Кристофор Павлов: Икономическият ръст зависи от политическа стабилност, инфлация и заплати

Кристофор Павлов е главен икономист на УниКредит Булбанк от 2005 г. Има магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС. Завършил е с отличие и дистанционна магистърска програма специалност ,,Стопанско управление и политика“ в университета ,,Стратклайд“ в Глазгоу, Шотландия.

Той ще бъде един от участниците в първия дискусионен панел ,,Голямата макроикономическа картина – какво следва?“, част от предстоящия 6-и банково финансов форум ,,Бъдещето на парите“, което списание ,,Мениджър", организира на 17 октомври в Интер Експо Център.

- Кои са трите фактора, които ще влияят в най-голяма степен за очаквания икономически ръст на България през 2024 г.?

- От разговорите ми с инвеститори и представители на бизнеса оставам с впечатлението, че фактор номер едно, за подобряване на перспектива пред растежа на българското стопанство през следващата година, е запазването на политическата стабилност.

Периодите на политическа нестабилност водят до забавяне на работата на институциите. В периоди на политическа нестабилност страната се носи по течението, като провежданата стопанска политика няма ясна посока. С това нерешените проблеми се увеличават. Несвършената работа се трупа и недоволството нараства. В най-лошия сценарий това може да доведе до опасен ръст на протестния вот, който да докара на власт популистки партии, които поддържат крайни и следователно често нереалистични представи за воденето на стопанска политика.  

На второ място за икономическия растеж през 2024 г. ще бъдат важни темповете, с които ще затихва инфлацията и ще нарастват реалните заплати. Нашият сценарий за икономиката предвижда, след спад в реално изражение от 2.5% през миналата година, средната реална заплата да нарасне с 2.2%, като растежът се ускори до 4.3% през следващата година. Без ускоряване в реалния ръст на заплатите предвижданият от нас ръст на потребителските разходи с малко над 4% през 2024 год. най-вероятно няма да се случи. За да се случи това правителство, трябва да отстои решението за увеличаване на минималната работна заплата до 933 лева, или с 19.6%, тъй като това е един от малкото инструменти, с които то може да влияе на случващото се на пазара на труда.

При инфлацията нещата са по-сложни. Продължавам да смятам, че ръстът на инфлацията в България се дължи на фактори, свързани с предлагането, като по-високите разходи за суровини, консумативи и продукти, влагани в производството, а не на прекалено силно вътрешно търсене. При такъв тип инфлация няма особена полза да затягате паричната и фискалната политика, защото това няма да спре войната в Украйна и следователно няма да намали цените на горивата и другите суровини. Освен това дори България да предприеме някакво фискално и монетарно затягане сега, това няма да ѝ помогне да достигне критериите за инфлация, нужни за влизане в еврозоната през 2025 г., защото такива мерки ще действат с лаг от поне няколко тримесечия.   

- Икономиката е пред стагнация, но безработицата е рекордно ниска. Как си обяснявате това?

- Икономиката се забавя, като очакваният реален ръст на БВП за тази година е 1.9%. Ако нашите прогнози се материализират, България ще има през 2023 г. втория най-силен растеж от всичките девет страни от региона на ЦИЕ, където УниКредит има операции, (това са на практика всички страни от ЦИЕ с изключение на балтийските). И докато повечето от страните от ЦИЕ са близо до стагнация, това не се случва в България, където наблюдаваме забавяне на растежа, но не и стагнация.

Една от причините България да избегне стагнация е, че темповете на нарастване на заплатите се запазиха високи, в контекста на много големия недостиг на хора. В същото време степента, в която разходите за труд в България изостават от тези в останалата част от Европа е толкова голяма, че ще са нужни много години заплатите да нарастват по-бързо от тези в останалите страни, преди да започнат да се наблюдават, загуби на ценова конкурентоспособност.

Освен това стартовата позиция е важна. За последните десет години разходите за труд на час в България са нараснали средно с 12.8% на година. Така от 3.4 евро на час през 2012 г. разходите за труд на работодателите са се покачили до 8.2 евро на час през 2022 г. Последното съответства на ръст от 4.8 евро за период от десет години.

За същия период в Словакия разходите за труд на работодателите за един час са нараснали с 6.8% средногодишно, което е почти наполовина спрямо България. Когато погледнете абсолютните числа обаче, това съответства на ръст на разходите на труд от 8.9 евро на час през 2012 г. до 15.6 евро на час през 2022 г. Последното означава ръст от 6.7 евро за десетгодишен период, което е доста над резултата на България.      

