Декларацията за бъдещето на Интернет: Между желаното и постижимото

На 28 април тази година администрацията на американския президент Джо Байдън обяви ново глобално партньорство, което определя норми за използване на технологии от национални държави: Декларацията за бъдещето на Интернет. Въпреки че декларацията може да изглежда като упрек за дигиталния авторитаризъм на Русия и Китай, е много по-вероятно да се разглежда като предупреждение към колебливите демокрации за това да се въздържат от интернет прегрешения.

Иизявлението беше подписано от 61 държави, включително България, и има за цел да създаде кодекс на поведение за това как демократичните страни трябва да използват глобалната мрежа. Декларацията е „политически ангажимент“ за предоставяне на положителна визия за интернет и цифровите технологии. Това е потвърждение от страна на подписалите държави, че те се ангажират да зачитат и запазват човешките права онлайн в дигиталните екосистеми и се ангажират с „единен глобален интернет“, който насърчава следните принципи:

►Защита на човешките права и основните свободи на всички хора;

►Свободен поток на информация;

►Приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика;

►Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и

►Защита на многостранен подход към управлението, който поддържа работата на интернет в полза на всички.

Същевременно, докато всяка държава работи за общата цел за изграждане на по-добро интернет и онлайн изживяване за всички, сега и в бъдеще, декларацията позволява на страните-членки да бъдат автономни при създаването на свои собствени закони и политики, за да спазват горните принципи.

Визията на декларацията за интернет е широка – стремеж към насърчаване на универсалния достъп до интернет, защита на човешките права, гарантиране на лоялна икономическа конкуренция, проектиране на сигурна цифрова инфраструктура, насърчаване на плурализма и свободата на изразяване и гарантиране на подход на множество заинтересовани страни към управлението на интернет. Въпреки че това е амбициозен обхват за иначе необвързващ документ от три страници, приоритетите заслужават адмирации и отразяват разнообразните интереси на подписалите го. Това е особено забележимо в сравнение с по-ранния проект на документа, който изтече през 2021 г. и беше много по-фокусиран върху икономическите интереси на САЩ.Кой печели и кой губи?

Един-единствен глобален интернет отхвърля идеята за ограничен достъп до интернет – т.нар. „splinternet“ – която режими като Русия, Китай и Северна Корея (всички от които не са подписали декларацията) са приложили в собствените си страни. Подобни мрежи са строго регулирани и правителствата могат да избират какво искат техните граждани да виждат и да не виждат.

На пръв поглед е лесно да се разбере защо отразявайки събитието, повечето медии представиха споразумението именно като опозиция на Китай и Русия, тъй като някои членове на администрацията на Байдън също идентифицираха декларацията като алтернатива на модела на цифровия авторитаризъм. Именно за Китай и Русия обаче е сигурно, че ще игнорират тази декларация. Администрацията на Байдън знае това и по-вероятно се опитва да повлияе на поведението на колебливите демократични нации, които имат история на съмнителни, макар и не откровено авторитарни, интернет прегрешения.

Нито една държава в списъка не изглежда драматично не на място, но много от участващите страни не могат да се похвалят с безупречни резултати по отношение на свободите в интернет. Цифровите свободи на Колумбия напоследък са в упадък и особено тревожни са усилията на колумбийската армия за разширяване онлайн наблюдение на журналисти и политици. Нигер, въпреки че завърши първия си мирен и демократичен преход на властта през 2021 г., също преживя около 10 дни на инициирано от държавата прекъсване на интернет. За Унгария, която очевидно е най-неохотно подписалата документа страна в ЕС, се твърди, че подслушва журналисти със силно инвазивна шпионски софтуер Pegasus. Израел пък е виновен, че е одобрил продажбата на Pegasus не само на Унгария, но и на Мексико, където софтуерът може да е бил използван в масово наблюдение на правителствени критици, както и на Саудитска Арабия, която доказано използва шпионския софтуер в своето наблюдение на неудобни за режима лица.Политически инструмент, но с реална необходимост

