Икономическа монодиета: Как да не останете в плен само на една идея

Защо е необходимо да се изучават и развиват различните икономически теории? Ха Джун Чанг, професор по икономика в Лондонския университет SOAS и автор на статията „Празната кошница“, обяснява защо е важно да се премине отвъд върховенството на неокласическата икономика, а трябва да се изучават различни икономически идеи.

Авторът на статията идва във Великобритания от Южна Корея, за да учи икономика в университета в Кеймбридж през 1986 г. Тогава той се сблъсква с много трудности – английският му бил лош, културните предразсъдъци -  повсеместно разпространени, а даже и времето му изглеждало ужасно. Но най-лошото откритие за него била британската кухня. Според него месото било препечено или недопечено, зеленчуците били пригтотвяни твърде дълго и губели всякакъв вкус и форма, така че единственото спасение били солта и горчицата, които можели да придадат на ястието горе-долу някакъв вкус. Наблюденията върху непозната кухня обаче по-късно се оказали полезни за младия учен, за да направи върху тяхната основа важни аналогии с икономиката.

По неговите спомени, британската кухня през 80-те години на миналия век била много консервативна -  храната, която произхожда от чужда страна,  се възприемала  с почти религиозен скептицизъм и отвращение. Версиите на национални ястия (китайски, индийски или италиански) били с откровено лошо качество и преработени по местен начин. Например, една популярна верига по това време сервира пици с печени картофи. Този вкус бил познат на местните хора от детството и така служел като вид "успокоително хапче" срещу шока от непозната храна. Според негов американски приятел, който е бил студент на обмен в Обединеното кралство в края на 70-те години на миналия век,

зехтинът може да се намери само в аптеката – просто той бил лекарство за болки в ушите и нищо повече.

Днес храната във всяка страна по света, включително във Великобритания, е с разнообразие от вкусове - от турски уличен кебап до умопомрачително скъпа японска вечеря кайсеки. Живата корейска кухня съжителства със сдържаната душевност на полската кухня, а сложните перуански ястия се подчертават от простата сочност на аржентинските пържоли. Лесно е да намерите в супермаркетите всякакви съставки за италианска, мексиканска, френска, китайска, индийска и дори северноафриканска кухня.

В същото време в света на икономическата наука през тези години тенденциите били точно противоположни. До 70-те години икономиката била представена от широк спектър от школи и течения: класически, марксистки, неокласически, кейнсиански, развиващи се, австрийски, шумпетериански, институционалистки, бихевиористки и много други. Тези подходи се различават не само в методите на изследване, но също така, доколкото разчитат на различни морални ценности и политически позиции, приемат различни принципи за действие на икономиката.

Тези течения си взаимодействаха едно с друго - понякога дебатът бил много разгорещен. Като например между кейнсианци и неокласици през 60-те и 70-те години на миналия век и понякога това взаимодействие било и твърде добронамерено.

В хода на този процес и политическите експерименти, провеждани от правителствата по целия свят, всяка икономическа школа беше принудена да усъвършенства своите аргументи, пише авторът. Различните течения заимстваха идеи едно от друго, често без да си признават. Имаше и опити за комбиниране на двете теории в една: например, комбинирайки кейнсианската и марксистката теория, икономистите създадоха посткейнсианска икономическа теория.

Икономиката до 70-те години на миналия век, беше подобна на днешната кухня - много различни традиции, съревноваващи се за внимание; всички се гордееха с особеностите си,  но същевременно се учеха една от друга. Така произлязоха много съзнателни и несъзнателни взаимодействия.

Но от 80-те години на миналия век ситуацията се промени:

от цялото богатство на избор в „менюто“ остана само неокласическата школа на икономиката.

Както всички останали, теорията има своите силни страни, но има и сериозни недостатъци. Защо се получи това ? Ха Джун Чан смята, че има редица причини. Първо, нарастващата доминация на математиката като инструмент за изследвания е изиграла важна роля. Второ, за популяризирането на неокласическата икономика голяма роля изигра и така наречената Нобелова награда за икономически науки. Това не е същото като добре известната Нобелова награда, но също носи името на Алфред Нобел и се присъжда от Шведската централна банка.

Важна роля играе и фактът, че неокласическата школа не поставя под въпрос разпределението на доходите, богатството и властта, които са в основата на всеки съществуващ социално-икономически ред, което я прави привлекателна за политическите и властови структури. Глобализационните тенденции в областта на образованието осигуряват на неокласическата икономическа теория популярност в много страни, въпреки че САЩ са първи в списъка на нейните привърженици и то от 60-те години на миналия век.

Днес неокласическата икономическа теория доминира в много развити страни (с изключение на Япония и Бразилия, в по-малка степен Италия и Турция), като я превръщат за мнозина в синоним на думата икономика. Тази интелектуална "монокултура" е довела до стесняване на интелектуалния потенциал на обекта.

