Китай заобикаля Русия с нови влакови маршрути до Европа

Китай определя връзките си с Русия като "сътрудничество гръб до гръб и рамо до рамо". Но що се отнася до опасенията за сигурността на нарастващия износ за Европа, Поднебесната империя предпочита да не зависи от най-добрия си приятел.

През декември Пекин официално започна работа по многомилиардна железопътна линия през Киргизстан и Узбекистан, която ще свърже по-тясно Китай с Европа, заобикаляйки Русия. Връзката може да стане още по-важна за Китай, ако ескалиращата търговска война на президента Тръмп притисне китайския експорт за Америка. Така или иначе Китай вече продава повече стоки на Европейския съюз, отколкото на Съединените щати. 

Кризите от Украйна до Червено море нанесоха удар върху плановете на Китай за по-добре свързана глобална инфраструктура и принудиха страната да преконфигурира своите търговски пътища, пише The Economist.

Плановете за изграждането на новата жп линия датират отпреди близо 30 години, но реални действия по тях бяха предприети едва след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. Преди това основните железопътни връзки на Китай с Европа минаваха на север през Русия, основно през Казахстан. Войната обаче направи този маршрут труден и рисков. Европейските изпращачи, загрижени за безопасността и нарастващите разходи за застраховка, започнаха да го избягват. Санкциите накърниха способността на Русия да поддържа линиите през нейната територия, увеличавайки времето за пътуване.  

Русия и алтернативните опции за Китай

Товарните компании започнаха да избягват маршрутите през Русия и вече ги пренасочват към казахстанските пристанища на Каспийско море, по т. нар. „транскаспийски” южен маршрут, известен още и като „Средния коридор”. Свързването на железопътната мрежа на Китай с тази на Киргизстан и Узбекистан би предложило друг, още по-кратък маршрут на Средния коридор към Европа. През юни 2024 г. китайското правителство постигна споразумение с двете страни за това как да бъде реализирана 520-километровата линия.

Китайските лидери не са се отказали от сътрудничеството с Русия, тъй като виждат в нейно лице ключов компонент от инициативата за изграждане на глобална инфраструктура „Един пояс, един път“. Тя беше лансирано от Си Дзинпин през 2013 г., малко след като той стана генерален секретар на Китайската комунистическа партия. 

Един от мотивите беше да се засилят железопътните връзки с Централна Азия и Русия от съображения за сигурност, тъй като те биха могли да доставят енергия и суровини в случай на война със САЩ. Сега ентусиазмът на Китай за Средния коридор се движи от търговията - износът подхранва растежа на Китай, който в последните години е колеблив. 

Маршрутите през Русия остават жизненоважни артерии за износ на китайски стоки, включително и машини за руските оръжейни производители. След нахлуването в Украйна железопътната търговия между Китай и Европа се забави, но тази между Китай и Русия се повиши. 

Алтернативните железопътни връзки с Европа обаче предлагат по-бърз достъп до пазарите на континента за чувствителни към времето за доставка стоки, а също и шанс за засилване на китайското влияние в страните по пътя и по-устойчиви линии за доставка.

По море или по релси?

От края на 2023 г. атаките на бунтовниците хутити срещу корабоплаването в Червено море, жизненоважен канал за китайската търговия с Европа, направиха Китай още по-решен да диверсифицира маршрутите си. Влаковете никога не биха могли да заменят капацитета на корабите и въпреки ситуацията в Червено море водният транспорт остава най-рентабилен. Някои плавателни съдове избягват риска от удари с ракети или дронове, като обикалят нос Добра надежда от южната страна на Африка, макар че това отнема няколко седмици повече.

Изграждането на влаковата линия през Киргизстан и Узбекистан ще отнеме няколко години. Киргизстан казва, че Китай предоставя заем от $2.35 милиарда за завършването ѝ, а междувременно Пекин и още няколко държави работят върху други подобрения на Средния коридор.

Въпреки че средният коридор предлага по-къса връзка между Китай и Европа от северния маршрут през Русия, преминаването му отнема повече време, тъй като се преминават повече граници, а съко и Каспийско и Черно море, където контейнерите трябва да се товарят на кораби. След инвазията на Русия в Украйна, Китай настоява маршрутът да бъде обновен.

