Саад Харири подаде оставка за трети път. Ще се превърнат ли протестите в Ливан в прелюдия към нова война?

След двуседмични безредици, обхванали Ливан, премиерът Саад Харири заяви, че подава оставка. Ливанците, участвали в протеста, могат да празнуват победа. Те получиха исканата оставка на кабинета. Сега всички се тревожат какво предстои в Ливан и в региона - няма ли успехът на ливанската улица да стане пролог към нова война?

Харири призна, че е търсил изход, за да защити страната, но се е озовал в задънена улица. В крайна сметка той не успя да договори нито с президента Мишел Аун, християнин маронит, нито с партньори от другите парламентарни фракции министерски рокади, които да удовлетворят протестиращите. Получи се затворен кръг. Нито президентът, нито влиятелната в Ливан Хизбула не желаеха оставката на Харири, но същевременно всякак ограничаваха неговото пространство за маневри, като пречеха на формирането на ново правителство от технократи.

Харири искаше да махне от кабинета си неколцина най-мразени министри, взети на присмех от протестиращите, на първо място шефа на външнополитическото ведомство и роднина на президента Джебран Басил, с когото не можа да се разбере и бе в конфликт още от първите дни на правителството през януари. Срещу оставката на Харири се обяви и радикалната шиитска групировка Хизбула, смятана в много страни за терористична. Тя бе напълно удовлетворена от статуквото, при което бе легализирана и вградена в политическата система на Ливан. И не й се искаше да скланя на някакви промени, камо ли да рискува, тръгвайки към нови избори с неизвестен резултат.

Стигна се дотам, че бойци на Хизбула и на друга шиитска организация, макар и не така радикална, Амал, използваха насилие. Те нападаха протестиращите и разгромиха лагера им в центъра на Бейрут. Хизбула и Амал подеха медийна кампания, по време на която обвиняваха външни сили, че заговорничат против Ливан, включително подклаждайки протестите, и плашеха населението с риск от вакуум във властта и нова гражданска война.

Това вече е третата оставка на Харири от министър-председателския пост. Първата, още през 2009 г., бе във връзка с излизането на 11 от общо 30 министри от състава на правителството. Втората си оставка Харири бе принуден да анонсира през ноември 2017 г. от далечна Саудитска Арабия, според мнозина - под влиянието на тамошната кралска фамилия. Тогава Харири в крайна сметка бе върнат в родината, не без помощта на САЩ и Франция, и оставката бе сметната за недоразумение.

Може би за пръв път в историята на Ливан милиони обикновени жители на страната, уморени до затъпяване от мизерията и безработицата, от клановия характер на политическата система, пораждащ корупция и разпределяне на бюджета под масата, успяха да преодолеят, макар и не докрай, етническите и верски различия и се надигнаха в единен фронт с искане за оставка на правителството. Хората излизаха да протестират не като шиити или сунити, арменци или християни маронити, а най-вече като граждани на Ливан. Това е специфичното в днешните протести и една от причините за победата им.

Трябва да се отбележи, че сегашните събития в Ливан до голяма степен повтарят алжирския и дори туниския сценарий и наподобяват на онова, което виждаме днес в Ирак. В Алжир престарелият, но несменяем президент Бутефлика заяви, че отива пак на избори. В началото хората бяха възмутени от самото му желание, а после настояха да се оттегли цялата управляваща върхушка. Ливанците пък бяха предизвикани от новия данък върху обажданията чрез УотсАп и щом само властта склони на отстъпки, настояха за оставката на кабинета.

Междувременно така и остана неясно докрай дали Харири се оттегля само в резултат на натиска или съзнателно, с цел да се отърве или поне да отслаби по този начин влиянието на Хизбула и Амал, а също и за да се отърве от прекомерно натрапчивата опека на президента Аун. Да не забравяме, че двете групировки са тясно свързани с Иран, докато Саудитска Арабия за Харири е един вид работодател, поканил го да стане ливански премиер. Стига да си припомним скандалната история с "домашния арест" на Харири в кралството. Провинението му от 2017 г. пред саудитския престол бе, че не успя да отслаби влиянието на Хизбула. Сега Харири получи шанс да услужи на саудитците.

Ако лидерите на Хизбула обаче заподозрат в нещо Харири или просто се засегнат от неговата несговорчивост (защото той бе разубеждаван да подава оставка от самия духовен водач на Хизбула шейх Насралла и други нейни ръководители), нищо не им коства с техните 30 000 бойци да взривят мира в Ливан. Изглежда обаче, че реална заплаха от война ще възникне само ако бъдат отслабени иранските позиции в Ливан и региона.

Мнозина днес се чудят кой може да смени Харири и как ще се развият нещата. Според онези, които познават отблизо бившия премиер, ако Харири получи възможност да формира правителство от технократи, нищо чудно и да се върне. Маха Яхия, оглавяваща Близкоизточния център "Карнеги" в Бейрут, обаче не споделя това мнение. Според нея този сценарий е малко вероятен, доколкото едва ли ще бъде приет от ливанската улица с нейните нагласи срещу действащите политици. Според Маха Яхия в сегашната обстановка е най-вероятно да бъде излъчен човек, незамесен в шумни корупционни скандали. Например вътрешният министър Рая ел Хасан - първата жена, назначена на тази длъжност в Ливан.

Равил Мустафин, в. "Независимая газета"/ БТА