Как една холандска компания стартира първата в света борса

„Бърз“ е слаба дума за фондовия пазар днес.

Актуализиране на цените в реално време на екрана и смяна на собствеността на акциите с едно натискане на бутон - това е лицето на съвременната търговия, независимо дали е в Токио, Лондон или Ню Йорк. Но как започва всичко това?

Оказва се, че съвременната борсова търговия води началото си от холандска търговска компания преди повече от четири века.

Първото IPO

На 20 март 1602 г. Нидерландската източноиндийска компания (на нидерландски: Vereenigde Oostindische Compagnie) или VOC обявява първото първично публично предлагане (IPO), полагайки основите на съвременните финансови пазари. В член 10 от устава на компанията се казва: „Всички жители на тези земи могат да купуват акции на тази компания“.

Идеята за инвестиции се появява още преди IPO на VOC. Холандският историк Мартен Прак разказва пред Euronews, че преди създаването на VOC компаниите са следвали традиционния модел, при който търговците са събирали пари за единични търговски пътувания в рамките на Европа или в чужбина.

"След пътуването сметките се уреждали и хората, в случай на печалба или поне някакъв положителен резултат, получавали обратно инвестициите си. След това, разбира се, те можели да инвестират отново в следващото пътуване и т.н.", добави той.

Въпреки това VOC е пионер в два конкретни аспекта. Първо, собствеността върху акциите e отворена за всички, без да има определен минимален размер на инвестицията, и второ, акциите са търгуеми. Подкрепена от Нидерландската република, Нидерландската източноиндийска компания предоставя собствеността си на разположение на обществеността, за да финансира бизнес и военни начинания.

Холандският историк и икономист Лодевейк Петрам отбелязва в книгата си „Първата фондова борса в света“, че след първоначалното ѝ издаване на първата страница на устава е добавена разпоредба. Тя гласи: „Прехвърлянето или замяната на акции може да се извърши чрез счетоводителя на тази камара“.

Това проправя пътя към вторичния пазар. Инвеститорите имат възможност да изтъргуват акциите си с някой друг, вместо да държат парите си заключени в продължение на години.

Инвестирането не е само за елита

Търговията се е осъществявала на три ключови места: на Новия мост, където търговците са извършвали първите в света сделки с акции на открито; на борсата „Хендрик де Кейзер“, специално изграден пазар за стоки и акции, и на площад „Дам“, където след края на работния ден е продължавала търговията въз основа на последните новини и слухове. 

Регистрацията за първично публично предлагане е отворена през целия месец август. От 1 143 първоначални инвеститори е събрана сумата от 3 674 945 гулдена. Един от тях е Нилтген Корнелис, която работера като прислужница за един от собствениците на VOC. Тя инвестирала 100 гулдена - трудно спечелена сума, в момент, в който заплатата ѝ възлизала на 50 цента на ден.

„Това е нещо обичайно и съвсем не е нещо изключително“, казва пред Euronews холандският икономически историк Ян Луитен ван Занден. Макар че ходът, направен от Корнелис, може да изненада хората в днешния контекст, той е бил доста стандартен за онова време.

„Имало е много акции, които са били търгувани и инвестирани от, ами, нормални домакинства, дърводелци или пък фермери“, казва ван Занден.

Допускането на обикновени хора да инвестират е било условие, поставено от Йохан ван Олденбарневелт, тогавашен Велик пенсионер на Нидерландската република. Това е станало преди предприятията, които се вливат в VOC, да се обединят в една голяма корпорация.

В очакване на дивиденти

„Идеята била да се обединят и да се създаде по-мощна компания - не само в търговско, но и във военно отношение“, казва Мартен Прак пред Euronews, описвайки създаването на VOC като умишлен властови ход.

"Нидерландия се опитва да получи независимост от испанския крал, тъй като всички държави са управлявани от една и съща корона - Португалия, Испания и Нидерландия. Така че това се разглеждаше и като форма на война срещу Испанската империя в Азия", казва той.

Тази дългосрочна визия има своите недостатъци - най-вече липсата на пари в брой за инвеститорите. В продължение на почти десетилетие след стартирането на първичното публично предлагане VOC не изплаща никакви дивиденти, което води до нарастващо недоволство сред акционерите.

Наред с това още едно събитие създава натиск върху компанията - първият в света продавач на къси позиции.

През 1608 г. Исаак Льо Мер, недоволен бивш директор на VOC, провежда това, което днес се счита за първия в света мечи рейд. Льо Мер и неговият синдикат използват форуърдни договори, за да залагат срещу цените на акциите на VOC.

Тези договори, подобни на съвременните фючърси, позволяват на инвеститорите да се договорят предварително за продажна цена, като очакват да спечелят, когато действителната цена спадне. За разлика от днес не се изисква обезпечение – достатъчно било само писмено споразумение за сключване на сделка.

Изплащане на обезщетения

Тази организирана атака изостри разочарованието на инвеститорите, които чакаха с години за възвръщаемост, оказвайки натиск върху VOC. Накрая, през август 1609 г., компанията обявява първия си дивидент. Това не са пари в брой.

„Те използваха излишъка от мускат, който по това време трудно се продаваше на пазара“, обяснява професор ван Занден, като отбелязва как VOC разпространява подправка от индийско орехче, отглеждано в Източна Индия .

„Това беше един вид компромисно решение“, добави той.

От 1623 г. VOC изплаща дивиденти на всеки две години, а от 1635 г. - по-редовно, често годишно или на полугодие. През 30-те и 40-те години на XVI в. дивидентите са предимно карамфил, който акционерите приемат с удоволствие. От 1646 г. дивидентите са предимно в парични средства, като от време на време се разпределят и облигации. Това поддържало доверието на акционерите и позволявало на цените постоянно да се повишават.

Упадъкът на VOC

Професор Прак описва и упадъка на VOC в края на XVIII в., като го обяснява с възхода на френските и британските колониални сили.

„За Нидерландската република, а също и за VOC, става все по-скъпо да удържат съперниците си“, казва историкът. „Когато стана ясно, че ще фалира, нидерландското правителство изкупи всички акции.“

Пионер в ключовите финансови иновации от самото си създаване, VOC полага крайъгълния камък на днешните капиталови пазари. През следващите два века тя остава ключов играч в световната търговия до постепенния си упадък.  

„Този период [на съществуване на VOC] е дълъг период на добри успехи“, казва професор ван Занден.

„А неуспехът в края на XVIII в. е свързан с общото отслабване на доминацията с появата на конкуренти“, добавя той.