Дълго време космическото пространство беше свободно от съперничество за власт, тъй като населението на Земята беше технологично изостанало, за да провежда операции над атмосферата. Това пространство е посетено за първи път едва през 1942 г. с ракета V2, която пресича 100-километровата линия на Карман, а първият орбитален полет е осъществен през 1957 г. Със засилването на космическата надпревара в края на 50-те и през 60-те години започва военното съревнование за престиж.

Космосът се превръща в място на засилваща се геополитическа конкуренция, тъй като съперничещите си блокове се надпреварват да получат първи достъп до потенциалното богатство на Луната и да спечелят предимство в една все по-важна област.

Ракета V2 пресича 100-километровата линия на Карман през 1942 г. 

Настъпващата ера на лунна и марсианска колонизация, както и мисиите за добив на полезни изкопаеми от астероиди, изискват задълбочено разбиране на политическите взаимоотношения, които стоят зад този процес. Подпомогната от технологичния напредък и отразена от нарастващия брой лунни мисии, тази нова космическа надпревара – противопоставяща Съединените щати и техните партньори на Китай и Русия – се очаква да има значителни последици. Успешната експлоатация на космическите ресурси се очаква да осигури на победителите дългосрочни икономически и стратегически предимства.

От 90-те години на миналия век броят на участниците в космическия сектор, способни да извършват независими дейности в орбита и отвъд, постепенно се увеличава. Най-влиятелните фигури в сектора са САЩ, Русия, Китай, Европа и Индия. Тези пет участника могат да управляват пълноценни космически програми и да ръководят самостоятелни мисии, ако решат да го направят.

САЩ

Открай време NASA се е наложила като лидер в космическите изследвания. В своята история агенцията има изстреляни космически апарати до почти всяко кътче в Слънчевата система, та дори и отвъд нея. Сегашните планове на американската космическа агенция, свързани с небесните тела, включват най-вече пилотирано кацане на Луната през 2024 г., разработването на кораба за екипаж „Орион“ и космическата станция „Гейтуей“. Тези проекти се управляват съвместно от партньорите на NASA Канада, Япония и Европейската космическа агенция. Други действащи и планирани космически мисии включват изследванията на двата марсохода – „Кюриосити“ („Любопитко“) и „Пърсевъриънс“ („Упоритост“). Така САЩ остават активни по отношение на дейностите си към трите основни космически дестинации – Луната, Марс, астероидите и кометите.

Европейската космическа агенция (ЕКА)

Европа си сътрудничи със САЩ в областта на космическото пространство още от началото на опитите на ЕКА да развие вътрешен капацитет за провеждане на космически операции. Съединените щати подкрепят Европа, като осигуряват изстрелване на космически кораби за континента, но едва ли са достатъчно надежден партньор. Ето защо почти всички страни в Европа ратифицираха конвенцията на ЕКА, която доведе до технологичното развитие на тежката ракета носител „Ариана“. Бързото и успешно разработване на конкурентоспособна тежка ракета носител позволи на Европа да получи стратегическа автономия по отношение на космическите изстрелвания. Но също така доведе и до увеличаване на пазарния натиск върху САЩ, тъй като ракетата носител „Ариана“ стана по-евтина и по-надеждна в сравнение с американските космически совалки. По този начин през 80-те години на ХХ в. САЩ губят доминиращото си влияние върху изстрелването на космически ракети на запад, а предишната зависимост на Европа от американците се превръща в икономическа конкуренция между двете страни.

Европа развива свои независими стратегически способности – освен възможностите за изстрелване (Ariane) и навигация (Galileo) трябва да посочим разузнаването (Copernicus) и комуникациите (GovSatcom), – но също така участва в много съвместни проекти, включително в Международната космическа станция (МКС), както и в мисии в дълбокия Космос. Европа и САЩ споделят много общи външнополитически интереси и предвиждат сходни рамки в космическите дейности, но ако интересите им се разминат, те могат да включат в режим на противоборство на ниско равнище. Такъв пример е правният подход към космическия добив, където американското законодателство изисква мнозинството от заинтересованите страни в една компания, внасяща космически ресурси, да се намират в САЩ, докато Люксембург, единствената европейска държава с такава правна разпоредба, не държи на ограничението за географията на лицензираните компании.

Европа като цяло е по-отворената и кооперативна страна в отношенията си, като дори не изключва някои форми на сътрудничество с Китай и преди агресията от 2022 г. срещу Украйна – с Русия.

Русия

Важно е да се отбележи, че руската космическа програма е в дългосрочен упадък. Първият проблем, който трябва да бъде преодолян от руските космически амбиции, е липсата на финанси. Държавният бюджет от дълго време не е в състояние да поддържа значителните планирани полети. Финансовият проблем е очевиден и от бюджетните съкращения, които засягат програмата през последното десетилетие. Освен това има проблеми с недостига на квалифициран персонал, корупцията и конкуренцията, която идва от новоразработените системи за изстрелване от другите участници в космическия сектор.