Темата зае важно място на първата среща на върха Китай-Централна Азия, проведена през май 2023 г. в китайския град Сиан. Така Средният коридор вече не е просто допълнителна опция, а постепенно се превръща в основен транспортен канал. Според китайските представители на логистичната индустрия неговата „стратегическа позиция“ е натежала забележимо от 2022 г. насам.

Според Корджан Тугрул, управляващ директор в Истанбул на немската логистична компания Rhenus, коридорът поема все по-голяма част от трафика между Китай-Европа. Подобренията в пристанищата на Каспийско море, както и на маршрута между Азербайджан и Турция, заедно с по-бързите митнически процедури, помагат за съкращаване на времето за пътуване от 38-53 дни на 18-23 дни, казват китайските експерти. Това все още е по-дълго от руския маршрут (по-малко от 14 дни, ако всичко върви гладко), но прави артерията много по-конкурентоспособна от преди, като се има предвид, че пътуването по море отнема около месец. 

Ръст на търговията между ЕС и Китай

Между 2021 г. и 2024 г. годишният обем на международните товари, изпратени по Каспийския маршрут, се е удвоил до 55 000 стандартни контейнера. Това се равнява на капацитета на два или три от най-големите контейнерни кораби, но стойността на железопътната търговия между Китай и Европа по всички маршрути е голяма. Тя е нараснала от 8 млрд. долара през 2016 г. до около 75 млрд. долара през 2021 г., преди да падне до 57 млрд. долара през 2023 г., според китайските данни. Общата търговия между Китай и ЕС е била на стойност 518 милиарда евро миналата година.

Тесните места по маршрута обаче остават. Единият е в Каспийско море, където има недостиг на кораби за превоз на товари. Маршрутът може да избегне морето, минавайки през Иран, но това би довело до политически рискове, подобни на преминаването през Русия.

Въпреки че Турция предлага относително сигурен маршрут, нейната инфраструктура се нуждае от много работа, за да поддържа големи обеми товарен трафик. Страната урежда финансиране за нова железопътна линия над Босфора и турските официални представители казват, че биха приветствали участието на Китай.

Връзките между двете държави бяха обтегнати заради това, че Турция прие десетки хиляди уйгурски бежанци от западния китайски регион Синдзян. Но Китай, който вижда Турция като врата към европейските пазари, изглежда нетърпелив да не позволи на тези политически различия да пречат на търговията.

Въпреки опасенията си относно индустриалните политики на Китай, ЕС също има интерес железопътните връзки с Централна Азия и Китай да бъдат подобрени. Коридорът през Турция отговаря на целите на европейската стратегия за изграждане на инфраструктура, известна като Global Gateway. 

Търговия и политика

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен присъства на първата среща на върха на ЕС с централноазиатските лидери в Узбекистан на 3 и 4 април. Начините за развитие на транскаспийския маршрут бяха застъпени на видно място в нейните разговори, включително възможността за милиарди долари европейски инвестиции. Влаковете превозват повече стоки от Китай до Европа, отколкото обратното и контейнерите, тръгващи на изток, понякога са празни. Но Европейският съюз е решен да заобиколи Русия, като една от причините е свързатна и със суровините в Централна Азия, включително редкоземни елементи и уран.

Европа и Китай може да са съгласни относно необходимостта от заобикаляне на Русия, но има много други спорни въпроси. За Европа Русия е екзистенциална заплаха, докато за Китай тя остава по-скоро съюзник. Въпреки цялото си напрежение със САЩ в момента, европейците вероятно ще се придържат към американските усилия да блокират Китай, ако избухне война в Азия. Междувременно най-важните доставки на Китай – петрол и газ от Русия и Централна Азия – вече са по-добре осигурени. 

Това обяснява и защо преди посещението на Си Дзинпин в Москва през май, външният министър на Китай Ван И този месец нарече Русия и Китай „завинаги приятели и никога врагове“. Товарите може да бъде отклонени, но политическите отношения остават стабилни.