Бизнес БРОЙ /// Мениджър 05/24
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4
Икономически перспективи
Каква трябва да бъде икономическата ни политика, за да бъдем конкурентоспособни в дългосрочен план
Икономически перспективи
Каква трябва да бъде икономическата ни политика, за да бъдем конкурентоспособни в дългосрочен план
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
2
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
България се намира на прага на еврозоната, светът преживява технологична революция, засилва се протекционизмът сред най-големите световни играчи, а икономическата сигурност става все по-уязвима. В тази среда провеждането на стратегическа икономическа политика е от съществено значение. Решихме да попитаме водещи икономисти и лица от бизнеса каква трябва да бъде тя, за да бъдем конкурентоспособни в дългосрочен план.
Четирите И
Георги Ангелов, ст. икономист, Институт „Отворено общество“
Европейски и български избори, последвани от преговори за назначаване на нова Европейска комисия и създаване на ново правителство в България. Тази политическа среда води неизбежно до въпроса каква икономическа политика да се води. Мисля, че нещата се свеждат до четири основни насоки – инвестиции, инфраструктура, интеграция и иновации.
Инвестиции
Капиталообразуването е основен фактор за устойчив икономически растеж, поради което насърчаването и привличането на частни инвестиции има потенциал значително да ускори стопанското развитие. Имаме два паралелни подхода за увеличение на инвестициите. От една страна, е привличането на нови инвеститори, които да направят нещо ново „на зелено“ – като сериозен фокус трябва да се постави върху привличането на големи стратегически инвеститори. Един стратегически инвеститор може да постави страната на картата и да доведе десетки и стотици свързани производства в страната. От друга страна, не бива да се подценяват вече съществуващите производства, които имат потенциал да реинвестират и разширяват производството.
Инфраструктура
Все повече се увеличава различието между частната и публичната инфраструктура. България се класира добре в международните класации по отношение на комуникационна инфраструктура (например високоскоростен мобилен интернет, покритие с оптична мрежа). Обаче нещата стоят съвсем различно по отношение на публичната инфраструктура, която е важен фактор за бизнес средата – като пътища, магистрали, железници и много други неща, включително тротоари, паркинги и детски градини. Десетилетия наред оправданието беше, че държавата няма пари – обаче сега вече пари има както в националния бюджет, така и от европейски фондове и програми. Но се оказа, че наличието на пари не създава инфраструктура. Нужни са организация, административен капацитет, проектна готовност. С други думи проблемът е решим, стига да има желание.
Интеграция
Учените отдавна дават като негативен пример Южна Америка – там не съществува процес на сближаване между отделните икономики. Европейският съюз предлага по-добър модел, в който редица бедни икономики започнаха да настигат богатите от Западна Европа. Това се случва благодарение на общия пазар и икономическата и финансовата интеграция, които създават условия за изпреварващ икономически растеж на новите страни – членки на ЕС. Интеграцията ни в Шенген, еврозоната и ОИСР ще даде силен стимул за инвестиции и растеж. Обаче това трябва да се допълни и с физическа интеграция – например влизането в Шенген ще помогне за инвестициите, търговията и туризма, но все пак трябва да имаме магистрали и мостове към съседните страни, за да може да се използва изцяло този потенциал.
Иновации
Споменахме инвестициите във физически капитал, но все по-важни ще стават инвестициите в човешки капитал, образованието и иновациите. Докато години наред имахме екстензивен растеж, т.е. растеж, движен от количествено увеличение на факторите за производство, все повече навлизаме в нов етап, при който ще трябва да се постига повече със същите фактори за производство. С други думи да се произвежда повече със същия брой или дори с по-малко хора. Единственият начин е повишена производителност на труда и преминаване към производства с по-висока добавена стойност, по-иновативни производства. Този процес е движен от естествените пазарни фактори, но ролята на икономическата политика е да го насърчава и подпомага чрез качествено образование, наука и изследвания.
