Как технологиите ще допринесат за решаването на големите проблеми пред човечеството като изменението на климата, геополитическата нестабилност, пандемии и т.н.? Могат ли технологиите да спасят човечеството?

Моят отговор е: „Да, абсолютно!“. Разбира се, трябва да е налице и подходяща политическа среда. Ако обаче просто поговорим за технологичното развитие и неговите възможности, голяма тема е въздействието на изкуствения интелект (AI) за ускоряване на технологичното развитие в други области. AI революционизира технологичното развитие чрез своя капацитет за обработка и анализ на данни. При това навлизаме в ерата на квантовите компютри. Ако сега смятаме, че информационните технологии и изкуственият интелект са променили начина ни на живот и на работа – само почакайте да навлязат квантовите компютри.

Вярвам, че сме близо до критичната точка по отношение на равния достъп до знания. Все още не сме стигнали дотам, но когато това стане, всяко човешко същество на този свят ще има достъп до едни и същи знания, данни и информация. Няма да е необходимо да произхождате от богато семейство, за да учите в Харвард. Това ще промени много неща и го очаквам с голямо нетърпение. Колелото се върти и е въпрос на време. Ако говорим за честност и справедливост, за етичните и социалните аспекти, това развитие на технологиите е в унисон с начина, по който искаме да изглежда светът в бъдеще.

Имате ли любим пример за успешен технологичен трансфер?

Да, графенът. Това е двуизмерен материал от въглеродни атоми. Нобеловата награда за това откритие беше присъдена преди 10 години. Цялата екосистема в Европа – и конкретно в Швеция – се фокусира в тази област. Очакванията бяха, че графенът ще предизвика революция във всичко. Не стана точно така, но сега, 10 години по-късно, има голям брой регистрирани патенти, свързани с него. Не знам колко са в Европа, в Китай са хиляди. В тази сфера работят много нови стартиращи компании, а някои от тях вече са в по-зряла фаза. В момента развитието е в посока на други видове двуизмерни материали. Потенциалът е огромен. Това за мен е един от най-вълнуващите процеси на иновация и трансфер на технологии.

Chalmers Industriteknik е сред водещите компании в Швеция в управлението на иновациите. На какво се дължи този успех?

Chalmers Industriteknik е част от иновационната екосистема вече 40 години. Факторите са обучение чрез действие, научени уроци от грешките ни, както и адаптивност към променящата се среда. Има и нещо друго. През 80-те години проблемите с парниковите газове, енергетиката и околната среда бяха налице, но не бяха възприемани толкова сериозно, колкото днес. За нашата компания обаче от самото начало устойчивостта беше сред основните елементи в иновационния процес. Оказа се, че това е правилният път. Фактор е и развитата иновационна екосистема в Швеция, чиито възможности се научихме да използваме.

Ние обаче не сме единствените. Има и други доста добри организации, които работят на това поле. Основната разлика между Chalmers Industriteknik и останалите е, че сме напълно автономни.

Споменахте иновационната екосистема на Швеция. Какво могат да научат страни като България от този модел?

Опитът ми от България е до голяма степен от сътрудничеството в Института GATE. От това, което видях, има няколко елемента, които вече са налице. Например има много талантливи хора. Това е ключово, защото всичко започва от тях. Един иновационен процес не може да започне, ако не е иницииран от творческа идея. При това той не е самотно занимание, а изисква сътрудничество между множество хора.

Необходим е и достъп до други ресурси, компетенции и инфраструктура, както и финансиране както от държавата, така и от индустрията. От това, което видях в контекста на GATE, тези елементи вече са активни. Ключово е изграждането на доверие между партньорите в иновационния процес.

Преди години прочетох една изследователска статия от MIT, посветена на сътрудничеството в тези общности. Авторите бяха проследили развитието на 110 отделни съвместни проекта. След няколко години се оказва, че само пет от тези колаборации са постигнали своите цели. Анализът защо точно те са успели, а останалите са се провалили, показва, че ключовият фактор е доверието между партньорите. Затова твърдо вярвам, че изграждането на мрежи и сътрудничеството са правилният път.

Не съм добре запозната с този аспект на съвместните проекти в България. Вярвам обаче, че това е една от областите, в които бихме могли да допринесем с ноу-хау.

Налице са всички добри предпоставки за издигане на иновационната екосистема в България на по-високо ниво. Разбира се, не може да се очаква, че в рамките на две-три години страната ще бъде там, където са например Швеция или Германия. Има обаче много добри възможности за развитие.

Какво може да се направи за половото неравенство в областта на STEM?

Ще започна със собствения си опит и ще стигна до сегашното поколение, което включва и моите две дъщери. Винаги съм се интересувала от техника и за мен нямаше начин да тръгна в друга посока. Започнах образованието си като машинен инженер, което е доминирана от мъже област. Когато започнах работа, бях единствената жена в екипа, която се занимава с развойна дейност. Всъщност за първи път имах колежки, когато започнах работа в Chalmers Industriteknik.

Освен това, както виждате, аз не съм етнически швед, идвам от Иран. Бях най-младата в екипа, когато започнах първата си работа през 1990 г. Това, което научих много рано, е, че не трябва да се разстройвам от всяка неправилна постъпка. Не приемах да се отнасят с мен по пренебрежителен начин, но и не го приемах лично. В крайна сметка, ако искате да защитите себе си, трябва да защитите способността си да постигате резултати. Всичко, което се изпречи на пътя ви, ще повлияе на това представяне. Затова отстоявайте себе си, но не го приемайте лично. Единственото, което ще ви донесе това, е да се чувствате разочаровани, раздразнени и емоционално нестабилни.

Това беше моят начин да се справям със средата си. Днес тя е много по-добра в Швеция и в глобален мащаб. Има един израз, който казва, че всички ние, независимо какво правим, стоим на раменете на гиганти. Имало е много жени, които са проправили пътя за мен и моето поколение. Никога не трябва да забравяме, че другите трябва да могат да стоят на нашите рамене. Искам моите две дъщери да имат много по-добра среда за развитие от тази, която съм имала аз.

Голале Ебрахимпур има 32 години опит в различни сфери на индустрията и е главен изпълнителен директор на Chalmers Industriteknik – водеща шведска R&D компания, фокусирана върху създаването на иновации за устойчиво развитие. Голале Ебрахимпур е член на Управителния съвет на Института GATE (Големи данни в полза на интелигентното общество), създаден през 2019 г. като автономна структура на СУ „Св. Климент Охридски“.