Бюджет 2025 предизвика разногласия между правителството, синдикатите и работодателите

Няма единодушие в Тристранния съвет по предлагания от правителството проектобюджет за следващата година. Бизнесът иска замразяване на заплати и съкращения в админиистрацията, а синдикатите настояват за по-високи обезщетения за безработица и майчинство. Министърът на финансите Людмила Петкова заяви от своя страна, че предлаганите бюджетни закони за следващата година са на базата на действащото законодателство, информира БНР. 

3% е предвиденият бюджетен дефицит, а повече приходи в Бюджета трябва да дойдат от акцизите на алкохол и цигари, които ще се вдигнат изпреварващо, данъчни амнистии за неплатени доходи и осигуровки, данък "подземно богатство", връщане на намалените ставки на нивата на ДДС от 20% в туризма, включително за хляба и брашното.

Людмила Петкова подчерта пред социалните партньори, бизнес и синдикати, че всъщност тези параметри могат и да бъдат променяни, след като проекта на бюджет се внесе в парламента. 

"Напълно сме наясно, че по-скоро трябва да има ограничаване на разходите. Не е моя функция да коментирам какви закони са приети, кой как е гласувал за тях. Законът е закон и ние сме длъжни да го прилагаме. Народните представители имат пълните правомощия, когато бъде внесен законопроектът да променят или да отменят, или да забавят, или каквото те решат, както и да предложат други мерки, включително приходни и разходни мерки", каза Петкова. 

От Асоциацията на индустриалния капитал в България поискаха пренаписване на този Бюджет с реалистични приходи, които според Кънчо Стойчев, сега са само на хартия и са еднократно действие, без да са предвидени буфери заради сложното международно положение. 

Той поиска в началото на следващата 2025 година да продължи да действа настоящия Бюджет: "Разбирам, че сте притиснати от времето и че трябва да се представи в Народното събрание бюджет, но все пак считаме, ние от АИКБ, че една забава или дори почване със стария бюджет на новата година е по-малко опасно от това, което ни се предлага".

Много спорно, от гледна точка на бизнеса, е вдигането на заплатите в бюджетния сектор с 10%, в отбраната и в МВР. Предлага се замразяване на настоящите размери на възнагражденията и дори съкращения на персонал с 10%, а пенсиите да се индексират само с ръста на инфлацията.

При обсъждането на бюджета на общественото осигуряване, социалният министър Ивайло Иванов отбеляза, че догодина приходите от осигуровки ще се увеличат, ще се намали дефицитът. Това ще е в следствие на ръста на минималния и на максималния осигурителен доход. 

"Делът на трансфера от Централния бюджет за покриване на недостига на средства ще е само 39 процента от общите разходи и трансфери. В закона за 2024-та година това съотношение беше малко над 45%. Следователно, с проекта на закон се създават предпоставки, макар и благодарение на краткосрочни мерки, за подобряване на финансовата автономност на държавното обществено осигуряване", каза министър Иванов. 

От КНСБ обаче настояха с 2,5 процентни пункта от средата на следващата година да се увеличат осигуровките за пенсия. Минималното обезщетение за безработица да е 30 лева, а не 18, както в момента, за да се доближи до линията на бедност. Таванът на пенсиите, който сега е 3400 лева, да се актуализира с процента, с който от 1-ви юли ще се осъвременят пенсиите. "Според нас, разходите за пенсии заплашват устойчивостта на финансите на държавата. При 11 милиарда приходи за нови пенсии, 10 милиарда е подкрепата. Какво по-очевадно от това?", обоснова се Ася Гонева. 

От КТ "Подкрепа" остро критикуваха замразените плащания за обезщетения, включително и тези към майките - на 780 лева, каза Валери Апостолов. "Коя е тази майка, която ще се откаже от голямата заплата, за да се върне на работа, а ще остане с малко възнаграждение, за да си гледа детето? Значи, тя трябва да има много сериозни причини, за да направи това нещо. Този размер, като цяло, на обезщетението за отглеждане на дете не може да покрие нуждите само на детето, камо ли на майката", каза Апостолов. 

Основните критики към Бюджета на Здравната каса са, че няма нови политики и реформи. Там повечето средства от 1,4 млрд. лв, които ще са в повече като приход, идват от новата минимална заплата и осигурителни прагове. Критиките, които се чуха, са липса на контрол при изразходването на парите за здраве и предотвратяване на злоупотребите.