Бизнес перспективи: Как Европа може да опита да спре или заобиколи митата на Тръмп

Победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ накара Европа да изпадне в трескава подготовка за това как да ограничи или противодейства на много вероятните мита върху износа си за САЩ, след като новоизбраният президент влезе в Белия дом.

Преди решителната си изборна победа миналата седмица, Тръмп вече заплаши да съживи търговската война, започнала по време на първия му мандат, като заяви в предизборната си кампания, че ще повиши митата върху китайски стоки с 60-100% и ще наложи обща тарифа от 10% до 20% върху целия внос от САЩ.

Тръмп вижда протекционисткия ход като начин за стимулиране на работните места и растежа в САЩ, но политиката несъмнено ще отвори нов фронт в търговското напрежение с два от най-големите търговски партньори на страната, ЕС и Китай. Критиците на предложените тарифи казват, че политиката може да доведе до по-високи цени за потребителите в САЩ.

Въпреки че Тръмп има репутация на непредсказуем човек, което означава, че неговата реторика понякога не успява да се материализира по отношение на политиката, анализаторите са съгласни, че новоизбраният президент изглежда непоколебим, когато става дума за търговските тарифи, пише Холи Елиът за Си Ен Би Си.

Това кара Азия и Европа да трябва бързо да обмислят начини за смекчаване на бъдещото въздействие на експортните тарифи, както и дали да отмъстят или да се опитат да договорят някаква сделка. Икономистите предупреждават, че не е сигурно дали митата на Тръмп за Европа ще бъдат „толкова вредни, колкото се предполага“, или те просто ще бъдат „разменна монета, предназначена да отключи по-широки външнополитически сделки“.

Въпреки това в Европа имаше призиви към блока да подготви ответни мерки сега, като директорът на Центъра по въпросите на международната икономика в ifo призова Германия - която разчита в голяма степен на търговията със САЩ, особено по отношение на износа на превозни средства, и ЕС да „укрепят позициите си чрез свои собствени мерки“.

„Те включват по-дълбока интеграция на пазара на услуги в ЕС и надеждни ответни мерки срещу САЩ“, каза миналата седмица Лисандра Флах от Ifo. Предложените мерки включват потенциалното използване на новия „инструмент за борба с принудата“ на ЕС, който дава на региона широк спектър от възможни контрамерки, когато, според него, „една държава откаже да премахне принудата“.

Мерките за противодействие включват налагане на мита, ограничения върху търговията с услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, както и ограничения върху достъпа до преки чуждестранни инвестиции и обществени поръчки. Германия и ЕС биха могли също да засилят сътрудничеството с отделни американски щати, смята Флах.

Но икономистите също така казват, че ЕС може да се опита да използва „моркова вместо тоягата” със САЩ, което предполага, че има три други начина, по които Европа може да се опита да спре, ограничи или заобиколи напълно вероятната тарифна политика на Тръмп.

Компромиси

Като отправна позиция с бъдещата републиканска администрация, европейските политици биха могли да се стремят да избегнат изцяло митата, отбелязват икономистите, като предлагат да се стимулира избран американски внос в замяна на това САЩ да го освободят от мита.

„Това може да включва LNG [втечнен природен газ] и соя, като и двете бяха част от сделката между Доналд Тръмп и тогавашния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през юли 2018 г.“, коментира Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics,

Анализаторите от Eurasia Group, ръководени от Mujtaba Rahman, посочиха, че „транзакционната стратегия“ вероятно ще бъде изпробвана първо от президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това би накарало ЕС да се ръководи от целта за укрепване на износа на САЩ в ключови сектори като селското стопанство, енергетиката (LNG) и отбраната.

„ЕС вероятно ще обещае допълнително да разшири вноса на втечнен природен газ от САЩ. Фон дер Лайен може също да проучи сключването на две сделки, за които комисията преговаряше с президента Джо Байдън– относно глобалното споразумение за устойчива стомана и алуминий, както и споразумението за критични минерали ЕС-САЩ. Опит е вероятно да се направи и чрез Съвета за търговия и технологии ЕС-САЩ, който спомогна за насърчаване на известно сътрудничество по цифрови въпроси, като изкуствен интелект и контрол върху износа“, отбелязват анализаторите от Eurasia Group.

Геополитическа сделка

Като алтернатива, Кенингам смята, че двете страни могат да постигнат „по-широка геополитическа сделка, за да се опитат да предотвратят заплахата от тарифите“.

„ЕС би могъл например да поеме ангажимент да закупи повече отбранителна техника от САЩ, за да продължи да подкрепя Украйна – въпреки че на ЕС ще му бъде трудно да се споразумее как да събере средствата предвид твърдата опозиция на мнозина, включително Германия , към повече съвместни заеми от ЕС“, обясни той.

Сделката вероятно ще бъде благоприятна за европейските политици, тъй като те се стремят да ограничат икономическия удар от 10% мито на САЩ върху европейския износ. „Ключовият момент е, че макар нашето работно предположение да включва съществуване на мита от 10% от САЩ, които струват 0,2% от БВП на еврозоната, резултатът може да бъде по-малък от този, ако ЕС успее да постигне някакъв вид сделка“, казва Кенингам.

Дали Европа може да постигне консенсус за това как и дали да сключи сделка с Тръмп обаче е спорен въпрос. Карстен Бжески, глобален ръководител на Macro в ING, посочи в следизборна бележка миналата седмица, че „Тръмп удря Европа не само във време на икономическа слабост, но и във време на политическа нестабилност“.

„По време на първия мандат на Тръмп Еманюел Макрон и Ангела Меркел бяха силна политическа ос. Днес Франция е в трудна позиция, а германското правителство току-що се срина. Няма здрава опора. Това наистина хвърля съмнения относно способността на Европа да намери адекватни отговори на Тръмп“, добави той.

Съюз срещу Китай?

Друга възможност е Европа да се съгласи да съгласува политиката си спрямо Китай по-тясно с тези на САЩ, отбеляза Кенингам от Capital Economics.

Това може да означава допълнителни бариери пред вноса на китайски електрически превозни средства и други технологии, както и ограничаване на входящите преки чуждестранни инвестиции от Китай и увеличаване на ограниченията върху износа на високотехнологични стоки като литографски машини.

Кенингам призна, че ЕС „не би бил склонен да прекъсне връзките си с Китай твърде драстично“, но каза, че политиците може да бъдат принудени да го направят, ако бъдат изправени пред силен натиск от САЩ.

Анализаторите на Eurasia Group се съгласиха, че „най-трудният политически отговор на ЕС вероятно ще бъде по отношение на Китай.

„Ако Тръмп започне търговска война с Китай, ЕС може да спечели в краткосрочен план, ако фокусът на САЩ е изключително върху Китай, а не върху ЕС. Освен това би било по-малко вероятно Пекин да противодейства силно на търговските мерки на Брюксел, докато се бори с Тръмп, а ЕС вероятно ще се опита да постигне обща кауза с Вашингтон в някои области, като например модерните чипове“, отбелязват анализаторите.

„В крайна сметка обаче Тръмп вероятно ще ускори структурно втвърдяването на позицията на ЕС срещу Китай. Това би представлявало най-голямото предизвикателство за Германия, като се има предвид нежеланието на канцлера Олаф Шолц дори да се присъедини напълно към по-меката стратегия на ЕС за намаляване на риска“, добавят те.