2376 лв. на месец нужни за издръжката на тричленно семейство у нас

2376 лева са необходими за издръжка на тричленно семейство през септември тази година. Заплатата, която трябва да получава един работещ, за да осигури издръжка на семейство с 1 дете, е 1531 лева. Над 1 800 000 души обаче получават под заплатата за издръжка. Това показват данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

За едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 391 лв., а за един работещ от едночленно семейство с 217 лв. На тримесечна база доходът необходим за издръжка нараства с 4,1%, а на годишна база с 19,7%, показват данните на КНСБ. 

От началото на годината доходът за издръжка на един работещ се е увеличил със 172 лева, а за тричленно семейство от двама работещи и едно дете - с 310 лева, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за третото тримесечие на тази година. 

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през септември достига до 1320 лв. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, само живеещо, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка.

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно домакинство (двама работещи с едно дете до 14 г.) пък достига 2376 лв.

"2062 лева са нужни на домакинството от двамата работещи. След данъци и осигуровки трябва да осигури тази сума от 2376 лева, които са нужни за издръжката. 1701 лева пък е брутната заплата, която трябва да получи самостоятелно живеещият работещ възрастен в България", добави Димитров. 

1 800 000 души получават средства, които са под заплатата за издръжка. За една година техният брой се е увеличил с близо 100 000 души, отчитат от КНСБ. 

"Ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка се дължи на пълзящото движение нагоре на цените на хранителните стоки, енергоносителите и горивата, следствие както от военния конфликт в Украйна, така и от политическата криза и несигурната бизнес среда", каза Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. 

Данните показват, че необходимият доход за храна и обществено хранене вече е 497,35 лв. за 1 работещо лице, което са 37,7% от общия разход. Това перо нараства с 2,8 на сто спрямо предходното тримесечие и с 24,2% на годишна база.

Ускорено нарастване през последното тримесечие се отчита при :

• Мляко и млечни продукти – групата бележи тримесечен ръст с 11,7%, на годишна база с 38,4%. За годишен период нарастване при сирената е с около 5-8 лв., а при кашкавали с около 6 лв. Драстично поскъпване се наблюдава при групата на кисели и пресни млека. За тримесечие е в диапазон 7-10%, а на годишна база с около 50%.
• Захар и захарни изделия – с 4,5%, на годишна с 24,5%. Запазва се тенденцията на нарастване на захарта, на тримесечна база със 7,4%. На годишна база нарастването от 0,90 до 1,40 лв. ;
• Месо и месни продукти – тримесечният ръст общо за групата е с 2.5% и с 22.7% на годишна база. Докато при свинско месо цените се задържат, то при мляно месо (кайма) средно увеличение е с 3.1% и на годишна база с 30%. Запазва се тенденцията на нарастване при  пилешко месо – съответно с 1.6% и с над 45% на годишна база. Основания за нарастването е силният натиск на растящите разходи за фуражи и другите допълнителни ресурси. Нарастване се наблюдава и при сухите колбаси в диапазон от 2.5 до 5% на тримесечна база.
• Яйца – нарастват с 44,5% на годишна база, а на тримесечна – с 15,2%;
• Задържане на цените на тримесечна база се наблюдава в групата "Хляб и зърнени храни" нарастват с 0,3% на тримесечна база, но на годишна база ръстът остава висок с 28,2%. При това, ако при разновидностите на хляба се отчита средно намаление около 10%, то при производните на хлебни изделия нарастването е значително. Така напр., закуските поскъпват с 18% на трим. база, а на годишна с около 46%. Подобна е ситуацията при "Животински и растителни масла". Групата нараства с 1,3% на тримесечна база, на годишна – с 44%. Слънчогледовото олио отчита намаление с 2,5% на тримесечна база, но достига годишен ръст от 43,9%. В групата нарастват цените на краве масло с 5,9%, като то достига годишен ръст от 54%. Същата възходяща тенденция се наблюдава и при маргарина.
• Цените на услугите в заведения за обществено хранене също бележат ръст с 5% на тримесечна база. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с 25,4%. 

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи също ускорение с 5%, а на годишна база ръст от 17,1%. Необходимият доход за нехранителните стоки и услуги е 822,79 лв. за 1 работещо лице, а това представлява 62,3% от общия доход.

Електроенергия, газообразни и др. горива е с най-висок дял и представлява 23% от общо разходите в групата. Нарастването е с 23,9% на тримесечна база и с 38,6% на годишна база.

Групата на "Здравеопазване" отчита годишен ръст от 6,8%. Само лекарства нарастват с 5,2% на годишна база. Нарастване се отчита при лекарства, които са масово употребявани, като витамини, аспирини (ацетизал), аналгини.

"В сравнение с други страни в ЕС, на база на актуалните цени в една голяма международна търговска верига, у нас с минимална работна заплата 20-те жизненоважни стоки могат да се купят едва седем пъти. В Румъния стойността на малката потребителска кошница е 41 евро и може да се купи 12,5 пъти с минималната заплата там от 516 евро. В Германия с минималния доход от 1744 евро основните стоки могат да се купят 31,2 пъти. Това показва, че покупателната способност в другите страни е по-висока за едни и същи стоки, а също и че имаме проблем с минималната работна заплата, обясни директорът на ИССИ и главен икономист на КНСБ Любослав Костов.

Пламен Димитров подчерта, че КНСБ не може да се съгласи с предложение за бюджет без ръст на доходите. Протестната кампания на конфедерацията продължава в цялата страна, в 280 предприятия вече е поискано увеличение на доходите, каза Димитров. На 11 ноември пак ще напомним за нашите искания и ако няма адекватно движение от властта и бизнеса, очаквайте и други по-значими протести в по-късната есен, а и когато се финализират бюджетните процедури, категоричен бе президентът на КНСБ.