Въвеждането и спазването на новите регулации за ESG у нас ще изисква общи усилия

Нужни са общи усилия за въвеждането и спазването на новите регулации в сферата на ESG политиките (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление). Зад този извод застанаха участниците във втория панел – „Зелени финанси: партньорство за устойчиво бъдеще“ от 6-и банково финансов форум ,,Бъдещето на парите“, който списание ,,Мениджър", организира днес в Интер Експо Център

Банките играят изключително важна роля и влагат много ресурси за създаването на условия за зелено финансиране и предоставянето на нови продукти в тази сфера, посочи Биляна Младенова - Милева, мениджър ESG стратегия в УниКредит Булбанк.

„За тази година до момента сме финансирали изграждането на 300 мегаватчаса ВЕИта (възобновяеми енергийни източници). Говорим както за изграждането на големи ВЕИ-та, така и за такива за собствени нужди“, обясни тя.

„Имаме много познания в тази сфера, защото се явяваме и като инвестиционен посредник по такъв тип трансакции, с които даваме услугата консултация на нашите клиенти. Има и голям интерес в частта за финансиране за ВЕИ-та в за собствени нужди“, добави Биляна Младенова-Милева.

По думите ѝ продуктите в сферата на енергийната ефективност имат голямо бъдеще, тъй като от началото на 2024 г. съгласно наредбата за техническите изисквания за енергийни характеристики към Закона за енергийна ефективност, всички нови сгради, които ще се строят, ще бъдат с близко до нулево енергийно потребление.

„Ние предлагаме кредити за финансиране на имоти, които са с високоенергийни характеристики – клас А. Освен новото строителство предлагаме и реновирането на сгради, които да подобрят своите енергийни характеристики с 30% или да повишат ефективността на сградите с два енергийни класа. Работим и върху нов тип трансакции с поставени конкретни цели – трябва да бъдат значителни и измерими в годините. Финансираме и кредити за оборотни средства, с които клиентите да подобрят устойчивостта си“, каза още експертът от УниКредит Булбанк.

Модераторът на панела, доц. д-р Марина Стефанова, ръководител МП „Отговорно и устойчиво управление“ в Стопански факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на фондация ФЕБ, постави въпроса как се променят правилата за финансиране на бизнеса в по-голям мащаб.

„Споменавайки таксономията и отчетността на малките и средни предприятия, маркирахме новите регулаторни рамки, които дават насока. Те не ограничават полето за действие, но пък изброяват първите една, две и три стъпки от това, което трябва да бъде един систематизиран и стратегически процес по внедряване на ESG политиките (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление) за всяко едно предприятие и за всяка една компания“, сподели Цвета Тодорова, старши консултант “Устойчиви финанси и ESG докладване”, denkstatt България

По думите ѝ в България тенденцията е за догонване на въпросната регулаторна рамка, защото много с много от клиентите у нас все още се говори за базови понятия, като например какво е парников газ.

„Тези български компании, които имат международно присъствие, или майка компания в Западна Европа, са доста по-напред в играта. Най-важното нещо, което някой, запознаващ се с новите правила, би могъл да изпусне, е че те не са гениалната идея на една бюрократична машина в Брюксел, а се базират на добре установени практики, разработвани в последните десетилетия от т.нар. мръсни индустрии. Практики, които са се натрупали във времето и са се доказали като успешни и полезни. Уповавайки се на добри примери, каквито има и в България, можем бързо да скъсим дистанцията между това къде се намираме в момента и колко много имаме да догонваме въпросните регулаторни рамки, за да се почувстваме, че не изоставаме много“, каза тя.

Тя отбеляза, че въпросните регулаторни рамки са изисквания за отчитане, а не за представяне.

„Изграждането на един процес по систематичен начин изисква да разберем, че въпросното отговаряне на изискванията, спускани от бюрократичната машина в Брюксел, не са цел, а са средства. Те са плод на възможността да управляваме въздействия, както свои, така и на други свързани с нас дружества по веригата за създаване на стойност. Предприятията ще могат да научат много затова от банковия сектор“, отбеляза Тодорова.

Марина Стефанова представи международно изследване на KPMG сред повече от 86 банки, според което 9 от 10 финансови институции казват, че 2025 г. банките ще бъдат напълно подготвени да прилагат тези изисквания в пълно съответствие.

„Следим максимално рано какво се задава и започваме разговор с всички заинтересовани страни. Това, което направихме проактивно е, че доброволно започнахме да отчитаме максимално близко до регулациите“, заяви Константин Киров, ръководител отдел Опазване на околната среда и Зелени проекти в ПроКредит Банк, на въпрос каква е ситуацията в България.

