Без пари, памет и радио. Как писателите на научна фантастика видяха 21-ви век

Без пари, памет и радио. Как писателите на научна фантастика видяха 21-ви век

Авторите на научна фантастика от 19-ти и 20-ти век са светлите, велики умове, предсказали много от технологиите на настоящия век, които активно използваме днес. Сред тях са например интернет, смартфоните и електрическите автомобили. Но на страниците на техните книги има и доста други футуристични пророчества, които все още не са се сбъднали или са се случили, но частично. Какво обещаха писателите на жителите на планетата в последните две столетия и с кои от техните предсказания живеем днес? 

Един от класиците на научната фантастика, Артър Кларк, който даде на света произведения като "Одисея в космоса", "Светлината на другия ден", "Среща с Рама" и много други, направи много прогнози за настоящия век, буквално разписвайки го по години.

Сър Кларк предрече, че през 2004 г. човечеството ще се научи как да клонира хора, а още през 2010 - да създава квантови електрогенератори и напълно да се откаже от парите.

2020 г. трябваше да бъде белязана от постигането на изкуствен интелект на ниво човек. Писателят вярваше още, че на Земята ще има два интелигентни вида, единият от които ще се развива много по-бързо, отколкото биологията някога би позволила.Кларк посочва настоящата 2021 като годината, в която хора ще кацнат на Марс. Днес знаем със сигурност, че това е голямата мечта на Илон Мъск, която милиардерът ще направи всичко възможно да осъществи. Артър Кларк има и някои забавни прогнози - например, че през 2050 г. хората ще замразяват от скука, за да се върнат отново към активен живот след стотици години в едно по-интересно бъдеще.

Друг не по-малко известен писател на научна фантастика Айзък Азимов вярваше, че безпилотни превозни средства ще летят от Марс до Земята през 2014 г., а през 2019 г. хората ще построят пилотирана космическа станция на Луната.

Освен това, според него, през 2014 г. светът вече щеше да е в епохата на  тотална роботизация, благодарение на която хората нямаше да работят.

В "Сънуват ли андроидите електроовце", друг известен фантаст, Филип Дик смята, че още в края на 20-ти век ще бъде невъзможно да се разграничат андроидите от хората.

Днес роботиката се развива доста интензивно и роботите вече започнаха да се интегрират в индустриалната сфера. Съвременните футуристи обаче отбелязват, че роботът няма да може да замени напълно човек за дълго време.

В много други произведения Дик също предвижда появата на технологии, които ще позволят изтриване на човешката памет, имплантиране на спомените на други хора и способност за предсказване на близкото бъдеще.

Един от основателите на жанра научна фантастика Жул Верн също не е имал колебания да предскаже далечното бъдеще. Така например в дистопията "Париж през 20 век" той предсказва появата на интернет, но на базата на телеграфа.

Освен това в книгата си известния французин описва и система на метрото, която ще работи със сгъстен въздух и електромагнитни полета.
Подобна идея е залегнала в основата на Hyperloop на Илон Мъск, но технологията все още не е достигнала мащаба, описан от Верн.

Изцяло посветена на напредъка на технологиите през 20 век е и "Foresight" на Хърбърт Уелс. Писателят вярваше, че авиацията, танковете и подводниците са безперспективни технологии, които човечеството ще изостави. А войните ще се водят между велосипедните войски. Освен това в бъдещето на Уелс няма радиовръзка, освен военните комуникации.

По материали от чужди издания

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