Пъзелът на иновациите
Въпреки традиционно силния IT сектор в страната преди по-малко от десетилетие в България изобщо не съществуваше понятието стартъп екосистема. Местната технологична общност обаче пое към преход от аутсорсинг дестинация към регионален център за иновации
Днес страната ни е дом на над 500 стартъп компании, 15 фонда за рисков и дялов капитал, както и нарастващ брой акселератори, технологични асоциации и споделени офис пространства. Като изключим все още слабата подкрепа от страна на правителства и публичния сектор, всички членове на една силна иновационна екосистема малко по малко започнаха да се появяват през последните години.
Най-обещаващите в сектора
Все повече предприемачи, които стартират своите бизнеси на локална почва, успешно привличат външно финансиране и постигат международен растеж. Според данни на The Recursive cамо за 2021 г. в български стартъп компании са инвестирани над 300 млн. долара, а в началото на 2022 г. се сдобихме и с първия български еднорог (стартираща компания с оценка от поне 1 млрд. долара) – Payhawk. В допълнение фондове с общ капиталов ресурс от най-малко 600 млн. долара в момента гледат към обещаващи технологични бизнеси от България и Югоизточна Европа.
По-рано тази година 5 български града попаднаха в топ 10 в различни категории на класация на fDi Intelligence, сравняваща най-обещаващите инвестиционни дестинации в цяла Европа. Едно от основните предимства на страната остава ефективността на разходите. Казано на разбираем език – много по-изгодно е да се стартира потенциално голяма технологична компания тук, отколкото в повечето установени стартъп хъбове по света като Силициевата долина, Лондон, Берлин и т.н.
Според данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) приходите на IT сектора през 2021 г. достигат 5,4 млрд. лева., което е 4,3% относителен дял от БВП. В същото време България разполага с набор от над 45 хил. софтуерни и продуктови специалисти, база, увеличаваща се постоянно през последните няколко години предвид растежа на индустрията.
Гледайки към бъдещето, стартъп екосистемата в България изглежда добре позиционирана за по-нататъшно развитие, особено във вертикали като финтех (от англ. fintech).
Увеличаващите се успешни истории на местни технологични предприемачи са не само механизъм за привличане на повече международни инвестиции и талант, но също така вдъхновяват все по-голям брой бъдещи предприемачи да изградят своите организации тук, а не някъде другаде по света.
Чрез организации като Bulgaria Innovation Hub и Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) страната успява да установи добра връзка и със своята диаспора – успешни предприемачи и инвеститори, живеещи в чужбина и отворени към създаването на мостове между техните екосистеми и нашата.
През последните години се появиха и множество организации, специализирани в изграждането на екосистеми и развитието на стартъп ноу-хау и начин на мислене в България – добри примери са местните клонове на Endeavor и Founder Institute, както и BESCO – Българската стартъп асоциация.
Не всичко е перфектно
Въпреки всички добри предпоставки, за да може екосистемата да достигне следващото ниво, следва да бъдат запълнени няколко сериозни дупки.
Що се отнася до регулация, благоприятстваща създаването на иновативни продукти и услуги, усилията на правителствените органи все още са недостатъчни и несистематични. Въпреки някои добри единични идеи и проекти при всички изредили се правителства напоследък е липсвала ясна и целенасочена стратегия за превръщането на стартъп хъб от световна класа – тип Естония.
Досега развитието на технологичния сектор в България почти изцяло се е движило от частния сектор, но това не е достатъчно за по-нататъшно скалиране на екосистемата.
Все още не съществува конкретен план за привличане на специалисти от чужбина, които са изключително нужни, особено в сфери като маркетинг, продажби и продуктов мениджмънт. Иновациите, създавани в родните университети, все още рядко се комерсиализират успешно и към днешна дата няма достатъчно стимули това да се промени – било то финансови или други. На ниво образование в училище повечето инициативи, свързани с развиването на предприемачески или технологични умения, също идват от частния или от неправителствения сектор.
Столицата София се развива с бурни темпове и в момента събира всички стартъп компании в страната. Въпреки че предприемаческите общности в други големи градове като Варна, Пловдив, Русе и Бургас също се развиват, има още работа за вършене, особено в по-малките градове.
Още еднорози?
През февруари 2022 г. българската финтех компания Payhawk се превърна в първия местен еднорог, бивайки оценена на 1 млрд. долара след инвестиционен рунд, воден от Lightspeed Venture Partners.
„Очаквам, че цикълът пред следващите български еднорози ще става все по-кратък, тъй като основателите стават все по-уверени, че в България могат да се създават продукти, конкурентни в световен мащаб. Целта за един предприемач обаче не е да се изгради еднорог, а компания, която решава голям проблем – наличието на статут на еднорог е резултат от това. Имаме нужния талант, екосистемна инфраструктура и наличие на рискови фондове за изграждане на компании. Основата е налице, ще отнеме известно време, но определено се случва“, коментира тогава пред The Recursive Константин Дженгозов, съосновател и главен финансов директор на Payhawk.
