Бизнес БРОЙ /// Мениджър 08/23

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

Да се възползваш от ситуацията

Рецесията е все още въпросителна, но големите залози на пазара предстоят

Автор:

Даниел Дончев

Снимки:

Getty Images

Да се възползваш от ситуацията

Да се възползваш от ситуацията

Рецесията е все още въпросителна, но големите залози на пазара предстоят

Да се възползваш от ситуацията
quotes

След дълъг период на нулеви и дори отрицателни лихви, съпроводени от ниска и стабилна инфлация в развитите държави, последната се ускори значително, като достигна до най-високите си нива от десетилетия. Рязкото спиране на икономическата активност по света, породено от пандемията, доведе до проблеми в производството и веригата на доставки на много продукти. Добивът на суровини беше затруднен значително. Това е една от причините за повишаването на цените. Катализатор се оказа и войната в Украйна. От друга страна, търсенето на стоки се увеличи в резултат на значителните фискални стимули на правителствата за неутрализиране на ефектите от политиката за справяне с пандемията. Всичко това доведе до сериозен дисбаланс между глобалното търсене и предлагане – първото превишаваше значително последното.

Колко дълго би продължил този дисбаланс?

През 2023 г. се наблюдава сериозно забавяне на инфлацията в развитите държави, като достига до нива от близо 3% в САЩ и 5,5% в еврозоната. Не е съвсем същата ситуацията при основната инфлация (core inflation), която измерва промяната в цените, но изключва храните и горивата – в САЩ последните данни са 4,7%, а в еврозоната 5,5%. Централните банки следят главно този показател, за да преценят какъв е ефектът от тяхната политика, но сегашните нива не са задоволителни. Пазарните очаквания за малко по-дълъг период от време – следващите 5–10 години – са инфлацията в Европа да се върне на нива между

2,2–3,0%, а в САЩ между 2,0–2,5%. Нашето виждане съвпада с очакванията на пазарните участници. Базовите причинители на инфлацията, описани по-горе, започват да се нормализират. Ръстът в основните елементи на инфлацията, като заплати и цени на хранителни продукти, е възможно да продължи да намалява към края на тази и следващата година. Дори и при евентуално поскъпване на енергийните продукти към края на годината той не би трябвало да има голям ефект върху общата инфлация.

Нашата прогноза е до края на 2023 г. Европейската централна банка да увеличи базовите лихви още няколко пъти, за да се опита да повлияе на инфлацията в Европа и да достигне дългосрочната си цел от 2%. Федералният резерв е възможно да задържи сегашните нива от 5,5%, защото САЩ са по-напред в цикъла на вдигането на лихвите или да продължи с увеличенията през следващите няколко месеца, както напоследък все повече анализатори очакват. Всичко това има своята цена – допълнителното покачване на лихвите крие рискове за ликвидността и кредитирането в системата, следователно и икономическата активност. Не бива да забравяме, че ефектът от паричната политика върху икономиките се проявява със закъснение от няколко тримесечия.

Ако потенциалното влошаване на икономическата активност е съчетано и с нарастваща безработица, то тогава икономиката може да бъде поставена пред реален риск от рецесия. Сектори като недвижими имоти например биха били подложени на натиск от нарастващите разходи по ипотеките за крайните потребители и високите лихви може да доведат до срив в някои региони.

Този риск не се е материализирал досега въпреки рязкото увеличение на лихвите през последната година. Важно е да отбележим спецификата на ипотечните кредити в САЩ, защото голяма част от тях са с фиксиран лихвен процент. По този начин, въпреки че лихвените нива по дългосрочните ипотечни кредити са над 7%, средният лихвен процент на всички ипотечни кредити е под 4%. Това ни показва, че ефектът от повишените лихви тепърва ще се усеща от домакинствата в САЩ. Разходите по лихвени плащания на държавите обаче са се увеличили драстично от началото на 2022 г., защото новите облигации се емитират със значително по-високи лихвени нива. При реализиране на сценария за забавяне на инфлацията, Фед би трябвало да започне да намалява основния лихвен процент през първото тримесечие на 2024 г. От друга страна, очакваме ЕЦБ да не бърза с понижаването на лихвените нива, преди да наблюдаваме стабилна и ниска инфлация в еврозоната.

Как всичко това влияе на финансовите пазари?