Китай

Китайската космическа програма отчасти е загадка, защото там няма разграничение между гражданския и военния ѝ сегмент. Макар че рекламата на китайската космическа програма се фокусира върху нейната независимост, иновации и мирно използване на космическото пространство, нейните цели остават неясни. Това доведе до създаването на регламента ITAR през 1999 г. Той забранява на американски агенции и компании да си сътрудничат с Китай в разработването на каквито и да било космически технологии. По този начин обаче неволно се засилва и неамериканското сътрудничество в космическата област.

Китай се опитва да се превърне в регионален лидер в развитието на космическите дейности чрез предоставяне на различни услуги на съседните държави в Азия. Той използва влиянието си, за да се представи като лидер в космическата сфера на развиващите се страни в региона и да укрепи отношенията си с богатите на ресурси партньори. Китай е много упорит и по отношение на лунните си мисии, включително пилотираните кацания и създаването на лунна колония. Те са от значение за страната по многобройни причини – вътрешни, международни, технологични и военни.

Япония

Най-важният конкурент в азиатската част на Транстихоокеанския регион е Япония. Нейната космическа програма е съсредоточена почти изключително върху гражданските, научните и технологичните аспекти на космическите разработки поради ограниченията, вписани в конституцията след Втората световна война. Въпреки първоначалната си зависимост в технологичния трансфер от САЩ Япония успява да развие собствен капацитет, който ѝ позволява през 1970 г. да изстреля първия местен азиатски спътник и да стане третата страна, направила това в геосинхронна орбита. Япония е активна и по отношение на изследването на небесните тела. През 1990 г. тя става първата страна, която връща сонда на лунната повърхност след кацането на „Луна 24“ през 1976 г. Също така осъществява две мисии – „Хаябуса“ за връщане на проби към астероидите Итокава (изстреляна през 2003 г.) и „Рюгу“ (2014 г.). Сътрудничеството на Япония със САЩ остава изключително важно и е едно от най-задълбочените в областта на космическите програми.

Японският "Хаябуса" е първият космически кораб, проектиран да каца върху астероид и след това да излита отново

Новото космическо пространство

От началото на XXI век се наблюдава висока степен на комерсиализация и приватизация на много сегменти от космическата индустрия, космическите приложения и предоставянето на космически услуги. Въпреки че включването на частния бизнес в развитието на космическите полети не е нещо ново, нарастващото ниво на независимост и специализация вероятно създава предпоставки за Новото космическо пространство (New Space).

Подобно развитие намалява влиянието на правителствените космически агенции и променя космическата политика и космическата икономика. Новите предприемчиви участници са мотивирани от печалба за разлика от държавните си конкуренти. Държавните агенции могат да извършват нестопански дейности, свързани с националната сигурност или науката, докато целта на частните субекти е икономическа рентабилност. Така стимулират иновациите, водещи до намаляване на разходите за космически пътувания и предоставяне на космически услуги.

Пример за такъв проект е Starlink на SpaceX и осигуряването на космическа интернет връзка. Нека споменем и космическата революция в лицето на възможността за преизползване на космическите ракети носители, която е свързана с натиска за намаляване на цената на космическите изстрелвания. Крайната цел отново е увеличаване на печалбата от космическите дейности. Бизнесът участва и в разработването на нови възможности, които не представляват интерес за държавните участници – например космическият туризъм.

Примери за иновативни космически компании освен добре познатите SpaceX, Blue Origin или Virgin Galactic, са например Tyvak Nano-Space, която конструира евтини спътници за широк кръг от клиенти, LeoLabs, разработваща решения за предотвратяване на сблъсъци в орбита, Orbital ATK, действаща на пазара на космически изстрелвания, Bigelow Aerospace, която разработва надуваеми модули, които биха могли да бъдат полезни основни компоненти за изграждането на космически селища, Sierra Nevada Corporation, занимаваща се с разработването на космически кораби за многократна употреба като Dream Chaser или NanoRacks, действаща на пазара на разгръщане на спътници. По-голямата част от частните космически компании се интересуват от суборбиталното и орбиталното пространство, където в момента се намират повечето възможности за генериране на приходи. Мисиите в дълбокия Космос изискват по-голямо финансиране, което обикновено е на разположение само на най-големите държавни космически агенции.

Все пак можем да отбележим и някои успешни компании, които ще участват в космически мисии до небесните тела. Най-влиятелната сред тях е SpaceX. Компанията в момента е известна с превоза на хора и товари до МКС, но крайната ѝ цел е пилотирана мисия до повърхността на Марс.