Устойчивата мобилност трябва да е сред приоритетите на общините
В България има прекрасни специалисти. Те могат и създават продукти с висока добавена стойност, казва Николай Недялков. Той е създател и изпълнителен директор на единствената у нас компания, изцяло фокусирана върху предоставянето на цялостни и иновативни решения в сферата на мобилността и развитието на „умни градове“ – Tixi. Един от най-разпознаваемите продукти, част от портфолиото на компанията, е безплатно мобилно приложение за дигитални превозни документи MPASS.
- Може ли да говорим за трансформация на градовете ни в „умни“ без публично-частни партньорства?
- Развитието на умните градове не може да се реализира без колективни усилия, като в това число включвам не само управата на едно населено място, експертните компании от частния сектор, телекомите, но и самите граждани. Доскоро говорихме за „умни градове“, вече говорим за smart living – умно живеене. Всеки кмет би искал да развива града си, нашата роля е да бъдем своеобразен мост между нуждите на гражданите и администрацията, от която зависят финалните решения. Ние можем да осигурим необходимите данни, както и инструментариума, който да спомогне за взeмането на правилните решения. Когато един град функционира по най-оптимален начин около нуждите на хората, той вече е на път да се трансформира в „умен“.
- Каква е ролята на мобилността в тази трансформация?
- Устойчивата мобилност има ключова роля в този преход и трябва да е сред приоритетите на общините у нас. Екосистемата на мобилността се състои от редица компоненти, които не могат да бъдат разглеждани самостоятелно. Не можем да говорим за модерен градски транспорт, без той да е интегриран с възможностите за паркиране, без да е помислено какви услуги за генериране на маршрути могат да се осигурят, какви са капацитетите на буферните паркинги, има ли ги изобщо и редица други. Към края на 2020 г. средната възраст на автопарка в страната ни е над 19 години, при 10,5 средно в Европа. Автомобилите по улиците на София са около 1 млн., вероятно и повече. Всички искаме да живеем в градове с чист въздух и по-малко трафик, но ако искаме хората да оставят колите си и да използват градския транспорт, то той трябва да бъде модернизиран, удобен и редовен, леснодостъпен за всички. Общественият транспорт произвежда 95% по-малко въглероден диоксид. Ако редуцираме трафика в централните градски части, можем да намалим вредните емисии с до 10%.
- Накъде гледа администрацията, от която зависят тези промени? Имате успешно реализирани проекти в 7 общини у нас, какви са вашите наблюдения?
- Ние сме изцяло българска компания и повече от 12 години работим за развитието на градовете у нас. Екипът ни приема много по-лично проект за мобилност във Велико Търново например, отколкото успешно реализиран в Чикаго. Има желание за промяна, но темповете са бавни. Съществуват чудесни примери за иновативни решения, но за да го усетят гражданите в ежедневието си, трябва да има цялостен подход, който понякога липсва. Мога да дам добър пример с мобилността в София. Приложението за дигитални превозни документи MPASS е интегрирано в цялата градска мрежа, в метрото включително. Интегрирано е и с всички телекоми, защото дава възможност сумата за дигиталния билет или карта да се начисли директно върху сметката за телефон. Може да пътувате из града дори и без банкова карта. Приложението е безплатно и генерираните чрез него превозни документи са над 2 млн. В резултат на такива иновации 70% от издадените билети в София вече са дигитални. Когато едно решение улеснява ежедневието на хората, те по съвсем естествен начин го припознават като предпочитано. В момента работим върху такова решение, свързано и с паркирането.
- Темата с паркирането в големите градове става все по-проблемна. Как да бъде решена по „умен“ начин?
- Отново услугата трябва да следва нуждите на хората, а не обратното. Шофьорите трябва да имат едно и също положително преживяване, независимо дали избират паркомясто на улицата или в обособен паркинг. 1/3 от трафика в града се дължи на шофьори, които търсят място за паркиране. Потребителите трябва да виждат на своя мобилен телефон къде има свободно място, да могат да го запазят и заплатят – бързо и безкасово, с динамично ценообразуване. Буферните паркинги са ключова компонента от екосистемата на мобилността. Ако гражданите могат лесно и удобно да оставят колата си на паркинг, който е в непосредствена близост до спирка на градския транспорт и с него да стигат до центъра на града за 10-15 мин., то трафикът в централните части ще бъде редуциран осезаемо.
Такива проекти имаме реализирани в София, Варна, Велико Търново, Чикаго. Решения на Tixi обслужват повече от 10 буферни паркинга с услуга „Пътувай и паркирай“, над 40 000 обществени паркоместа в различни зони, включително и 4000 места за хора с увреждания.
- Предизвикателство ли е администрирането на всички тези услуги?
- Автоматизирането на процеси е сложна и отговорна задача. Колкото по-лесно за използване е едно решение на принципа one click, на един клик разстояние, толкова повече работа стои зад него. Потребителите, които ползват информационни услуги на Tixi, са над 200 000 месечно, а на годишна база, чрез доставени от нас решения се администрират парични транзакции на стойност база 155 млн. евро.
Имаме дългогодишен опит и специализация, системите ни обработват с най-високо ниво на защита огромно количество данни – от платформи и приложения за генериране на маршрути и информационни услуги, платформи за електронни общини, автоматизирани системи за електронно таксуване и видеонаблюдение, системи за „умно паркиране“, за контрол на обществения транспорт, за предоставяне на транспортна информация за гражданите до платформи за SMS паркиране
Те ни дават така необходимите данни къде да бъдат разположени спирките на градския транспорт, в кои часове се използва най-често той, какъв е интензитетът на трафика и редица други. Така администрацията може да предприеме действия, с които да подобри градското изживяване на всеки от нас.
- Кои са европейските приоритети за устойчива мобилност?
- Европа се стреми към намаляване на СО2 емисиите в транспорта с 90%, стимулиране използването на обществен транспорт, повече инвестиции в технологични решения, по-добра свързаност, мултимодален транспорт, интегриран „единен“ билет, транспорт „при поискване“ – on demand, гъвкаво ценообразуване. Ако можем да обобщим в едно изречение – достъпна свързаност на зелени и умни градове на национално ниво. В България има прекрасни специалисти, които могат и създават продукти с висока добавена стойност в сферата на мобилността и вярвам, че в партньорство с институциите нашите градове ще застанат редом с останалите европейски по пътя към дигиталната трансформация и устойчива мобилност.
Милена Николова. Текстът е публикуван в бр.10 на списание "Мениджър", който можете да намерите в ZinZin
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.