Бизнес БРОЙ /// Мениджър 05/24

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

Икономически перспективи

Каква трябва да бъде икономическата ни политика, за да бъдем конкурентоспособни в дългосрочен план

Икономически перспективи

Икономически перспективи

Каква трябва да бъде икономическата ни политика, за да бъдем конкурентоспособни в дългосрочен план

Икономически перспективи
quotes

България се намира на прага на еврозоната, светът преживява технологична революция, засилва се протекционизмът сред най-големите световни играчи, а икономическата сигурност става все по-уязвима. В тази среда провеждането на стратегическа икономическа политика е от съществено значение. Решихме да попитаме водещи икономисти и лица от бизнеса каква трябва да бъде тя, за да бъдем конкурентоспособни в дългосрочен план.

Четирите И 

Георги Ангелов, ст. икономист, Институт „Отворено общество“

Европейски и български избори, последвани от преговори за назначаване на нова Европейска комисия и създаване на ново правителство в България. Тази политическа среда води неизбежно до въпроса каква икономическа политика да се води. Мисля, че нещата се свеждат до четири основни насоки – инвестиции, инфраструктура, интеграция и иновации.

Инвестиции

Капиталообразуването е основен фактор за устойчив икономически растеж, поради което насърчаването и привличането на частни инвестиции има потенциал значително да ускори стопанското развитие. Имаме два паралелни подхода за увеличение на инвестициите. От една страна, е привличането на нови инвеститори, които да направят нещо ново „на зелено“ – като сериозен фокус трябва да се постави върху привличането на големи стратегически инвеститори. Един стратегически инвеститор може да постави страната на картата и да доведе десетки и стотици свързани производства в страната. От друга страна, не бива да се подценяват вече съществуващите производства, които имат потенциал да реинвестират и разширяват производството.

Инфраструктура

Все повече се увеличава различието между частната и публичната инфраструктура. България се класира добре в международните класации по отношение на комуникационна инфраструктура (например високоскоростен мобилен интернет, покритие с оптична мрежа). Обаче нещата стоят съвсем различно по отношение на публичната инфраструктура, която е важен фактор за бизнес средата – като пътища, магистрали, железници и много други неща, включително тротоари, паркинги и детски градини. Десетилетия наред оправданието беше, че държавата няма пари – обаче сега вече пари има както в националния бюджет, така и от европейски фондове и програми. Но се оказа, че наличието на пари не създава инфраструктура. Нужни са организация, административен капацитет, проектна готовност. С други думи проблемът е решим, стига да има желание.

Интеграция

Учените отдавна дават като негативен пример Южна Америка – там не съществува процес на сближаване между отделните икономики. Европейският съюз предлага по-добър модел, в който редица бедни икономики започнаха да настигат богатите от Западна Европа. Това се случва благодарение на общия пазар и икономическата и финансовата интеграция, които създават условия за изпреварващ икономически растеж на новите страни – членки на ЕС. Интеграцията ни в Шенген, еврозоната и ОИСР ще даде силен стимул за инвестиции и растеж. Обаче това трябва да се допълни и с физическа интеграция – например влизането в Шенген ще помогне за инвестициите, търговията и туризма, но все пак трябва да имаме магистрали и мостове към съседните страни, за да може да се използва изцяло този потенциал.

Иновации

Споменахме инвестициите във физически капитал, но все по-важни ще стават инвестициите в човешки капитал, образованието и иновациите. Докато години наред имахме екстензивен растеж, т.е. растеж, движен от количествено увеличение на факторите за производство, все повече навлизаме в нов етап, при който ще трябва да се постига повече със същите фактори за производство. С други думи да се произвежда повече със същия брой или дори с по-малко хора. Единственият начин е повишена производителност на труда и преминаване към производства с по-висока добавена стойност, по-иновативни производства. Този процес е движен от естествените пазарни фактори, но ролята на икономическата политика е да го насърчава и подпомага чрез качествено образование, наука и изследвания.

