30 мъдрости на цар Соломон

Един от най-великите владетели в човешката история е известен повече със своята мъдрост, отколкото със завоевания и качествата си на държавник. А те не са му липсвали, свидетелстват множество исторически източници. Соломон е последният, трети поред цар на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид. Управлява го през 10 в. пр.н.е като по него време Древен Израел достига най-голямата си военна мощ и разрастване – от долината на Ефрат до границите на Египет.

Соломонавата мъдрост и ум са увековечени дори и в Библията, като дори му се приписва авторство на няколко от нейните книги – „Притчи Соломонови, „Еклисиаст”, „Песен на песните”. Казват, че и тези думи му принадлежат:

1. Бедният бива ненавиждан и от най-близките си, богатият има само приятели.

2. И глупецът, когато мълчи, може да изглежда мъдър.

3. Онзи, който пътьом се меси в чужда кавга, накрая хваща кучето за ушите.

4. Благоразумният вижда бедата и се крие от нея, а неопитния продължава напред и се наказва.

5. Богатство, трупано от суета, бързо се топи. Събирано с ум се умножава.

6. Глупавият син е гибел за бащата.

7. Търпеливият има повече успехи от храбрия.

8. Коварството е в сърцето на зломишлениците, радостта – в миротворците.

9. Понякога сърцето боли и когато се смееш, и печал е краят на радостта.

10. Когато страната отстъпи от закона, тогава се появяват много началници.

11. Кроткият език е дървото на живота, необузданият – смърт на духа.

12. Кроткото сърце е живот за тялото, завистта – гной за костите.

13. Който затуля ухото си пред воплите на сиромаха, сам ще вие и няма да бъде чут.

14. Който злослови срещу майка си и баща си, ще угасне в дълбока тъма.

15. Който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан.

16. Който крие ненавист, има лъжлива уста.

17. Който храни устата си, пази душата си.

18. По-добре да живееш в пустиня, отколкото със свадлива жена.

19. По-добре да имаш знание, отколкото злато.

20. Мъдрият се бои и се пази от злото, а глупавият е самонадеян.

21. Надежда, която дълго не се сбъдва, топи сърцето.

22. Ръката на прилежния ще господства, а на ленивия – ще робува.

23. Нека те хвалят другите, а не устата твои.

24. Страхът е лишаване от помощта на разсъдъка.

25. Гневът погубва и най-умния.

26. Доброто име е по-ценно от най-голямото богатство, добрата слава – по-скъпа от злато и сребро.

27. Не вкусвай храната на завистливия и не я пожелавай.

28. Любовта избавя от всички грехове.

29. Не отвръщай на глупавия с глупост.

30. Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се озове в стана на мъртъвците.