Работата в екип: Наказание или щастлив брак

Работата в екип е като дишането – правим го, без да се замисляме. Повечето от нас с времето дори развиват дълбоко, емоционално отношение към колегите в тима – както положителни, така и негативни. А мениджърите рядко вземат под внимание това обстоятелство.

Въпросът е струва ли си все още да се залага на екипа или той се превръща в отживелица?

Плюсовете

1. Екипът се смята за най-лесният от структурна гледна точка способ за управление на хора. Всеки екип има свой лидер, в чието мнение се вслушват хората около него. Той, от своя страна се отчита пред ръководителя над него, както го правят и лидерите на останалите звена в структурата, респективно – другите екипи.

2. Екипът е своеобразна платформа за мисловни процеси, решаване на задачи, създаване на идеи и иновации по логиката на добрата стара поговорка „Две глави мислят по-добре от една”.

3. Екипът по-лесно получава финансиране за проекти, отколкото отделният служители. И съответно, колектив по-лесно придвижва проект, отколкото ако го прави един човек.

4. Колективът отговаря и на една от основните човешки потребности – принадлежност към група, към общество. В повечето хора генетично е заложена потребността от социална/емоционална и когнитивна/компетентна привързаност. В работна обстановка тази привъзраност частично може да бъде удовлетворена от принадлежността към дадена организация и ползите от нейната репутация.

 5. По-забавно е да се работи в екип. Освен това, в него можеш да си създадеш трайни и силни приятелства – често колективът става продължение на семейството.

Недостатъците

Съществува и друга гледна точка: много често екипите не работят ефективно. Всеки отбор притежава потенциални възможности да постига добри резултати, но много пъти това не се случва. Причините са различни:

а) лошо управление на екипа;

б) грешен подбор на хората в екипа;

в) липса на убедителни инструкции и недостатъчно пълномощия;

г) лични конфликти или конфликти в процеса на вземане на решения, както и при разпределяне на отговорностите кой за какво отговаря;

д) лоша или неподходяща структура на екипа или неговият размер;

е) недостатъчна подкрепа от организацията към която принадлежи екипа.

Нима вашият екип не страда поне от един от тези проблеми? Помислете например за ресурсите или пък ИТ инструментариума, който използвате всеки ден. Колко от тях са разработени специално за вашия екип?

Запитайте се доколко добре като мениджър умеете да управлявате разнородни групи от хора?

Имат ли възможност членовете на вашата група да си разменят съобщения, открито да разговарят и да обсъждат проблеми, да споделят информация? Не случайно компаниите често подлагат кандидатите за работа на специални тестове, за да проверят ще се „впишат” ли в екипа.

Идеалният екип на бъдещето

С бурна скорост се развиват тенденции, които вероятно бързо ще променят традиционна представа за работа в екип. Най-определящата от тях е развитието на интернет и неговите приложения. Изразът „Две глави мислят по-добре от една” предполага, че две глави съдържат повече информация от една. Това, разбира се, е вярно, но е справедливо да уточним, че по-голямата част от информацията, която използваме в ежедневната си работа, се премести от главата в мрежата. И се открива или чрез търсене в интернет или чрез социалните мрежи, обединяващи много повече от две глави. В този смисъл нашата работа все повече се състои в това да открием, променим и преработим или адаптираме информация, която винаги ни е под ръка. Често, тази работи се върши по-ефективно от един човек, отколкото от група.

Новите поколения създават свои екипи, мрежи, групи във Facebook например. Те имат нужда от свобода и подкрепа за различните видове дейности, които извършват, а не от заповеди и ограничения. Трябва им вдъхновение и умело ръководене, което означава, че занапред умните лидери трябва да поощряват неформалното сформиране на екипи на базата на общи интереси и личностни качества.

Неформалните общества в мрежата са отличен пример за екип от нов тип, екипа на бъдещето. В тях участват хора, увлечени от обща идея, които в хода на свободното общуване обменят знания, предложения и опит, учат се да го правят все по-добре.

Затова, задачата на лидерите оттук-нататък е да модернизират работата в организацията и отделните екипи, които я съставят. Да намерят правилния баланс между тях и да организират взаимодействието помежду им – извън пределите на компанията, фирмените правила и останалите условни ограничения.

Карстен Джонсън, изследовател в швейцарската бизнес школа IMD