Възможности с ясни граници
Евгений Кънев, доктор по икономика, управител на консултантска компания за сливания и придобивания Maconis LLC
Невъзможно е да се даде рецепта за правилна икономическа политика на България без ясно разбиране на нейния геополитически, политически и институционален контекст през тази и следващите години. Само така може да се направят разумни допускания за ограниченията, при които може да се провежда икономическата политика и така да се поставят постижими цели.
Желаният оптимистичен развой предполага: позитивни геополитически условия (надмощие за Украйна и победа на Байдън), прозападно управление на България, структурни и кадрови реформи в прокуратура, служби и регулатори. Възможните икономически политики, които могат да бъдат проведени в тези условия, са:
- Икономика: Реформи на трудовия пазар за привличане на висококвалифицирани специалисти, пълно изпълнение на ПВУ, насърчаване на малкия и средния бизнес с финансови инструменти и облекчени административни процедури, насърчаване на чуждите инвестиции с висока добавена стойност чрез специализиран инвестиционен маркетинг, насърчаване на екосистемата с венчър капитал за иновации, изработване и промоция на нов инвестиционен бранд на България, членство в ОИСР.
- Финанси: Прием на еврото, запазване на данъчната тежест, умерен дефицит и ръст на дълга, данъчни преференции за секторите с висока добавена стойност, структурни и кадрови реформи в секторите държавна администрация, здравеопазване, образование, социални услуги, отбрана и сигурност. Пълно въвеждане на електронно правителство.
- Енергетика: Балансирано развитие на енергетиката по посока повече ВЕИ, батерии, водородни решения, прозрачност, умни мрежи и свързаност с другите енергийни пазари.
При по-неблагоприятни геополитически условия и допускане за прозападно управление на България, но със защита на руските интереси у нас е реалистично да очакваме икономически политики с реформи, но по-скоро на хартия, продължаване на държавната помощ под различна форма за едрия български капитал, насърчаване на чуждите инвестиции с ниска добавена стойност по сегашния модел, инхаус строителство и мащабни проекти в отбраната.
В областта на финансите: прием на еврото, нисък дълг и дефицит, запазване на преференциален данъчен режим за секторите с ниска добавена стойност като туризъм, хотелиерство и ресторантьорство и недофинансирани сектори на здравеопазване, образование и социални услуги. А в енергетиката – продължаване на бюджетното подпомагане на комплекса „Марица-изток“, мините и ТЕЦ без ясна стратегия за развитие на сектора.
При най-негативния геополитически сценарий (надмощие на Русия в Украйна и победа на Тръмп) и с допускане за проруско (ала Орбан) управление на България и съхранение на олигархичните интереси в прокуратура, служби и регулатори можем да очакваме липса на реформи, слаб надзор над банковата и финансовата система, бюджетни дефицити и по-висок дълг, отлагане на приема на еврото.
Мерките срещу сивата икономика са недостатъчни
Дарина Стоянова, изпълнителен директор на „Престиж-96“
Съществуването на сива икономика намалява конкурентоспособността на коректните компании и България става още по-неатрактивна за инвестиции от отговорен бизнес. Делът на сивата икономика у нас е най-висок сред всички страни от Европейския съюз и се равнява на близо една трета от БВП, по данни на подкомисия на Европейския парламент от миналата година. Много хора работят без трудов договор или се осигуряват на по-нисък от реалния си доход, а фирми прикриват реалните си обороти и печалба. Мерките, които държавата взема срещу сивата икономика, са недостатъчни и неефективни, а често пъти дори я стимулират още повече. В голямата си част тези мерки товарят допълнително коректните фирми с разходи и административна тежест, а некоректните получават допълнителен стимул за своята дейност на сиво и просто измислят нови начини за заобикаляне на закона, задълбочавайки и предпоставките за корупция. От сивата икономика страда не само бизнесът, а всеки един от нас – българските граждани. Вярвам, че е необходима национална стратегия за изсветляване на икономиката и комплекс от мерки, които да се прилагат системно и дългосрочно през годините без оглед на политическата формация. Необходими са по-ефективни институции, подобряване на данъчната администрация, намаляване на регулаторната тежест, прозрачност и ефективни критерии за получаване на помощи, облекчения и стимули.
