Времето през септември

Според дългосрочните прогнози се очаква септември у нас да бъде с малко по-високи температури и почти 70 процента е вероятността месецът да е с по-малко валежи от нормалното. Това заяви в интервю за БТА климатологът доц. д-р Георги Рачев - преподавател по синоптичен анализ и синоптична климатология в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

„Септември е много хубав месец в България и на всеки три години - два пъти, септември е бил топъл и много слънчев и сух. По дългосрочните прогнози такъв се очертава засега да бъде предстоящият у нас септември”, прогнозира климатологът.

„Очаква ни изключително приятен септември, в който естествено ще има няколко захлаждания, като едното от тях ще е към 7-8 септември, а второто и по-съществено захлаждане, ще е към 20 септември. Но топлите и хубави дни ще продължат”, коментира експертът.

През септември отслабва интензивността на атмосферната циркулация над Европа поради намаляването на топлинните различия между океана и сушата. Това е причина за усилване на климатичното засушаване в нашата страна. Макар и рядко в някои години валежите превишават неколкократно месечните норми. Обикновено облачните дни са от 2 до 6, а тези с валеж – около 4. Измервани са изключително високи температури – около 40°, но през втората половина от месеца има условия за слани във високите полета.

Средната месечна температура за равнините е между 18 и 21°, за високите полета – между 15 и 17°, а за планините – между 4 и 9°.

Средната месечна сума на валежите за равнините е между 30 и 50 л/кв.м, а за планинските и припланински райони – от 50 до 80 л/кв.м.

Какво време да очакваме до края на август?

В понеделник, 22 август, от запад ще нахлуе свеж океански въздух и температурите в България ще се понижат с 5-6 градуса, каза доц. Рачев. Той уточни, че това застудяване няма да бъде толкова "дълбоко", каквото беше застудяването в края на миналата седмица, но въпреки всичко се очаква повече облачност, гръмотевични бури и малко по-хладно време. То ще продължи около 2-3 дни, след което от петък, събота - 26, 27 август, над България ще се установи слънчево и много хубаво време, което ще продължи до 7-8 септември. Тогава се очакват гръмотевични бури и евентуални превалявания, прогнозира климатологът.

По думите му хубавото време "работи" на морето и носи много високи доходи за туризма, но Източна България страда от сериозно засушаване. Във Варна не е валяло от почти два месеца, същото се отнася и за Югоизточна България. Там реколтата от царевица и слънчоглед ще бъде с по-малки добиви, посочи доц. Георги Рачев.

Каква есен да очакваме у нас - по-топла, по-суха или по-дъждовна?

Този въпрос винаги предизвиква усмивка у мен, защото дори в нашите среди има сериозен разнобой - някои от моите колеги, не без основание се шегуват, че дългосрочните прогнози са като "стрелба в тъмното", "гледане на боб" или "опит да се намери прогнозата в нашата кристална топка", каза доц. Рачев. Ние сме учени и не се занимаваме със спиритизъм, а нашите прогнози са изградени на много ясни научни доводи, добави той.

Въпреки всичко, голяма част от моите колеги са на мнение, че могат да се дават и дългосрочни прогнози - до няколко месеца напред. Затова съм готов да дам една обща климатична прогноза за есента, заяви доц. Рачев. Преди това искам да отбележа, че юли месец беше най-топлият юли, откакто съществуват метеорологични наблюдения на Земята. 2015 година беше най-топлата на Земята, а почти сигурно е - над 95 процента е вероятността, 2016 г. да надмине 2015 г. и да "завоюва палмата на първенството - за най-топлата година в съвременната 150-годишна история на човечеството", каза ученият.

За 2017 г. има съмнения, че ще бъде малко по-топла, но няма да бъде рекордна, тъй като природният феномен - голямото екваториално топло течение /топла вода/ Ел Ниньо премина в своята негативна фаза - слабо изразена Ла Ниня, каза доц. Георги Рачев. Той обясни, че това означава, че на няколкостотин хиляди квадратни километра от Тихия океан водата е малко по-хладна, отколкото е обикновено. Затова има дългосрочна прогноза, че 2017 г. ще бъде малко по-топла, но няма да бъде рекордна.

