“, или неравно приземяване, зависи от няколко фактора. Като начало затягането на паричната политика, което се отразява със закъснение, може да има по-голямо въздействие през 2024 г., отколкото през 2023 г. Освен това рефинансирането на дълговете може да натовари много компании и домакинства със значително по-високи разходи за обслужването им през тази и следващата година. И ако някакъв геополитически шок предизвика нов пристъп на инфлация, централните банки ще бъдат принудени да отложат понижаването на лихвите. Няма да е необходима кой знае каква ескалация на конфликта в Близкия изток, за да се повишат цените на енергията и да се принудят централните банки да преразгледат актуалните си прогнози. А струпването на стагфлационни мегазаплахи на средносрочния хоризонт би могло да намали растежа и да повиши инфлацията.

Да не забравяме и Китай, който вече преживява неравномерно приземяване. Без структурни реформи (за които няма сигнал, че се обмислят) потенциалът за ръст ще бъде под 4% през следващите три години и ще падне по-близо до трите процента до 2030 г. Китайските власти може да сметнат за неприемливо реалният ръст да падне под 4% тази година, но 5% не са и постижими без масивен макростимул, който би увеличил и без това вече високите коефициенти на задлъжнялост до опасни нива.

Китай най-вероятно все пак ще се реши на умерени стимули, които ще са достатъчни, за да постигне ръст от малко над 4% през 2024 г. Междувременно структурните пречки – застаряването на населението, задръстените дългови и имотни пазари, държавната намеса в икономиката, липсата на сигурна социална мрежа – си остават. В крайна сметка Китай може да избегне пълномащабно твърдо приземяване и сериозна дългова и финансова криза, но вероятно го чака несигурно и доста неравномерно кацане с разочароващ растеж.

Най-добрият сценарий за цените на активите, акциите и облигациите е „мекото“ приземяване, макар че в момента то отчасти е и калкулирано в оценките. Сценарият без кацане би бил добър за реалната икономика, но лош за пазарите на акции и облигации, защото ще попречи на централните банки да понижат лихвите. Неравномерното кацане би било лоша новина за акциите – поне докато кратката, плитка рецесия изглежда, че е достигнала дъното – но добра за цените на облигациите, тъй като предполага по-рано и по-бързо понижаване на лихвите. И да повторим – по-тежкият стагфлационен сценарий очевидно е най-лошият за доходността както на акциите, така и на облигациите.

За момента най-лошите сценарии изглеждат и най-малко вероятни. Много фактори обаче – и не на последно място очакващото ни на геополитическата сцена – могат да осуетят сравнително положителната прогноза за годината.

(с) Всички права запазени. Project Syndicate, 2024.