След миналогодишното лошо представяне пазарите на акции са на положителна територия през тази година. Най-съществената причина за поскъпването е надеждата за избягване на рецесията, която беше исторически най-очакваната от инвеститорите. Най-добре се представи технологичният сектор поради нарасналите очаквания за бизнеса на тези компании от все по-голямото използване на изкуствен интелект (AI) в глобален мащаб. Какво ще бъде представянето на акциите до края на годината? Отговорът на този въпрос би ни подсказал състоянието на глобалната икономика – ще влезе ли в така очакваната рецесия, или ще станем свидетели на „меко приземяване“. Ако погледнем в

по-дългосрочен план, впечатление правят няколко тренда в различни сфери, които биха предоставили възможност за печеливши инвестиции.

Изкуствен интелект

Въпреки нарастването на световното население недостигът на работна ръка е основен проблем (тук изключение е Индия). В повечето големи икономики съотношението между хората над 65 години и населението в трудоспособна възраст ще продължава да се увеличава през следващите десетилетия. За да се компенсира недостигът на работна ръка, ще е необходимо увеличение на продуктивността чрез автоматизация и AI. След невероятния старт на приложението ChatGPT (което само за два месеца достигна 100 млн. потребители) инвеститорите остават силно ентусиазирани от перспективите пред изкуствения интелект.

Компаниите ще се конкурират за стабилен и нарастващ пазар, който може да се увеличи 10 пъти през следващите 5 години.

Налице е силен консенсус относно вероятните бенефициенти: кратък списък от вече успешни технологични компании с голяма пазарна капитализация. Тези акции поскъпнаха драматично през тази година. Въпреки това е добре да подхождаме със здравословен скептицизъм към много компании, които се търгуват с високи съотношения, но все още не са регистрирали печалби. Най-очевидните печеливши в областта на изкуствения интелект са компаниите за полупроводници и центровете за данни, които са най-пряко облагодетелствани от нарастващото внедряване на генеративен изкуствен интелект. За да се обучават генеративните модели, търсенето на изчислителна мощност се очаква да нарасне 3–5 пъти през следващите пет години и от това ще се възползват много производителите на видеопроцесори (GPU). Производителите на памет и чипове за високоскоростни изчисления (HPC), както и високотехнологичните азиатски компании, които произвеждат интегрални вериги, свързани с AI, също биха били бенефициенти от повишеното търсене. Голяма част от тези експоненциално нарастващи изчисления вероятно ще се извършват в центрове за данни и ще благоприятстват големите компании за облачни услуги.

Не на последно място, все повече софтуерни фирми внедряват изкуствен интелект в своите услуги и продукти, което на свой ред би могло да допринесе за ръст в приходите на компаниите. Като се има предвид, че софтуерът изостава от повишението при полупроводниците, тази група може да предложи атрактивни възможности за догонване. Трансформацията на изкуствения интелект напредва с експоненциална скорост и това ще създаде нови инвестиционни възможности в подсектори, които може би все още не съществуват.

Зелена енергия, метали и материали

Прогнозите за недостиг на инвестиции в енергия от възобновяеми източници са стряскащи – например разходите за производство на електроенергия от възобновяеми източници ще трябва да се увеличат повече от 3 пъти до 2030 г., за да може светът да посрещне търсенето на енергия по начин, който съответства на целите за нетни нулеви въглеродни емисии. Приоритизирането на енергийната сигурност на фона на войната в Украйна изисква сериозно преразглеждане на енергийния микс. Делът на вятърната и слънчевата енергия в производството на електроенергия ще трябва да нарасне значително до 2035 г., за да се постигне целта за нулево нетно потребление, в сравнение с 22% дял днес.

Очевидните печеливши от този тренд включват предприятия в областта на възобновяемата енергия и бизнеса с въглерод. Друга област, в която очакваме значително подобрение на перспективите, са компаниите за енергийна ефективност, много от които са част от индустриалния сектор. Преходът към зелена енергия обаче създава проблем: недостигът на метали и материали.

Търсенето на някои метали, като мед, литий и никел, ще нарасне рязко с трансформирането на енергийния микс.

Например производството на слънчева енергия е повече от четири пъти по-материалоемко от това на газовите централи. Нуждата от съхранение на електроенергия в големи мащаби за справяне с непостоянството на вятърното и слънчевото енергопроизводство също ще допринесе за увеличаване на търсенето на метали, както и преминаването към електрически автомобили, които са с шест пъти по-високо използване на метали от традиционните двигатели с вътрешно горене.

Освен критичните суровини, необходими за енергийния преход, компаниите, които се фокусират върху местната преработка и рециклиране на по-редки метали, вероятно също ще извлекат ползи. В по-краткосрочен план рисковете от рецесия биха могли да доведат до нестабилност на пазарите на суровини, създавайки възможности за инвеститорите, които търсят атрактивни нива в дългосрочен план.