Така че, когато говорим за нарастване на заплати и конкурентоспособност, трябва да имаме предвид, че е важно не само какво правим ние, но и какво правят другите, с които се конкурираме за един и същи производства. Освен това трябва да гледаме правилните числа, както сравнението на България със Словакия по-горе сочи.

- От пандемията насам видяхме рязък ръст на жилищното кредитиране в България и понижаване на необслужваните жилищни кредити. Как ще се развие тази тенденция през следващата година?

- Ръстът на ипотечния кредит се забавя пoради намаляване търсенето на жилища. Спадът в търсенето на жилища, от своя страна, в най-голяма степен се обуславя от това, че жилищата стават все по-недостъпни, тъй като на повечето локации цените на жилищата нарастват по-бързо от темповете, с които нарастват доходите на домакинствата. Гледайки в перспектива, към тази картина трябва да добавим и увеличаването в цената на ипотечните кредити, което макар и скромно, очакваме през 2024 и 2025 г.  

Тук много важен е контекстът на случващото се с цената на кредита извън нас. В повечето европейски страни цената на новоотпуснатите ипотечни кредити нарасна с около 2.5 п.п. през последната една година, с което лихвите по новоотпуснатите ипотечни кредити в национална валута в момента са между 3 и 4% годишно.

В същото време, обаче в някои страни от ЦИЕ, които в голямата си част са извън еврозоната, ръстът в цената на новоотпуснатите кредити започна да придобива заплашителни размери. Например в Румъния и Литва лихвата по новоотпуснатите ипотечни кредити е между 6 и 7%, а в Естония, Полша и Унгария е между 8 и 9%. Ако тези нива се задържат твърде дълго, те ще увеличат рисковете протичащата в момента в тези страни негативна корекция в цените на жилищата да излезе извън контрол. Ако цените на ипотечния кредит останат прекалено високи прекалено дълго, ще се появят и проблеми с качеството на кредитите, които, в най-лошия сценарий, може да доведат и до увеличаване на рисковете за финансовата стабилност в тези страни.

На този фон липсата на растеж в цената на ипотечния кредит в България през 2023 г. изглежда като по-малко зло, тъй като е по-добре цените на кредита да останат твърде ниски още няколко тримесечия, отколкото ръстът в цените да излезе извън контрол.

Аз гледам на наблюдаваните в момента цени на ипотечните кредити в България от около 2.5% като на твърде ниски. Продължавам да се опасявам, че ако цените на ипотечните кредити останат на това ниво твърде дълго, това, макар и много постепенно, ще доведе до прекалено високи обеми на новия ипотечен кредит, което ще задържи ръста в цените на жилищата над този на доходите. С това жилищата ще стават все по-недостъпни и рисковете както за пазара на жилища, така и за стабилността на финансовия сектор ще продължат да се увеличават.

При най-добрия сценарий, който в голяма степен съответства на прогнозата на УниКредит Булбанк за България, цената на ипотечните кредити ще се увеличи до около 3.5% през следващите две години. Това ще позволи ръстът на кредита да се забави, като оттук ръстът в цените на жилищата също ще се забави и ще спадне под темповете, с които нарастват доходите на домакинствата. Ако темповете на нарастване на доходите изпреварват тези на нарастване на цените на жилищата поне няколко години, цените на жилищата отново ще се доближат до онези стойности, които преобладаващото ниво на доходи предполага, и може да поддържа на дълъг план. Така малко по-високата цена на ипотечния кредит ще позволи рисковете за стабилността на пазара на нeдвижими имоти да намалеят, което ще има положителен ефект и в посока намаляване на рисковете за качеството на кредитите и финансовата стабилност.

6-ият банково-финансов форум ,,Бъдещето на парите“ ще се състои на 17 октомври от 09.30 ч. в Интер Експо Център. Събитието е с безплатен достъп, който можете да си осигурите чрез предварителна регистрация тук.

***

Генерални партньори: ProCredit Bank и  Payhawk.

Основни партньори: УниКредит Булбанк, MFG и VISA .

Събитието се реализира и с подкрепата на tbi bank, Lirex, Veeam, Sirma, EOS, JTI, Grant`s.

Институционални партньори са БСК, Френско-Българска търговска и индустриална камара;  Германо-Българска индустриално-търговска камара, БАЛИП, ИАНМСП.

Медийни партньори:  bTV Media Group , dir.bg, БНТ, MoitePari.bg.