През следващите няколко месеца световните пазари на акции обаче тръгнаха надолу. В такава макроикономическа среда повечето инвеститори са по-предпазливи при наливането на пари в рискови начинания, а стартъп компаниите определено са такова. Освен това, тъй като инфлацията се покачва, инвеститорите стават несигурни относно потенциалните печалби, които биха получили в замяна. Следователно набирането на средства по време на криза не е лесна задача.
Докато доскоро Югоизточна Европа беше в бум и мнозина очакваха безпрецедентен растеж, през последните шест месеца се наблюдаваше обратна тенденция, като много оценки претърпяха внезапен спад. В среда с високи лихвени проценти цената на капитала е по-висока и това оказва влияние върху оценката на компаниите. За много стартиращи фирми това означава, че сега набират средства на по-ниска оценка, отколкото биха имали преди само една година.
„Една от основните последици от това са забавени кръгове на финансиране и произтичащото ограничаване на растежа, който компаниите могат да реализират. Това затруднява действителната оценка на компаниите, тъй като добрите от тях просто чакат по-благоприятна икономическа обстановка, преди да затворят кръг. При тези, които не се справят толкова добре, може да започнем да виждаме някои ранни придобивания“, споделя Рая Юнакова, инвеститор в LAUNCHub Ventures, фонд за рисков капитал, базиран в София.
Тя обяснява, че имайки предвид свежия капитал, получен от фондове за рисков капитал през последните няколко години, все пак не се очакват драстични намаления в наличността на финансиране като цяло.
Към правилния начин на мислене
В рамките на българската технологична екосистема вече можем да наблюдаваме множество примери за истинска общност и среда на взаимопомощ. Местните успешни предприемачи стават все по-отворени към споделянето на знания и ресурси със следващото поколение предприемачи. Гледайки в по-широк план, останалата част от България все още работи за преход към по-предприемачески ориентирано мислене и за развиване на важни черти като оптимизъм и самоувереност, както и перспективата да поема пресметнати рискове и да мисли амбициозно.
Ситуацията е малко по-различна с по-младите поколения, които са израснали с цифрови технологии и възможността да пътуват и да се докоснат до различни култури от цял свят. Те са много по-прогресивни и искат да внесат положителна промяна в своята среда. Ако бъдат заобиколени от правилните примери и ментори, бихме могли да очакваме редица успешни иновации, създадени от тях.
SWOT анализ на българската иновационна екосистема
Плюсове
- Ефективност на разходите
- Стабилна макросреда
- Предприемачи стават инвеститори
- Развиваща се дестинация за изследователска и развойна дейност
Минуси
- Малка и фрагментирана научна общност
- Слабо сътрудничество между бизнеса и публичния сектор
- Липса на качествено бизнес образование
Възможности
- Преминаване към икономика на знанието с добавена стойност
- Привличане на глобални инвеститори към региона
- Добре образована и свързана диаспора
Опасности
- Слаба правова държава и корупция
- Неблагоприятни демографски тенденции
- Много голяма зависимост от еврофондове
- Ниско вътрешно търсене на сложни технологични продукти
Анализ на данните
За да покаже развитието на предприемаческата екосистема в София, по-рано през 2022 г. Endeavor Bulgaria публикува задълбочен доклад, показващ еволюцията на общността. Интервюирайки повече от 100 местни основатели, организацията илюстрира връзките между компаниите по отношение на предишни работодатели, менторство и инвестиции.
Двата ключови извода, които докладът извлича, са, че свързаността между основатели на компании в местната екосистема е силна и че съществуват определени типове връзки, които са особено полезни за предприемачи, целящи глобален растеж.
Данните показват, че 142 от 524 технологични компании споделят някаква форма на взаимоотношения, било то предишна работа, менторство или ангелска инвестиция. Освен това се подчертава, че най-добре представящите се основатели са склонни да имат предишен професионален опит в местна технологична компания.
Близо 98% от основателите в София споделят, че са отворени за свързване на предприемачи с хора от собствената им мрежа, които могат да им помогнат, докато 94% казват, че е добре за бизнеса им, когато други местни предприемачи са успешни.
Главните предизвикателства, които основателите на стартъп компании в София отчитат, са свързани с липсата на определени типове талант – софтуерни инженери и квалифицирани лидери. Въпреки растящия брой академии за програмиране и различни инициативи за вътрешно корпоративно обучение остава нуждата да бъдат въведени реформи в разпоредбите за визи и разрешителни за работа, т.нар. сини карти. Те могат да позволят по-лесното привличане на топ кадри от страни извън ЕС.
По отношение на достъпа до капитал докладът препоръчва регулаторни реформи, които стимулират местните институционални инвеститори, като пенсионни фондове и взаимни фондове, да започнат да инвестират във фондове за рисков капитал.
Етиен Йовчев, The Recursive. Материалът е част от първия брой на специалното издание на списание „Мениджър“ – Tech Connect. Може да бъде намерен в дистрибуторската мрежа, както и онлайн в мобилното приложение ZinZin.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.