Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Недостигът на работна ръка у нас става по-голям проблем от корупцията
Проблемите с пазара на труда и недостига на квалифицирани кадри открои политологът Иван Кръстев по време на годишната среща на бизнеса с правителството. Във форума участват премиерът Бойко Борисов, министри, представители на деловите среди.
Кръстев отбеляза, че проблемът с недостига на квалифицирана работна ръка в момента за инвеститорите е дори по-важен от състоянието на съдебната система и корупцията. Недостигът на кадри според политолога е до голяма степен в резултат на икономическия модел, базиран на ниски заплати и данъци. Според него този модел работи трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните кадри решават да заминат навън.
Вторият проблем във връзка с пазара на труда е свързан с кризата на образователната система и по-точно двете различни нива на образование - елитни гимназии, които подготвят ученици, които дори не кандидатстват в български университети. Затова според политолога това явление става фактор за напускане на хората и дава негативен ефект върху пазара на труда.
Друг фактор, влияещ върху състоянието на пазара на труда, е, че съвременната тенденцията е хората да губят търпение и вече да искат да получат всичко веднага. Това според политолога създава ситуация, в която, ако не се даде на хората възможност да се развиват бързо, те започват да търсят реализация другаде.
Според политолога тезата, че проблемът с пазара на работна сила може да бъде решен с внос на такава е политически нереалистичен. Въпросът е какво се прави за хората, които са тук, каза Кръстев, цитиран от БТА. Той посочи сред начините за преодоляване на проблема - инвестиции в образованието, като подчерта, че първоначално и това може доведе до по-високи нива на заминаване на хората. Следователно, за да бъдат задържани хората тук, трябва да се появи и културна среда, в която хората мислят, че успехът им тук има значение, смята политологът.
Политологът засегна и темата за Западните Балкани в контекста на българското председателство на Съвета на ЕС, като посочи необходимостта да се отчитат промените във външната политика по отношение на региона. ЕС вече не е в монополно отношение към региона, отбеляза политологът, като визира интересите на Китай и Русия. Той отчете също и промяната от 2003 г. с процеса на интегриране на Турция към ЕС и сегашните отношения на тази държава с Общността.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.