Мързелът има нужда от нова дефиниция

Ако някога сте се притеснявали от мисълта, че се отдавате твърде много на мързел, е добре да знаете, че не сте сами. Прочуване след проучване установява, работниците прекарват часове всеки ден, изпълнявайки безсмислени задачи, за да не изглеждат мързеливи пред своите мениджъри. Интернет е претъпкан със статии и публикации в социалните мрежи, които питат: „Мързелив ли съм или съм депресиран?“ и „Мързелив ли съм или просто страдам от бърнаут?“.

Очевидно много хора изпитват сериозна липса на енергия и се притесняват, че други хора ще ги съдят за техния мързел. Много хора изглежда търсят опрощение от Google. Някои обвиняват шефовете си, че изискват от тях да разиграват „театър на продуктивността“. Може би проблемът не е вашата мотивация или вашите мениджъри. Може би това е начинът, по който разбирате думата „мързелив“. Ако помислите по-внимателно за значението на „мързелив“, може да започнете да чуствате много по-малко вина за вашия така наречен мързел.

Мързелът като симптом

Психолозите отдавна твърдят, че това, което хората често наричат ​​„мързел“, всъщност е просто симптом на криза, свързана с психичното здраве или житейски обстоятелства. Ако се излежавате, избягвайки да напишете този някакъв или да се обадите на някой, проблемът по-вероятно се крие в страх от провал, отколкото вродената ви склонност към мързел.

„Наистина е полезно да се реагира на неефективното поведение на човек с любопитство, а не с осъждане“, инструктира мениджърите Девин Прайс, професор по психология от Университета Лойола в Чикаго.

Журналистката Ан Хелън Питърсън написа много популярна статия в BuzzFeed , която разшири в книгата си от 2021 г. „Can’t Even: How Millennials Became the Burnout Generation“, за идеята за „мързеливите милениали“. В крайна сметка тя представи убедителни аргументи, че не  става въпрос за мързел, а за бърнаут, който е резултат от сблъсък между високи очаквания и несправедлива икономика.

„Ние сме дълбоко задлъжнели, работим повече часове и повече работа за по-малко заплащане и по-малко сигурност, борим се да постигнем същите стандарти на живот като нашите родители, работим в психологическа и физическа несигурност, докато ни казват, че ако просто работим повече, меритокрацията ще надделее и ние ще започнем да процъфтяваме“, пише тя.

Привидният мързел е социологичен, а не индивидуален, според Питърсън. Поправянето изисква колективна и политическа промяна (както и самосъчувствие, докато чакате).

Предефинирайте значението на мързелив

Според този възглед мързелът е симптом на по-голям проблем. Но в скорошна статия за The Conversation, философът от Оксфордския университет Катрин Деволдер отива крачка по-напред. Тя не просто призовава хората да бъдат по-любопитни относно причините за така наречения си мързел, но и да поставят под съмнение определението на думата.

Мързелът не е просто липса на производителност, обяснява Деволдер. Не се укорявате, че сте мързеливи всеки път, когато се излежавате, вместо да работите. Когато казвате, че „ограничавате усилията си поради хронично здравословно състояние“ или „се съпротивлявате на безсмислени задачи, за да отделите време за дълбоко мислене“, повечето хора не биха ви нарекли мързелив, подчертава тя.

Кога точно хората се чувстват зле от това, че са мързеливи? Чрез изследването си, анализирайки как хората оценяват мързела в реалния свят, Деволдер открива, че „това, което е от решаващо значение за мързела, е, че ви липсва добра причина – оправдание, да не се стараете повече, да ограничите усилията си“.

Мързелът не означава липса на усилия. Това означава липса на усилия без добър край. Както Деволдър казва: „Това, което наистина има значение, не е колко усърдно се опитвате, а дали усилията ви ефективно постигат това, което е важно за вас“. Нищо, което правите, не е плод на мързел, ако ви движи към внимателно обмислена цел.

Ясните ценности убиват мързела

Онези, които казват, че мързелът всъщност е свързан с несправедлива икономика или нерешени потребности от психично здраве, имат право. Въпреки това, ако чакате някаква икономическа реформа или плодовете на психоанализата, за да победите мързела си, вероятно ще чакате известно време.

Съветите Деволдер за мързела предлагат нещо, което можете да направите, за да се преборите с привидния си мързел - и вината, свързана с него, точно сега. Можете да преосмислите дали поведението ви наистина е дори мързел.

Хората оценяват другите и себе си като мързеливи, обяснява Деволдър, когато надценяват „усилието, дългите часове и постоянната заетост“. „Това, което е наистина важно, е усилието да е насочено към правилната цел, като се осъзнава, че това е ограничен ресурс“, посочва тя.

Какво е важно за вас?

Много хора смятат, че трябва да работят през цялото време, за да не мързелуват. Това, от което наистина се нуждаят, е да разберат ценностите си и да насочат времето си към конкретни цели.

Ако решите, че наистина цените това да сте отдаден родител, да допринасяте положително за вашата общност или да живеете психологически богат живот, тогава отказът от натоварване с допълнителни задачи в работата не е мързел. Разумно е да управлявате ограничените си часове, за да постигнете най-добре целите си. Както Деволдър казва: „Понякога по-лесното не е мързел – това е мъдрост.“

Мързелът не означава да не работите усърдно. Става дума за това да не преследвате целите, които сърцето ви наистина иска да преследва, включително неща като красота, връзки, здраве, почивка.

Разбирането на мързела по този начин може да ви помогне да поставите по-добри граници и да се чувствате по-малко виновни за така наречените непродуктивни неща, които правите. В много случаи най-добрият начин да победите мързела си е да разберете, че всъщност изобщо не сте мързелували.

………….

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев