Колкото и учудващо да звучи, България е голям инвеститор в чужбина. Според данни на Българската народна банка българските финансови активи в чужбина надминават 87 млрд. евро в края на 2023 г. В това число се включват всички видове финансови активи, включително акции, облигации, заеми, депозити и пр., и представляват всички видове собственост както на държавата, така и на банки, бизнес, домакинства и т.н.

Логично БНБ държи близо половината от активите в чужбина. Това са резервните активи на централната банка, които обезпечават стабилността на българския лев. Механизмът на Валутния борд в България изисква централната банка да държи валутни активи, които покриват всички левове в обръщение.

На второ място като обем на българските активи в чужбина са т.нар. портфейлни инвестиции, които надминават 18,5 млрд. евро. Тук основното перо са облигации, следвани от инвестиционни фондове и акции. Например, ако български гражданин си купи акции на „Тесла“ или германски облигации, те ще попаднат в това перо. Но най-вече тук се включват инвестициите на български пенсионни фондове, инвестиционни фондове или банки в чуждестранни ценни книжа.

На трето място като обем са т.нар. „Други инвестиции“ с над 17 млрд. евро. Тук най-много са депозитите – основно тези на банките и бизнесът (поне доколкото БНБ разполага с данни). Остатъкът в това перо са заеми, търговски кредити, аванси и други сметки за вземания, които най-често са свързани с търговския оборот на бизнеса.

На последно място по обем, но не и по важност са преките инвестиции в чужбина. При тях има една особеност – БНБ ги изчислява по два различни начина. Според едното изчисление – в международната инвестиционна позиция – преките инвестиции в чужбина надхвърлят 9 млрд. евро. Обаче според другото изчисление на БНБ те са малко над 4 млрд. евро.

Различието, както изглежда, се дължи на двупосочни операции, например български инвеститор има фирми в чужбина, които след това инвестират обратно в България. Реално можем да направим извод, че около 5 млрд. евро български инвестиции в чужбина всъщност само формално са зад граница и реално са в България. Причините за това могат да са най-различни – например някои български предприемачи искат да са регистрирани в чужбина, но да притежават бизнес в България. По този начин те биха могли да ползват предимства като чужд инвеститор у нас – включително международен арбитраж и избягване на българската съдебна система. Възможно е да се ползват и други облекчения, например данъчни (например в офшорки).

Къде са българските преки инвестиции в чужбина?

Ще се фокусираме върху преките инвестиции в чужбина, тъй като те са свързани най-силно с предприемачеството.

Най-много от тях са в съседна Румъния. В топ 10 са и други съседни страни като Сърбия, Гърция, Северна Македония. Реално над една четвърт от всички български преки инвестиции зад граница са в съседни страни. Делът надхвърля една трета, ако включим всички държави от региона на Балканите. Това е логично – все пак те са близо и с тях имаме географски и културни връзки. По същата логика над три четвърти от българските инвестиции в чужбина са в Европа. Така че географията си казва тежката дума.

Обаче на второ място по преки инвестиции след Румъния се нареждат Маршаловите острови – една дестинация на 3 хиляди километра от България. При нея очевидно причините за инвестициите не са географска близост, а по-скоро офшорният ѝ статут. Има и други екзотични държави с български инвестиции – включително остров Ман, Света Лусия, Доминиканската република, Вирджинските острови и пр. Като цяло в офшорни дестинации са грубо около 20% от българските чуждестранни инвестиции. Нямаме детайлни данни, но можем да предполагаме, че голяма част от тези инвестиции са само по регистрация в тези зони, а реално са на други места – включително обратно в България. Често това се прави по данъчни съображения и/или за управление на множество бизнеси в различни държави.

Най-интересният пример е Панама, където статистиката отчита българска пряка инвестиция от минус 146 млн. долара – да, точно така, отрицателна сума на инвестицията. Това отново изглежда някаква сложна операция, при която български инвеститор има фирма в Панама, която след това обратно е инвестирала в България. А може да става въпрос и за множество фирми в различни държави със сложни финансови отношения между тях, но които са контролирани от български гражданин.

Разбира се, има и значителен обем инвестиции в големи икономики като Германия, Италия, САЩ, Обединеното кралство и Франция. Това е нормално, доколкото българският бизнес се опитва да пробие на тези пазари – не само като продажби, но и като производство. Като цяло около една трета от българските инвестиции в чужбина са в големи западни икономики.

Динамиката на българските преки инвестиции в чужбина също се развива в положителна посока – за последните 13 години те се увеличават между два и три пъти съобразно двете различни калкулации на БНБ. Това е добър показател, доколкото българският бизнес набира самочувствие и увереност и не се страхува от конкуренцията на големите международни компании. Но все пак показателно е, че огромната част от българските активи в чужбина е в пасивни инвестиции като облигации и депозити. Това е огромен потенциал, който може да се развие в бъдеще.

Разпределение на български преки инвестиции в чужбина, 2023 г., млн. евро

В кои отрасли са преките инвестиции в чужбина?

Най-голям дял заемат инвестициите в преработващата промишленост – те са близо една четвърт. Това са заводи и индустриални компании, контролирани от български собственици.

На второ място, но с много по-нисък дял се нареждат инвестициите в недвижими имоти, следвани от отраслите на търговията и транспорта. Много малко са инвестициите във финансовия сектор – едва 9%.

Структурата и географията на българските инвестиции в чужбина, изглежда, са благоприятни, тъй като нормата на възвръщаемост от тях е значителна. Според данни на Евростат България е сред водещите страни в ЕС по норма на възвръщаемост от инвестиции в чужбина – само Полша е по-напред от нас.

Това е още една индикация, че българските предприемачи се справят добре с инвестициите зад граница и трябва да продължават в тази посока. Може би това е логично – който бизнес е оцелял в българския преход, е получил такава закалка, че може да се справи навсякъде по света.