Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|ОИСР: Глобалният дълг надхвърля $100 трлн., разходите за лихви продължават да растат

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през миналата година държавните и корпоративните облигации в световен мащаб са надхвърлили 100 трилиона долара, а нарастващите лихвени разходи поставят кредитополучателите пред труден избор и нужда от приоритизиране на продуктивните инвестиции, предаде Ройтерс.
Макар че централните банки намаляват лихвените проценти сега, разходите по заемите остават много по-високи, отколкото преди повишаването на лихвените проценти през 2022 г., така че дългът с ниски лихвени проценти продължава да бъде заместван и лихвените разходи вероятно ще се увеличават занапред.
Това се случва в момент, когато правителствата са изправени пред големи разходи. Тази седмица германският парламент одобри мащабен план за укрепване на инфраструктурата и подкрепа на по-широките европейски разходи за отбрана. Дългосрочните разходи, свързани с прехода към зелена икономика и със застаряването на населението, се очертават за големите икономики.
„Тази комбинация от по-високи разходи и по-голям дълг рискува да ограничи капацитета за бъдещи заеми в момент, когато инвестиционните нужди са по-големи от всякога“, заяви ОИСР в годишния си доклад за дълга. Между 2021 и 2024 г. лихвените разходи като дял от продукцията нарастват от най-ниските до най-високите за последните 20 години.
Въпреки това разходите за лихви все още са под преобладаващите пазарни лихвени проценти за над половината от държавния дълг на държавите от ОИСР и за почти една трета от държавния дълг на нововъзникващите пазари, както и за малко под две трети от корпоративния дълг с висок рейтинг и за почти три четвърти от корпоративния дълг с висок рейтинг, се казва в доклада.
Почти половината от държавния дълг на държавите от ОИСР и на нововъзникващите пазари и около една трета от корпоративния дълг ще бъдат с падеж до 2027 г.
Страните с ниски доходи и висок риск са изправени пред най-големи рискове за рефинансиране, като над половината от техния дълг е с падеж през следващите три години, а над 20% от него - през тази година, посочва организацията.
Тъй като дългът става все по-скъп, правителствата и компаниите трябва да гарантират, че заемите им подпомагат дългосрочния растеж и производителността, заяви ръководителят на отдела за капиталови пазари и финансови институции на ОИСР Сердар Челик.
„Ако те го правят по този начин, ние не се притесняваме... Ако не го направят по този начин, ако добавят допълнителен, скъп дълг, без да увеличават производствения капацитет на икономиката, тогава ще станем свидетели на по-трудни времена“, коментира той.
И все пак от 2008 г. насам компаниите използват по-големи заеми за финансови цели като рефинансиране или изплащане на суми на акционерите, докато корпоративните инвестиции са намалели оттогава насам, смята ОИСР.
Развиващите се пазари, зависещи от заеми в чуждестранна валута, трябва да развият местните си капиталови пазари, заяви ОИСР. В доклада се констатира, че разходите за заемане на средства чрез облигации, деноминирани в долари, са нараснали от около 4% през 2020 г. до над 6% през 2024 г., като за по-рисковите държави с рейтинг „junk“ са нараснали до над 8%. Тези държави изпитват затруднения да се възползват от вътрешните парични фондове поради ниските нива на спестявания и плитките вътрешни пазари.
Геополитическо напрежение
ОИСР заяви, че финансирането на прехода към нулеви нетни емисии е „огромно предизвикателство“. Ако допълнителните инвестиции, необходими за прехода, се финансират публично, това може да доведе до увеличаване на съотношението дълг/БВП с 25 процентни пункта в развитите икономики и с 41 пункта в Китай до 2050 г. Ако се финансира частно, дългът на енергийните компании в развиващите се пазари извън Китай ще трябва да се увеличи четирикратно до 2035 г.
Централните банки, които намаляват притежаваните от тях облигации, са заменени от чуждестранни инвеститори, както и от домакинствата, които сега притежават съответно 34% и 11% от вътрешния държавен дълг на икономиките от ОИСР, в сравнение с 29% и 5% през 2021 г., посочва ОИСР.
Но тя предупреди, че тази динамика може да не се запази.
Нарастващото геополитическо напрежение и търговската несигурност могат да доведат до бързи промени в нежеланието за поемане на риск, което може да наруши международните портфейлни потоци, заяви ОИСР.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.