25 години – на толкова става общата европейска валута тази година. 25 години в непрекъснато себедоказване.

За създаването на еврото през 1999 г. допринасят няколко десетилетия на идеи и изчистване на концепцията. Днес то е втора по важност валута в света след долара – по отношение на дял на извършваните трансакции и дял на чуждестранните резерви. Еврото е валута на 20 държави – членки на Европейския съюз (ЕС), и на над 346 милиона европейци. В обращение са над 29 млрд. евробанкноти с обща стойност от повече от 1,5 трлн. евро. Колко обаче знаем за тези банкноти, с които и България скоро (за момента от 1 януари 2025 г.) ще замени лева? Ето няколко факта за тях.

Еврото ще има нов облик

Малко над 20 години след емитирането на първата серия евробанкноти Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че работи по нова серия – трета в историята на еврото. Целта на банката е да има преднина пред фалшификаторите и да създава по-здрави и дълготрайни банкноти, което да намали разходите ѝ и да ѝ помогне да смекчи въздействието на емитирането върху околната среда. Обикновено въвеждането на нови банкноти се случва на всеки 10–15 години.

За да избере нова визия на банкнотите, ЕЦБ се допита до гражданите, като им предложи седем теми – „Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи“; „Европейската култура“; „Европейските ценности, отразени в природата“; „Бъдещето е ваше“; „Ръце – заедно строим Европа“; „Нашата Европа – ние самите“; „Реки – водите на живота в Европа“. В проучването, в което са участвали 23 377 граждани на еврозоната и България, „Европейската култура“ получава най-много гласове (21%), следвана от „Реки – водите на живота в Европа“ (18%) и „Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи“ (17%). Следва установяването на потенциални мотиви и подготовката на конкурс за дизайн, след което европейските граждани отново ще имат възможност да изразят мнението си. Очаква се Управителният съвет на ЕЦБ да вземе решение за новия дизайн през 2026 г.

11 печатници в Европа произвеждат банкнотите

Печатането на евробанкноти започва с изчисляване на необходимия брой за всяка година. Прогнозите за търсенето се предоставят от националните централни банки, а окончателното решение взема ЕЦБ. Тя разпределя количествата, които трябва да се печатат, между националните централни банки. Съответната банка поема разходите за производството на разпределения ѝ дял. Например през 2017 г. централните банки на Франция, Германия и Италия произвеждат 1,7 млрд. банкноти от 50 евро. Вече 20 печатници за банкноти с висока степен на сигурност в цяла Европа са акредитирани от ЕЦБ. Акредитация има и Българската народна банка.

Хартията на евробанкнотите е от памучни влакна

Евробанкнотите се печатат на хартия, изработена от висококачествени памучни влакна, което я прави много устойчива. Друга нейна основна характеристика са защитните елементи. Това са водни знаци, осигурителни влакънца и нишки и специални мастила в хартията. Водните знаци са два типа – първият изобразява основния мотив на банкнотата, а под него с втори воден знак е посочена номиналната стойност.

Влиянието им върху околната среда е колкото от шофиране в рамките на километър

Установено е, че общото въздействие върху околната среда, предизвикано от трите милиарда евробанкноти, произведени през 2003 г., е равностойно на въздействието на управление на автомобил в разстояние на един километър или на ефекта от оставянето на крушка от 60W включена в продължение на 12 часа.

Има банкноти от 0 евро

Нулева серия банкноти се отпечатва с цел проверка, доуточняване на специфики, създаване на процедура за приемане и утвърждаване на производствената хомогенност. За повечето купюри отпечатването на такава серия приключва до декември 1998 г.

Към днешна дата банкнотите от 0 евро имат друга роля – сувенирна. Те нямат стойност, но притежават всички елементи за сигурност на реалните пари. Съществуват от април 2015 г.

Евромонетите имат „обща“ и „национална“ страна

Дизайнът на евромонетите се избира паралелно с този на евробанкнотите. Изборът се координира от ЕК, като всяка монета трябва да има „обща европейска страна“ и „национална страна“. Дизайнер на общата страна е Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор, който печели конкурс през 1997 г. На нея по различни начини е изобразен континентът Европа. Островите се включват в изображението само ако са над 2500 кв. м. Всяка държава провежда собствена процедура за избор на дизайн за националната страна. На националната страна на българските евромонети ще бъде изобразен кръг от 12 звезди – какъвто има на знамето на ЕС. На кирилица ще бъде изписана думата „Бълария“, а на монетата от 2 евро ще има надпис „Боже, пази България“. За основни елементи на националната страна на българските евромонети ще бъде възпроизведен видът на настоящите български разменни моменти – Мадарски конник на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; св. Иван Рилски на монета от 1 евро; Паисий Хилендарски на монета от 2 евро.

Евробанкнотите носят подписа на управителя на ЕЦБ и имат надпис и на кирилица

Евробанкнотите до момента носят подписите на Вилем Ф. Дуйзенберг, Жан-Клод Трише, Марио Драги и Кристин Лагард – първия, втория, третия и четвъртия гуверньор на ЕЦБ. На банкнотите от първата серия названието на паричната единица „евро“ е изписано с латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, а на серия „Европа“ то е изписано и на кирилица (ЕВРО) в резултат от присъединяването на България към ЕС.

Най-използваната евробанкнота е от 50 евро

Банкнотите от 50 евро държат 45-процентен дял от всички използвани банкноти в обращение и са повече от всички 5, 10 и 20 евробанкноти, взети заедно. Най-често фалшифицираните банкноти са от 20 и 50 евро.

ЕЦБ позволява емитирането на възпоменателни монети

Държавите могат да издават две възпоменателни монети от 2 евро на година. Гърция първа направи това за Олимпийските игри в Атина през 2004 г.

Еврото е валута и на страни извън ЕС

Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана също използват еврото – за целта те имат сключени парични споразумения с ЕС. Те могат да произвеждат ограничени количества евромонети със собствен дизайн на националната страна, но не и да емитират евробанкноти. Косово и Черна гора също използват еврото като национална валута, но нямат сключени споразумения с ЕС.

В началото беше екю (European Currency Unit – Европейска валутна единица)

Работата по създаване на еврото започва с подписването на Договора за Европейския съюз в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. Три години по-късно на заседание на Европейския съвет в Мадрид е взето решението за името на еврото. Сред останалите възможности са „дукат“, „екю“, „флорин“, „франкен“ или използване на думата „евро“ като представка към названията на вече съществуващи валути – например „евромарка“. Малко по-късно е избран и символът на валутата – в чиято основа е гръцката буква „епсилон“. Разбира се, буквата E е и началната буква на думата Европа. Двете удебелени успоредни хоризонтални линии символизират стабилността на валутата.

На 1 януари 1999 г. 11 държави от ЕС приемат еврото като своя нова обща парична единица. Първоначално то е електронна валута. Евробанкнотите и монетите се пускат в обращение три години по-късно, заменяйки валутата екю, въведена през 1979 г., която обаче никога не става законно платежно средство. Дизайнер на първата серия евробанкноти е австрийският художник Роберт Калина.

Първата серия евробанкноти включва седем различни купюра: от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. Тези банкноти са заменени постепенно от втората серия – „Европа“, чийто автор е германският дизайнер Райнхолд Герщетер. Серията се нарича така, защото два от защитните елемента съдържат портрет на принцеса Европа. Въведена постепенно в рамките на няколко години, тази серия се състои от шест купюра: от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 евро. Първите банкноти са пуснати в обращение през 2013 г., а серията е завършена през 2019 г.