Какви стоки изнася най-много страната ни

Какви стоки изнася най-много страната ни

Износът на горива и електричество отново оглавяват класацията на световния износ през 2015 г. На второ място се нарежда от групата на електроника и електротехника. Следват медните изделия, машини и части, зърно, конфекция, фармация, пластмасови продукти, автомобили и части за тях. Пластмасови изделия и автомобили и части се изкачват с по три места нагоре, измествайки трикотажа и маслодайните семена, показва доклада на отдел „Външноикономическо сътрудничество“към  Българската стопанска камара.

За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари,  намалява средногодишно с 1%. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад – и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия. Например, водещият продукт в експортната ни листа – катодна мед, макар да има 6% ръст в количеството, поради спад с близо 19% на цената бележи стойностно намаление 2015 спрямо 2014 г. с почти 14%.

На повечето от водещите пазари също бележим спад, като спад над средния от 12% има при износа за Турция, Гърция, Франция, Белгия, Китай, Русия. Значителен ръст има на пазарите на Египет, Словения, Кипър, Иран, Саудитска Арабия.

Курсът на щатския долар към лева влияе върху износа в краткосрочен план. Българският износ успява да се адаптира към промените в курса, но с известно закъснение. Курсът на щатския долар има по-голямо значение за стоки, които се търгуват на международни борси в долари (суровините). Постепенни промени в курса не са повлияли на стоки с по-висока добавена стойност, посочват от БСК.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са:

  • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти;
  • Хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини;
  • Някои фармацевтични и медицински изделия;
  • Оптични изделия, сензори;
  • Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;
  • Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение навремето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки, се казва в доклада.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Милиардерът Уорън Бъфет написа писмо със съвет към всички родители, „независимо от тяхното богатство“
Защо имейл маркетингът остава мощен инструмент в дигиталната ера
Бизнес перспективи: Митата на Тръмп заплашат бъдещето на „европейския Детройт“
Цитат на деня
На днешната дата, 27 ноември. Рождениците днес
Фандъкова: Подозираме, че се подготвя коалиция между ПП-ДБ, "Възраждане", ИТН, БСП и МЕЧ
„Пазар и регулации“: Дигитализацията е ключова за развитието на енергийната инфраструктура
Депутатите излязоха в 60-минутна почивка преди пореден балотаж между Назарян и Кирилов