Друга огромна пречка пред добрата икономическа перспектива на България е липсата на квалифицирана работна ръка. Това отдавна не е проблем само на туристическия сектор и отдавна не става въпрос само за временно наемане на работници през лятото. Мисля, че по този въпрос са необходими различни подходи в дългосрочен и в краткосрочен план. Необходимо е създаването на дългосрочна национална стратегия, която да адресира демографията и образованието в България и да започне нейното целенасочено прилагане, отново без оглед на това коя партия управлява в момента. Постигането на реален ефект за бизнеса от подобна дългосрочна стратегия ще отнеме години, затова в краткосрочен порядък трябва да се създаде бърза и лесна процедура за наемане на работници от чужбина. Съществуващата процедура в момента е прекалено тромава, отнема дълги месеци и зависи от фирми посредници. Лесно би могла да бъде направена нова бърза процедура, онлайн базирана, с разрешителен режим за работа, който да е обвързан с трудов договор към конкретна компания.
Не на последно място не трябва да се допуска прибързано и неефективно законотворчество, което въвежда неоправдано висока административна тежест за бизнеса, увеличава себестойността на крайния продукт, намалява конкурентоспособността и вреди на потребителите. И трябва да се внимава за адекватното транспониране на европейски директиви в България, така че да не се поставят българските фирми в по-неконкурентна позиция с прилагането на по-строга местна политика в сравнение с рамката на европейската директива.
Човешките ресурси са абсолютен приоритет
Владимир Спасов, прокурист на ,,М+С Хидравлик“ и „Мениджър на годината 2022“
След изминалите две години, които бяха добри за бизнеса у нас, от началото на тази година категорично можем да говорим за движение както на българската, така и на европейските икономики надолу.
Какво се случва и кое би било добре да бъде променено, за да се стимулира икономиката ни дори и в трудните предстоящи две-три години:
1. Абсолютен приоритет както в краткосрочен, така и в дългосрочен план трябва са човешките ресурси. По отношение на образованието трябва да се премахне финансирането „на бройка ученик“ или „на бройка студент“, за да излизат качествени кадри. Необходим е също така спешен анализ на необходимите за бизнеса кадри и такива специалности да бъдат обявени за приоритетни. Добре би било да се въведат и стимули за бизнеси, които създават кадри – например по системата за дуално обучение. Опция за наемане на кадри е и вариант с граждани на трети страни, но и там процедурите са изключително тромави и тежки и е добре срочно да бъдат облекчени.
2. Приоритет следва да бъдат стимулите за развитие на иновациите и технологично развитие. И тук няма нужда да се ограничават стимулите до малки и средни предприятия, защото като цяло капацитетът на големите такива за развитие на иновациите би следвало да е по-голям.
3. Трябва да се избягва и да не се допуска свръхрегулация – както по отношение на енергийните източници, така и по отношение на административното определяне на минимална заплата например. От друга страна, не бива да се допуска обаче нарастването на дела на държавните и социалните разходи в ситуация на спадаща икономика. И тъй като често е задаван и дори се спекулира с въпроса за необходимостта на промяна на данъчните ставки – моето е мнение е, че такава няма.
4. Добре би било, доколкото е възможно, да бъде запазена лихвената политика, която към момента е на добри нива у нас и би могла да е стимул за инвестиционната активност.
5. Може би една политико-икономическа мярка е най-необходима за икономиката ни – политическа стабилност и национално отговорно поведение. Необходимо е хората, от които очакваме да създават добра икономическа среда, да осъзнаят именно тази си отговорност, а не да се чудят за какво да се разсърдят един на друг и да правим избори безкрай. Това пречи както на спокойното функциониране на съществуващата икономика, така и на доверието на потенциални инвеститори.
|
Ключови думи
икономическа политика
еврозона
икономиката на България
данъчна политика
иновации
фиск