„Ние описваме какво е влиянието ни чрез кредитите, които отпускаме – и като въглеродни емисии и като технологичен и социален риск. Това го публикуваме в нашите отчети като част, която не е задължително да следва новите стандарти. Правим си сравнение как би изглеждало след няколко години, когато вече е задължително“, добави той.

По думите му банките трябва да положат съвместни усилия, за да се преборят с предизвикателствата от това естество.

„Имаме конкретни заложени цели 2030 г. да бъдем с нетни нулеви емисии и 2050 г. да станем с въглеродно неутрален портфейл. За да можем да постигнем тези крайни цели, развиваме и по-малки инициативи, за да можем да проследим как се справяме през годините. Полагаме много усилия, за да постигнем тези цели, както за нашата неутралност като компания, така и в сферата на нашия портфейл“, сподели Биляна Младенова – Милева.

„До няколко години ще има трансформация и всяка компания вече ще се е замислила дали е устойчива, какво трябва да направи за да бъде устойчива и как би постигнала тези цели“, добави тя.

„Интелектуалния и социалния капитал расте, но дали това се случва достатъчно бързо за нуждите на отчетността, а да не говорим и за постигането на конкурентни предимства, не съм сигурна“, коментира Цвета Тодорова, старши консултант “Устойчиви финанси и ESG докладване”, denkstatt България

Тя е категорична, че в следващиге няколко години, считано от сега, ще чувстваме недостиг на такава експертиза и глад за такива специалисти.

„Посланието, което бих искала да оставя тук е, че да назначим човек на една нова длъжност няма да е достатъчно. Нужно е внедряването на цял един нов процес. Има нужда от систематичен подход, а не работа на парче“, добави Тодорова

По думите ѝ да работим единствено и изцяло по темата климат, мислейки си, че внедряваме ESG или управляваме по-устойчиво бизнеса си, не е правдоподобно. Това е добра първа стъпка, но нищо повече.

„Тенденцията на междуродния пазар е, че големите компании започват да се отдалечават от темата климат като най-злободневна, и започват да се насочват към биоразнообразието. Ние все още сме далеч от това да я сложим на масата. Капацитет се развива, но недостатъчно бързо“, каза още тя.

Преди началото на дискусията във втория панел Константин Киров изнесе презентация на тема „Как се финансират зелени инвестиции?“

„С тази презентация исках да подчертая какво вече е налично на пазара, какви решения вече виждаме и какъв е нашият личен принос. Можем да разделим нещата на две посоки. Първият аспект е какво сме постигнали като банка с нашата инфраструктура , а вторият е как правим финансиране, какви клиенти финансираме и какви инвестиции правим. Ние сме намерили правилните решения, за да оптимизираме работата чрез инфраструктурата и чрез процесите, които сме въвели. Ние сме в сферата на услугите и всяка компания от този сектор има какво да се поучи от нашия пример“, каза той.

Що се отнася до втория аспект (финансирането), той даде за пример класация на канадска консултантска компания, която се занимава с проучвания за устойчиви финанси. Класацията включва банките, които вече са се присъединили към Алианса на ООН за постигане на нетни емисии чрез кредитния портфейл, като ПроКредит Груп е на второ място в света.

90% от кредитния портфейл на организацията е фокусиран върху работата с малките и средни предприятия, отбеляза Киров и  посочи, че около една трета от кредитния портфейл на банката е с насочено към инвестиции, които са устойчиви , като по-често срещания пример са зелените кредити.

„Имаме методология за зелените кредити, която е много близка до това, което Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)  определя като критерии за зелени кредити. За да може това да се случи и на практика, а не само на хартия, влагаме много в обучението на нашите колеги", добави той.

От ПроКредит Банк работят активно и с европейски инструменти, като с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)  и Европейския инвестиционен фонд.

„За следващите три години ще отпуснем 2,2 млрд. евро кредити, подкрепени с финансови инструменти от редовните ни партньори. Тук не говорим за Плана за възстановяване и развитие, а за финансови инструменти които чрез банката стигат до крайния клиент, като например по-малка обезпеченост по кредита или по-добри лихвени проценти“, добави Киров.

В близките месеци предстои банката да пусне и калкулатор, с който почти всеки бизнес в Бългаиря ще може да изчислява своите въглеродни емисии по международна методология. Фирмите, които се възползват от тази възможност, ще могат да предоставят този анализ на своите партньори и по този начин да имат конкурентно предимство.

***

Генерални партньори: ProCredit Bank и  Payhawk.

Основни партньори: УниКредит Булбанк, MFG и VISA .

Събитието се реализира и с подкрепата на tbi bank, Lirex, Veeam, Sirma, ELANA, EOS, JTI, Grant`s.

Институционални партньори са БСК, Френско-Българска търговска и индустриална камара;  Германо-Българска индустриално-търговска камара, БАЛИП, ИАНМСП.

Медийни партньори:  bTV Media Group , dir.bg, БНТ, MoitePari.bg.