Възможности с ясни граници 

Евгений Кънев, доктор по икономика, управител на консултантска компания за сливания и придобивания Maconis LLC

Невъзможно е да се даде рецепта за правилна икономическа политика на България без ясно разбиране на нейния геополитически, политически и институционален контекст през тази и следващите години. Само така може да се направят разумни допускания за ограниченията, при които може да се провежда икономическата политика и така да се поставят постижими цели.

Желаният оптимистичен развой предполага: позитивни геополитически условия (надмощие за Украйна и победа на Байдън), прозападно управление на България, структурни и кадрови реформи в прокуратура, служби и регулатори. Възможните икономически политики, които могат да бъдат проведени в тези условия, са:

  • Икономика: Реформи на трудовия пазар за привличане на висококвалифицирани специалисти, пълно изпълнение на ПВУ, насърчаване на малкия и средния бизнес с финансови инструменти и облекчени административни процедури, насърчаване на чуждите инвестиции с висока добавена стойност чрез специализиран инвестиционен маркетинг, насърчаване на екосистемата с венчър капитал за иновации, изработване и промоция на нов инвестиционен бранд на България, членство в ОИСР.
  • Финанси: Прием на еврото, запазване на данъчната тежест, умерен дефицит и ръст на дълга, данъчни преференции за секторите с висока добавена стойност, структурни и кадрови реформи в секторите държавна администрация, здравеопазване, образование, социални услуги, отбрана и сигурност. Пълно въвеждане на електронно правителство.
  • Енергетика: Балансирано развитие на енергетиката по посока повече ВЕИ, батерии, водородни решения, прозрачност, умни мрежи и свързаност с другите енергийни пазари.

При по-неблагоприятни геополитически условия и допускане за прозападно управление на България, но със защита на руските интереси у нас е реалистично да очакваме икономически политики с реформи, но по-скоро на хартия, продължаване на държавната помощ под различна форма за едрия български капитал, насърчаване на чуждите инвестиции с ниска добавена стойност по сегашния модел, инхаус строителство и мащабни проекти в отбраната.

В областта на финансите: прием на еврото, нисък дълг и дефицит, запазване на преференциален данъчен режим за секторите с ниска добавена стойност като туризъм, хотелиерство и ресторантьорство и недофинансирани сектори на здравеопазване, образование и социални услуги. А в енергетиката – продължаване на бюджетното подпомагане на комплекса „Марица-изток“, мините и ТЕЦ без ясна стратегия за развитие на сектора.

При най-негативния геополитически сценарий (надмощие на Русия в Украйна и победа на Тръмп) и с допускане за проруско (ала Орбан) управление на България и съхранение на олигархичните интереси в прокуратура, служби и регулатори можем да очакваме липса на реформи, слаб надзор над банковата и финансовата система, бюджетни дефицити и по-висок дълг, отлагане на приема на еврото.

Мерките срещу сивата икономика са недостатъчни

Дарина Стоянова, изпълнителен директор на „Престиж-96“

Съществуването на сива икономика намалява конкурентоспособността на коректните компании и България става още по-неатрактивна за инвестиции от отговорен бизнес. Делът на сивата икономика у нас е най-висок сред всички страни от Европейския съюз и се равнява на близо една трета от БВП, по данни на подкомисия на Европейския парламент от миналата година. Много хора работят без трудов договор или се осигуряват на по-нисък от реалния си доход, а фирми прикриват реалните си обороти и печалба. Мерките, които държавата взема срещу сивата икономика, са недостатъчни и неефективни, а често пъти дори я стимулират още повече. В голямата си част тези мерки товарят допълнително коректните фирми с разходи и административна тежест, а некоректните получават допълнителен стимул за своята дейност на сиво и просто измислят нови начини за заобикаляне на закона, задълбочавайки и предпоставките за корупция. От сивата икономика страда не само бизнесът, а всеки един от нас – българските граждани. Вярвам, че е необходима национална стратегия за изсветляване на икономиката и комплекс от мерки, които да се прилагат системно и дългосрочно през годините без оглед на политическата формация. Необходими са по-ефективни институции, подобряване на данъчната администрация, намаляване на регулаторната тежест, прозрачност и ефективни критерии за получаване на помощи, облекчения и стимули.

