Перфектната обява за работа
Има един стар виц. За габровец, който отишъл на море. По комунистическо време. Трябвало да прати телеграма в къщи, че е добре, къде се е настанил, че му трябват пари и други битови подробности. Габровецът разпитвал за цената в пощата, защото само от там се пращаха телеграми. Като видели колко е стиснат, служителите решили леко да му се подиграят. И му казали, че всяка дума ще му струва 10 ст., но от тях да мине, подписът му ще е безплатен. Габровецът помислил малко и изпратил телеграма с текст:
„Добре съм.“
И подпис:
Иванкойтоевсозополулицаглухарче5трябватмидвесталеваприбирамсеследседмица
Стар виц, но всеки път се сещам за него, като стане дума за нестандартни комуникационни средства. Каквито са например обявите за работа. Да, те са добър комуникационен канал. И много подценяван. Дълго организациите не забелязваха, че те копират точно моделите им за управление. И разкриват доста точно отношението на работодателите към хората.
Интересно е да се проследи развитието им.
Първи етап. Нека да го наречем „класически“.
Във времената на старата продуктова и корпоративна комуникация обявите за работа бяха просто обяви. Информационно съобщение, че има свободни работни места в дадена организация. Без особен дизайн, без цветове, без излишни подробности. И без грижа за самите хора. Но тогава това отговаряше на цялостната комуникационна атмосфера, в която на фокус бяха. брандовете, постиженията, продуктите. Да, търсеха се хора, но се приемаше за даденост, че който иска работа, ще си направи усилията да потърси къде. Такъв беше подходът и в отделите за човешки ресурси. Както и в цялостния процес на образованието. Студентите от всички курсове знаеха, че кандидатстват за малкото свободни места или за стажантски програми, като не жалят усилия в надпреварата.
Затова и повечето обяви наблягаха на това, което е необходимо на компанията. Какво тя търси. Каква работа има да се свърши. Работодателят не се интересуваше много как изглежда отстрани. Качествата на кандидата се представяха като набор полезни умения за организацията. Е, ще има някакво заплащане, кога повече, кога по-малко, но това се подразбираше. Съобщаваха се някакви предполагаеми граници на възнаграждение или срамежливо се пропускаха всякакви цифри. Нямаше и дума за индивидуалността на кандидатите, какво би могло да ги интересува тях, какво ги вдъхновява и т.н.
Но това беше преди.
Втори етап. Нека да го наречем „пробуждане“.
Светът се промени, пазарът на труда - също, а с тях и комуникацията. Интернет, глобализация, взрив на ИТ компании, социални мрежи и много други иновации. Естествено беше и обявите да се променят.
Първо се забеляза ново отношение към хората. То еволюира от незаинтересовано през активно до основно. Появиха се промени в офис културата. Някои ИТ фирми започнаха да привличат внимание не само с технологичните си постижения, но и с атмосферата, със свободата, с отношението си към служителите. Отворени работни пространства, нефиксиран работен ден, стимулиране на креативността. Компаниите искаха да привлекат най-ентусиазираните, най-креативните, най-заслужаващите. Затова започнаха да използват обявите за работа като своеобразна своя визитка. Свърши се със сухото изброяване на изисквания. Даже по някое време спряха да се търсят дипломи и сертификати. Което събуди странни идеи у някои хора, че и без да учат могат да просперират в живота. Но това са само митове.
Трети етап. Спокойно можем да го наречем Бъдещето.
През последните години настъпи нова революция. Стартъпите, акселераторите, мобилните работни места, изнесените офиси, всички други форми на разчупване на работния процес постепенно промени хората и корпоративните принципи. Милениълите, търсещи първа работа, вече трудно приемат стандартни предложения да се обучават няколко години и след това да се „загробят“ за десетилетие в някой офис. Това вече „не е модерно“. Всеки иска да опита сам. Свободата да тестваш идеите си, да пътуваш, да се опиташ да станеш веднага милионер, породи нова „корпоративна хипи“ култура.
ИТ компаниите първи усетиха липсата на кадри и обединиха усилията на отделите за комуникация и човешки ресурси в мощни кампании за развитие на работодателска марка. Настъпи ерата на много проекти, много продукти, но малко хора за реализацията им. Компаниите започнаха да се съревновават в предложенията си, стигайки до крайности като подаряване на автомобили, апартаменти и т.н. Но и много други преимущества като личностно развитие, възможности за писане на дисертации и книги, пътувания по света, „една година почивка в търсене на себе си“ и всичко друго, което е нужно на съвременния човек.
Обявите за работа вече не са просто съобщения за свободни места. А изразител на корпоративната култура. Те може да се агресивни и предизвикателни, демонстриращи подобен стил на фирмата. Или рекламни клипове, приличащи на скъпи филми и показващи социални кампании, които фирмата защитава. Или обещания за свобода и развитие при някаква сигурност, което се търси от хората днес.
Състезанието кой ще измисли по-креативни обяви вече е в разгара си. Компаниите не просто търсят хора. Те създават общности. Легендарна е обявата за работа на ИКЕА Австралия, разпространена в кашоните с продукцията. Компанията правилно преценява, че феновете на марката ще са и най-желаещи да работят там. Лидл България обяви невиждано висока стартова заплата за касиер-продавач в магазин и почти предизвика социална революция. Стигна се дори до диспути дали обявената сума е реална или не. Масово хората не вярваха и трябваше специални дни на отворени врати в подкрепа на кампанията. „Хюлет Пакард” позволяват „изнесен домашен офис“, като оставят служителите сами да преценяват кога да си работят от вкъщи. Или от което и да е място, което в момента наричат вкъщи. Други ИТ компаниите изнасят офисите си на екзотични плажове, като тези в Коста Рика и от там изпълняват проектите си. Coca-Cola запалва бъдещите си служители не само с условия на труд, а и със социално отговорни кампании, които са станали неразделна част от живота й. Но и дават смисъл на всички усилия.
Нуждата от качествени хора вече се усеща във всички сфери. Обявите за работа от просто изброяване на свободни места, днес са се превърнали в мощно комуникационно средство. Не само за демонстриране на корпоративната култура, но и за Първата среща, първия досег. Обещанието, което да привлече потенциални бъдещи кандидати. Нещо като първата роза в една дълга и евентуално стабилна връзка.
Източник: Списание "Мениджър"
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.