Loud quitting или новото предизвикателство, пред което много скоро българските компании ще бъдат изправени

Представете си млад и амбициозен човек. Той е талантлив маркетинг специалист, умен, креативен и готов да даде всичко от себе си. Започва работа в една от големите компании в България с огромно желание и вдъхновение. Казват му: „Тук ще имаш възможност да се развиваш! Това е място, където хората растат и се учат!“ Звучи страхотно, нали?

Но само след няколко месеца той започва да забелязва червените флагове. Свободата му за творчество е сведена до минимум. Мениджърите не искат да чуят нови идеи – казват му: „Така винаги сме го правили“. Работните му задачи се увеличават, но признание няма. Няма благодарности. Няма дори едно „Свърши добра работа!“. И най-лошото? Никой не му дава обратна връзка, но постоянно чува по свой адрес критики от вида на: „изобщо не се справя добре“, "този скоро трябва да го махнем“, „нещо не пасва на културата“. 

Така той решава да се опита да промени нещата. Говори с мениджърите и споделя опасенията си, като се надява, че те ще го подкрепят, след като на интервюто за работа са му казали, че винаги може да се обърне към тях, ако има проблем. Отговорът? „Просто трябва да се адаптираш. Трябва да спечелиш уважението на колегите си. От теб зависи.“ Но как се „заслужава“ уважение в среда, в която трудът не се цени? Въпреки това, той стиска зъби. Работи здраво. Дава най-доброто от себе си. Година по-късно идва моментът за повишение. Той е свършил огромно количество работа. Доказал се е. Уверен е, че това е неговият момент. Но не е. Повишението отива при някой с по-малко опит. Някой, който просто „има добри отношения“ с ръководството.

Какво се случва в този момент? Той не губи само мотивацията си. Той губи нещо много по-ценно – вярата си в себе си, в собствения си талант, в компанията.

След всичко това, огорчението е твърде голямо. Вместо да напусне и никой никога да не чуе повече за „посредственото момче“, което е изолирано от колегите си в продължение на година, той решава, че няма да остави ситуацията без отзвук. Пише дълъг пост в LinkedIn, в който разказа за токсичната работна среда, липсата на признание и непрозрачната политика за повишения. Записва видео в TikTok, където с хумор описва типичен ден в компанията, показвайки как ръководството не слуша служителите си. Дава интервю за популярен подкаст, в който разказа за своя опит и защо вярва, че служителите трябва да се борят за по-добро отношение. Резултатът? Постовете му бързо събират хиляди реакции и коментари от хора, които споделят подобни преживявания.

В рамките на седмици компанията се оказва в криза. Няколко служители също напускат, подкрепяйки го публично. Потенциални кандидати започват да отказват оферти, след като прочитат негативните коментари онлайн. Ръководството е принудено да реагира, публикувайки официално изявление, в което обещава „подобряване на корпоративната култура“. Компанията започва да провежда вътрешни проучвания на удовлетвореност и въвежда нови политики за развитие и прозрачност.

Не просто напускане

Защо разказвам тази история? Защото това е историята на хиляди хора. Иван. Анна. Мария. Твоята. А това, което направи този служител, си има име. Нарича се „Loud Quitting“. Това не е просто подаване на молба за напускане. Това е акт на протест, вик за промяна, искане за по-добро бъдеще на работното място.

След пандемията от COVID-19 се изостриха дискусиите за баланс между работа и личен живот, мотивация и ангажираност на служителите. Докато феноменът на quiet quitting (тихото напускане) привлече значително внимание, сега наблюдаваме нова тенденция – така неречният loud quitting (гласното напускане).

Loud Quitting или „гласното напускане“ е термин, който описва процеса, при който служител напуска дадена организация шумно и публично. Това може да включва:

• Публикуване в социалните мрежи – служителите споделят своите негативни преживявания с работодателя в платформи като LinkedIn, Facebook, TikTok или Twitter.
• Демонстративно поведение на работното място – конфликти, отказ от изпълнение на задачи, саркастични или директни коментари към мениджмънта.
• Даването на публични интервюта – някои бивши служители разказват открито в медиите за негативния си опит.

Този нов феномен представлява открита демонстрация на неудовлетвореност от работодателя, често съпроводена с публични изявления, социални медийни постове или открити критики. В България loud quitting все още не е широко разпространено явление. Но това не трябва да успокоява българските компании, тъй като с глобализацията на трудовия пазар много скоро тези практики ще започнат да се проявяват все по-често и у нас.

Новото предизвикателство

Но какви са причините за „гласното напускане“ и какво могат да очакват българските компании? Основните причини за „гласното напускане“ включват:

• Токсична работна среда: лошото управление, липсата на комуникация и токсичната култура могат да доведат до емоционално изтощение и желание за публична разплата.
• Липса на признание и развитие: когато служителите се чувстват недооценени или нямат възможности за растеж, те често изразяват разочарованието си гласно.
• Несправедливости и злоупотреби: някои служители напускат шумно, за да подчертаят неправди, като неетично поведение на работодателя, дискриминация или тормоз.
• Разликите в генерациите: Младите поколения, особено милениалите и поколението Z, са по-склонни да изразяват публично своята неудовлетвореност, тъй като са израснали в дигитална среда, където социалните мрежи са естествена платформа за изразяване.

Разбира се, последиците за компаниите от такива „шумни напускания“ ще са разрушителни за тяхната работодателска марка. Те могат да бъдат:

• Негативен PR – критичните постове и видеа могат да се разпространят бързо, вредейки на репутацията на компанията.
• Затруднен подбор на персонал – потенциалните кандидати могат да се откажат от кандидатстване, ако видят множество негативни отзиви за фирмата.
• Намалена ангажираност на служителите – тези, които остават в компанията, може да загубят доверие в работодателя и да станат по-малко продуктивни.

За да предпазят своя имидж в случай на „гласно напускане“, моят съвет е компаниите да предприемат следните стъпки:

• Създаване на позитивен разказ: компаниите могат да използват социалните мрежи, за да споделят истории на доволни служители, както и примери за добри практики в управлението на персонала.
• Отговор на негативните коментари: ако даден служител публично критикува компанията, вместо да се игнорира ситуацията, е добре да се даде коректен и професионален отговор, който да показва, че компанията е отворена към обратна връзка.
• Брандиране чрез прозрачност: компаниите, които споделят открито информация за своите политики и възможности за развитие, изграждат по-добро доверие у настоящите и бъдещите служители.

Какво трябва да знаят компаниите? Трябва да знаят, че „loud quitting” е новото предизвикателство, пред което много скоро ще бъдат изправени и което не могат да си позволят да игнорират. Тенденцията показва, че служителите вече не се страхуват да говорят открито за проблемите на работното си място, а социалните медии им дават мощна платформа за това. Така че аз съветвам компаниите, за да предпазят своя employer brand, да се фокусират върху изграждането на здравословна работна среда, ефективна комуникация и проактивен подход към удовлетвореността на служителите. Това, което компаниите трябва да осъзнаят е, че в крайна сметка, най-добрият начин да се предотврати „гласното напускане“ е не чрез заглушаване на недоволните служители, а чрез създаване на култура, в която те нямат причина да надигат глас.