В същото време само няколко икономисти (повечето от които, разбира се, неокласици) признават съществуването, да не говорим за интелектуалните достойнства, на други школи. Ако се споменават други възможни теории, то е само за да бъдат подчертани недостатъците им. Има убеждение, че всичко полезно от други теории вече е събрано в неокласическата школа. Например идеята за иновации на школата на Шумпетер или идеята за ограничената човешка рационалност на школата на бихевиористите. В същото време в неокласическата теория има много предимства, но, както подчертава авторът, доминирането на една идея ограничава обхвата на икономиката и създава теоретични пристрастия и слепи петна.

Отказът да се приемат разнообразните кулинарни традиции прави кухнята скучна и нездравословна,

както господството на световната икономика само от една школа я ограничена и стеснена в етичен план. Какво общо с живота ни имат всички тези академични спорове и тенденции? Защо трябва да се притесняваме от теснотата и ограничеността на възгледите на учените с техните икономически школи? Работата е там, че независимо дали ни харесва или не, икономиката се превърна в езика на властта. Невъзможно е да промените нещо, без да го разберете. Днес решенията, които са в полето на други области (като здравеопазване, образование, литература или изкуство), се вземат под влияние на икономическата логика. И е невъзможно да промените нещо, без да разбирате различните езици на света на икономиката. Например, много британци подкрепят идеята за запазване на институцията на монархията единствено по икономически причини. Според тях основната причина и полза тя да съществува, са приходите, които носи от туризъм. Много колективни решения са формулирани и оправдани от доминиращата икономическа теория, така че за да знаете за или против какво гласувате, си струва поне малко да разбирате от икономика.

Икономиката не прилича на изучаването, да речем, на норвежки или да се опитвате да търсите подобни на Земята

планети на стотици светлинни години от нас. Икономиката има пряко и огромно влияние върху живота ни. Икономическите теории определят държавната политика по отношение на данъците, разходите за социално осигуряване, лихвените проценти и регулирането на пазара на труда, което от своя страна влияе върху всекидневния ни живот. Така тя определя нашите работни места, условия на труд, заплати и тежестта на плащането на ипотеки или други заеми. В дългосрочен план икономиката влияе върху способността на държавата да се ангажира с високопроизводителни индустрии, да прави иновации и да се развива устойчиво. Но това не е всичко: икономиката променя това, което всъщност сме.

Това става по два начина. Първо, теорията на икономиката създава идеи - теориите предполагат, че в основата на човешката природа стоят различните качества. Следователно преобладаващата икономическа теория оформя културните норми, за това какво хората смятат за „естествена човешка природа“. През последните няколко десетилетия доминира неокласическата теория, която предполага, че хората са егоистични. Това превърна в норма поведението, насочено към постигане на изгода за себе си. Хората, които действат алтруистично, се възприемат като наивници или се подозира, че имат скрити мотиви. Но ако доминират бихевиористките /поведенчески/ или институционалистките икономически теории, тогава най-общо бихме приемали, че хората са обладани от по-сложни мотиви и стремежът за собствена изгода е един от тези фактори.

Освен това икономическата теория определя приоритетите за развитие на държавата и следователно влияе върху това как ние живеем и работим. Например, различни икономически теории предлагат противоположни възгледи за това дали развиващите се страни трябва да насърчават индустриализацията си чрез намеса на държавната политика. Жителите на индустриалните общества се ориентират по-добре в епохите, отколкото техните събратя в аграрните страни, просто защото живеят според друг икономически часовник. Индустриализацията създава синдикати, тъй като голям брой работници се събират във фабрики, където трябва да си сътрудничат много по-тясно, отколкото във фермите. Тези движения от своя страна създават политически партии, които се застъпват за по-егалитарна политика, с равни права и възможности за повечето хора. И тези тенденции може да отслабнат, но няма да изчезнат дори когато някои фабрики ги няма, както се случи в много богати страни през последните няколко десетилетия.

Различните теории могат да формират противоположни типове общества.

Така една икономическа теория, която насърчава индустриализацията, ще доведе до общество, в което повечето членове ще настояват за по-егалитарни политики. И ако икономическата теория твърди, че хората се ръководят изключително от собствените си интереси, ще получим общество, в което е трудно членовете му да си сътрудниат. И накрая, икономическите теории засягат икономическите променливи по различни начини, като неравенството (доходи или богатство) или икономически права (труд срещу капитал, потребител срещу производител). Разликите в тези променливи влияят на общата склоност към конфликти в цялото общество.

Академичнита наука засяга нашия живот на много нива, така че е жизненоважно всеки да изучава поне малко икономика, за да си подсигури поне базова икономическа грамотност. Световната финансова криза от 2007-2008 г. и произтичащата от нея стагнация и поляризация на икономиката се превърнаха в жестоко напомняне, че икономиката не трябва да бъде оставена на професионални икономисти и „технократи“, твърди авторът на статията.

Много хора нямат време или енергия да се ровят в  сложни теории, написани на сложен език. Ха Джун Чан обаче твърди, че икономиката е много по-достъпна, отколкото много икономисти биха искали да вярват. Той твърди, че 95% от икономическите теории се основават на здрав смисъл. Всичко останало се усложнява с термини, математика и статистики, докато дори останалите 5% могат да бъдат разбрани по същество (ако не и във всички технически детайли), ако са добре обяснени.

Източник: Aeon