На фона на всичко това прогнозата ми е, че есента в България ще бъде малко по-топла от обикновеното или от тези температури, които познаваме от миналия век - или от т. нар. климатична норма - 1960-1990 г., заяви доц. Рачев. По думите му "в полето на валежите прогнозите са още по-трудни, но засега първата половина на есента се очаква да бъде с нормални и с под нормални валежи". Такава е тенденцията и визията от този момент занапред, каза преподавателят по климатология в СУ.

Може ли отсега да се прогнозира каква ще е зимата у нас?

За това каква ще е зимата у нас, ще си говорим след около месец-два, когато прогнозата придобие по-конкретен характер, каза доц. Георги Рачев. Той отбеляза обаче, че по всяка вероятност зимата не би трябвало да бъде много студена. Аз дори се учудвам, че тази година не е излязло някакво съобщение на някой метеоролог или на климатолог "за ужасно студена зима в Европа", посочи ученият. През последните три години точно в края на втората половина на август е типичното време да се появи "такъв апокалипсис", който предвещава голяма трагедия, заяви доц. Рачев.

Той отбеляза също, че атмосферата в света е много динамична, дори, ако погледнем отвъд Океана - САЩ, едновременно бяха "ударени" по поречието на Мисисипи, особено в Луизиана, където загинаха 13 души от незапомнени наводнения. Докато на 1000 километра на запад - по Тихоокеанското крайбрежие, в Калифорния и до днес бушуват огромни пожари, които нанесоха големи щети. Тези две противоположни явления стават на едно сравнително кратко разстояние в САЩ, посочи ученият.

На какво се дължи затоплянето на климата в световен мащаб?

Затоплянето на Земята в много голяма степен е резултат на човешката дейност. Хората на Земята станаха 7 милиарда и 300 милиона, като населението в световен мащаб непрекъснато расте, каза доц. Рачев. Той добави, че стандартът на живот се повишава постоянно, автомобилите се увеличават главоломно, а хората все повече използват природните блага. Това се отнася най-много за т. нар. фосилни горива - въглищата, нефта и природния газ. Тези продукти се използват за горива или в химическата промишленост, като в резултат на това в атмосферата на Земята се отделят годишно около 35 милиарда тона въглероден диоксид, посочи климатологът.

Той съобщи, че преди няколко дни в НАСА са публикувани докладите за съдържанието за въглероден диоксид в атмосферата, като той е достигнал в нея над четиристотин милионни части. Това означава, че средно за Земята, ако се разгледат 1 милион части въздух, четиристотин части от тях, са въглероден диоксид, обясни доц. Рачев. Въглеродният диоксид е мощен парников газ, заедно с озона, с водните пари и с метана. В резултат на това температурите на въздуха - на атмосферата, се повишават, отбеляза той.

И преди години, искам да подчертая - преди повече от 2 милиона години и преди 12 милиона години, на Земята е имало повече въглероден диоксид в атмосферата, но темпът, по който расте въглеродният диоксид в атмосферата е уникален, коментира климатологът.

През последните 30 години има обаче много рязко увеличаване на въглеродния диоксид. Това означава, че дори и да спре в момента отделянето му, а това е невъзможно, защото в света всяка година се добиват към 15 милиарда тона фосилни горива, няма да може да се спре отражението на парниковия ефект, заяви доц. Георги Рачев.

По думите му "в световен мащаб България отделя едва една хилядна част от въглеродния диоксид, а големите замърсители са Китай, САЩ, Индия, ЕС - като цяло, Русия и Австралия". Тези страни формират над 70 процента от замърсяването на атмосферата и затова в Париж през миналата година се сключи споразумение за ограничаването на въглеродните емисии, което по-скоро трябва да се приложи, заяви климатологът.