Отговорът на Съединените щати на проблемите, въведени от новите технологии, е недостатъчен, особено в сравнение с други световни лидери. Европейският съюз последователно предлага нови планове за защита на човешките права и неприкосновеността на личния живот на потребителите, които използват интернет, и само засилва защитата на своите граждани. Съвсем наскоро Европейската комисия се съгласи с базовите положения на Закона за цифровите услуги: законодателен акт, който натоварва големите технологични корпорации с тежестта за защита на потребителите в региона. Най-големите компании носят най-голяма отговорност, която включва споделяне на данни с властите, външен одит и възможността потребителите да се откажат от определени препоръки въз основа на профилиране. Други стандарти се прилагат за всички цифрови услуги, които са обхванати от законодателството, като докладване за прозрачност, изисквания по отношение на споразумения за услуги, които защитават правата на потребителите и сътрудничество с националните органи. Дигиталната политика в САЩ изостава значително от ЕС, дори след декларацията на Белия дом.

Ето защо Вашингтон е прав да смята, че подновяването на усилията за демократизация на онлайн пространството си заслужава. Според Freedom House, глобалната интернет свобода намалява за 11 последователни години. За съжаление, упадъкът не е изолиран в мрежата, тъй като глобалната рецесия на демокрацията продължава и в реалния свят. Freedom House пише, че „почти 75 процента от световното население е живяло в страна, която е изправена пред влошаване на интернет демократичността“ през 2021 г. Един нейн показател поставя глобален връх на демокрацията през 2012 г., което предполага вече цяло десетилетие на упадък. Индексът за демокрация на Economist Intelligence Unit отбеляза глобалната демокрация на най-ниската си точка от началото на индекса през 2006 г. Друго проучване предполага, че средният гражданин на света изпитва същото ниво на демокрация, както през 1990 г. по време на разпадането на Съветския съюз.

В най-добрия случай разширяването и оформянето на модерния интернет се появиха едновременно с това огромно предизвикателство пред демократичния свят. Логично е, че тези процеси са допринесло за това. А анализ на почти 500 изследователски проучвания установи, че цифровите медии са довели до намаляване на институционалното доверие, нарастваща поляризация и благоприятна среда за популистите в установените демокрации. Така че не само има демократично отстъпление както в мрежата, така и извън нея, но може да има и един омагьосан кръг на взаимодействие между двете.Потенциал за положителни промени

Това е трудният контекст, на който отговарят администрацията на Байдън и властите в Брюксел. Също така е ясно доказателство, че Декларацията за бъдещето на интернет не е достатъчна, въпреки че усилията са ценни. Този ход все още бледнее в сравнение с изчерпателните регулаторни системи за онлайн платформи, които Европейският съюз прилага чрез Закона за цифровите услуги, Закона за цифровите пазари, Закона за изкуствен интелект и други. Освен това, той не е достатъчно подкрепен от изрично продемократична програма за технологична политика, въпреки че има свързани усилия от двете страни на Атлантическия океан за разширяване на високоскоростния достъп до интернет, финансиране изследвания и разработки в технологии за запазване на поверителността и мерки за повече защита на потребителите.

Критиците побързаха да посочат, че Декларацията за бъдещето на интернет очертава възвишените стремежи за това какъв трябва да бъде съвременният интернет, но не успява да предостави ясни промени в политиката, които биха превърнали визията на САЩ в реалност. В нея се споменава всичко - от цензура и неприкосновеност на личния живот до незаконно съдържание и дезинформация - но без действия на Конгреса или изпълнителната власт, декларацията би имала малко влияние върху глобалното състояние на интернет.

Все пак, въпреки необвързващия си характер и липсата на реална принуда за прилагане, тази декларация е по-добра от никаква. Декларацията за бъдещето на интернет поне показва подчертан и подновен интерес към борбата за потенциала на мрежата за демокрация – със сигурност подобрение спрямо предишните две президентски администрации. Ако администрацията на Байдън и коалицията от подписалите я желаят да продължат с безспорно тежките разговори за реални мерки, тогава ще има потенциал за напредък, който наистина може да осигури демократичното бъдеще на интернет.

Автор: Иво Цеков, главен асистент  в Катедра “Международно право и международни отношения” на Софийския университет. Авторът има и дългогодишен журналистически опит в отразяването на технологичните тенденции и научните достижения.

Текстът е написан специално за "Мениджър нюз"!