Икономиката след оставката на правителството

Падането на правителството изпревари очакваните и планирани парламентарни избори едва с няколко месеца. Така или иначе, за всички беше ясно, че през 2013 г. ще има нов парламент и ново управление. Доколкото всяка смяна на властта е риск сама по себе си за дългосрочната стабилност на стопанската среда, то все пак може да се каже, че този риск вече е бил заложен в бизнес плановете за годината. Не трябва да забравяме, че точно както едно ново (служебно) правителство може да е непредвидимо, така и досегашното можеше да действа популистки в последните месеци от мандата си. Ето защо трябва да се успокоим, че политическата промяна е естествен процес и част от демокрацията.

Правителството в оставка вече успя да реши и един от шоковите проблеми за бюджета, създаден от неразбирателството на приоритетите между финансовия и земеделския министър по момента на изплащане на земеделските субсидии. Успешно бе пласиран краткосрочен заем, който запълни отново фискалния резерв след това плащане, като така спекулациите за идваща неплатежоспособност на държавата се разсеяха.

Трябва също така да е пределно ясно, че политическата криза не беше следствие от бюджетна или дългова криза.

За разлика от други страни, където след практически фалит правителствата трябваше да орязват значително държавни разходи, засягащи пенсии, социални помощи, заети в публичния сектор, в България това не се налага, нито е правено през последните години или месеци. Протестиращите на улицата са недоволни не защото им се отнема нещо, което са имали до вчера, а защото животът им не се подобрява, а мнозина са загубили работата си след 2009 г.

За да се случи това са необходими дългосрочни реформи, съчетани с предвидимост и стабилност.Така че, предизвикателствата пред следващото управление, но и пред служебното правителство, са да съхранят и увеличат шансовете за бърз икономически растеж и създаване на работни места. Доколкото преди изборите без парламент не могат да се правят законодателни промени, основен фокус в следващите месеци ще е да не се разрушава доверието към страната и крехката стабилност на частния сектор.

За целта трябва стриктно да се спазва държавния бюджет, както е приет, като не се обещават и предприемат никакви нови разходи, за които няма средства. Нивата на дълг, дефицит и резерв не трябва да се отклоняват от планираното. Още повече, в Европа вече действат стриктни правила и санкции за бюджетна дисциплина – за разлика от предходното десетилетие.

Същевременно, администрацията не трябва да забавя работата си в очакване на ново управляващо мнозинство. Бизнесът си спомня какво предизвика няколко месечното блокиране на изпълнението на договорите и плащанията на държавата след изборите през 2009 г. Ако сега се направи същото, е напълно възможно да се отчете нов спад в икономиката и съкращения за работещи. Но това може да се избегне при нужната воля от правителството.

Още повече, редица проблеми, срещу които хората протестират, и които тежат на голяма част от фирмите, са решими от администрацията, ако това се превърне в приоритет, дори без да се променят закони.

Не трябва да забравяме, че икономиката вече отчита крехко възстановяване, а чуждите инвестиции, особено в индустрията, лека-полека се увеличават.

Ако стабилността, включително на практиките на прилагане на законите от институциите, се запази, има шанс този процес да продължи, независимо от политическите промени.

Лъчезар Богданов, Индъстри Уоч