Друга огромна пречка пред добрата икономическа перспектива на България е липсата на квалифицирана работна ръка. Това отдавна не е проблем само на туристическия сектор и отдавна не става въпрос само за временно наемане на работници през лятото. Мисля, че по този въпрос са необходими различни подходи в дългосрочен и в краткосрочен план. Необходимо е създаването на дългосрочна национална стратегия, която да адресира демографията и образованието в България и да започне нейното целенасочено прилагане, отново без оглед на това коя партия управлява в момента. Постигането на реален ефект за бизнеса от подобна дългосрочна стратегия ще отнеме години, затова в краткосрочен порядък трябва да се създаде бърза и лесна процедура за наемане на работници от чужбина. Съществуващата процедура в момента е прекалено тромава, отнема дълги месеци и зависи от фирми посредници. Лесно би могла да бъде направена нова бърза процедура, онлайн базирана, с разрешителен режим за работа, който да е обвързан с трудов договор към конкретна компания.

Не на последно място не трябва да се допуска прибързано и неефективно законотворчество, което въвежда неоправдано висока административна тежест за бизнеса, увеличава себестойността на крайния продукт, намалява конкурентоспособността и вреди на потребителите. И трябва да се внимава за адекватното транспониране на европейски директиви в България, така че да не се поставят българските фирми в по-неконкурентна позиция с прилагането на по-строга местна политика в сравнение с рамката на европейската директива.

Човешките ресурси са абсолютен приоритет

Владимир Спасов, прокурист на ,,М+С Хидравлик“ и „Мениджър на годината 2022“

След изминалите две години, които бяха добри за бизнеса у нас, от началото на тази година категорично можем да говорим за движение както на българската, така и на европейските икономики надолу.

Какво се случва и кое би било добре да бъде променено, за да се стимулира икономиката ни дори и в трудните предстоящи две-три години:

1. Абсолютен приоритет както в краткосрочен, така и в дългосрочен план трябва са човешките ресурси. По отношение на образованието трябва да се премахне финансирането „на бройка ученик“ или „на бройка студент“, за да излизат качествени кадри. Необходим е също така спешен анализ на необходимите за бизнеса кадри и такива специалности да бъдат обявени за приоритетни. Добре би било да се въведат и стимули за бизнеси, които създават кадри – например по системата за дуално обучение. Опция за наемане на кадри е и вариант с граждани на трети страни, но и там процедурите са изключително тромави и тежки и е добре срочно да бъдат облекчени.

2. Приоритет следва да бъдат стимулите за развитие на иновациите и технологично развитие. И тук няма нужда да се ограничават стимулите до малки и средни предприятия, защото като цяло капацитетът на големите такива за развитие на иновациите би следвало да е по-голям.

3. Трябва да се избягва и да не се допуска свръхрегулация – както по отношение на енергийните източници, така и по отношение на административното определяне на минимална заплата например. От друга страна, не бива да се допуска обаче нарастването на дела на държавните и социалните разходи в ситуация на спадаща икономика. И тъй като често е задаван и дори се спекулира с въпроса за необходимостта на промяна на данъчните ставки – моето е мнение е, че такава няма.

4. Добре би било, доколкото е възможно, да бъде запазена лихвената политика, която към момента е на добри нива у нас и би могла да е стимул за инвестиционната активност.

5. Може би една политико-икономическа мярка е най-необходима за икономиката ни – политическа стабилност и национално отговорно поведение. Необходимо е хората, от които очакваме да създават добра икономическа среда, да осъзнаят именно тази си отговорност, а не да се чудят за какво да се разсърдят един на друг и да правим избори безкрай. Това пречи както на спокойното функциониране на съществуващата икономика, така и на доверието на потенциални инвеститори.