Финтех сцената е силна и жива
Най-голям брой инвеститори в нашата екосистема идват от Германия, Нидерландия и САЩ, споделя Ваня Манова, регионален мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово. От юни 2022 г. се присъединява към Българската финтех асоциация като член на Управителния съвет.
Променят ли се размерът и профилът на компаниите, които се създават във финтех сектора?
Тенденцията на микрокомпаниите продължава, но наблюдаваме разширяване на профила. При участието в хакатони и финтех елеватори виждаме компании, които предлагат продукти и услуги в областта на ESG, което е положителна тенденция. Пренасяме добри практики на работещи модели от други държави в България. Това показва, че се идентифицират тази ниша и интересът на българския потребител към опазването на околната среда. Създаването на един продукт, както и неговото успешно лансиране, зависят от готовността на средата. Потребителите трябва да разбират продукта, да го припознаят и най-вече да го използват.
С оглед развитието на средата има ли осезаема разлика в инвестициите в технологични компании?
Категорично е налице по-висок интерес както на частни инвеститори, така и на фондове към финтех компании. Неслучайно сме свидетели на все повече събития за търговско представяне на нови компании. Много от тях са все още на идейно ниво. Компаниите не са само за дигитални финанси, но и в лайфстайл насока, екология, създаване на биоразградими материали. Споделената икономика също е тенденция.
Кога една компания спира да има нужда от финансиране?
Зависи от критерия, по който се оценява – дали целта е привличане на най-голяма инвестиция, или реализирането на най-голяма печалба. Компании, които успяват да привлекат финансиране, никнат като гъби. Обаче „нивото на смъртност“ при тях е голямо, тъй като оцеляването без външна инвестиция е много трудно. Някои бизнеси достигат голям размер, претърпяват развитие и популярност, увеличават броя на клиентите си, но разчитат дълго време на инвеститори и дори работят на загуба. За тях единствената идея е да направят добър exit, т.е. да продадат компанията и да я развият като бизнес модел. Това също е валидна стратегия.
Как стои България на световната сцена?
Според последния доклад на Българската финтех асоциация най-голям брой инвеститори в нашата екосистема идват от Германия, Нидерландия и САЩ. Естония често е наричана люлката на финтех екосистемата, но това е пряко следствие от пълната дигитализация в страната. Тя е предпоставка за разбиране и приемане на нова технологична инфраструктура.
България определено не е в лоша ситуация. Да погледнем съседна Румъния – страна с 3 пъти по-голямо население и 4 пъти по-голям размер на БВП. Въпреки това по отношение на финтех екосистемата може да се каже, че е 10 години след нас. Голяма част от нея се формира от български компании, които работят на нейна територия.
Ако нивото на дигитални услуги в България достигне едно по-взаимосвързано, универсално и синхронизирано ниво, ще имаме още по-добри показатели. Нашите експерти в областта на технологиите са много добри. Жалкото за нас е, че много от тях използват страната ни като валидатор – proof of concept, за техните продукти и услуги, но основният успех е в Европа и САЩ.
Как финтех секторът общува с държавата?
За да може средата да се подобрява и да създаваме по-добри услуги, наистина липсва добър и продуктивен диалог с институциите. Това е и ролята на Българската финтех асоциация – не просто да обединява компаниите в сектора, но да работи за по-добра законова рамка, така че регулациите да работят за бизнеса.
В много случаи технологиите изпреварват законодателството и това е нормално. Последните се развиват бързо, а законите са консервативни, за да не носят висок риск. В много страни, включително Гърция, е създадена концепция за взаимодействие между бизнеса и законодателната власт, т.нар sandbox (пясъчник). Идеята му е да даде възможност на финтех услуги да бъдат тествани в контролирана среда. Целта е да се докаже на регулатора, че липсват определени рискове, както и какви регулаторни промени са необходими.
Обсъждаме го от времето, когато финансов министър беше Владислав Горанов. В последната година на своя мандат той обеща, че заедно с БНБ е взето решение да се разработи такъв. Сложната политическа ситуация през последните две години забави този процес. В края на юли тази година с новия УС на БНБ проведохме среща, за да се опитаме да го ускорим. Паралелни срещи бяха проведени с експерти от Министерството на финансите и се обединихме около тезата, че в обсъждането е редно да се привлекат Комисията по финансов надзор и Асоциацията на банките в България. Така те ще могат да участват активно и да поемат своята отговорност.
Индустрията има нужда от този пясъчник. Той дава възможност не само за развитие на местни бизнеси, но и за внос на технологии и идеи отвън. Надяваме се скоро да могат да бъдат предприети стъпки, които да обединят всички заинтересовани страни в създаването на тази контролирана среда.
Извън тази основна инициатива за нас като асоциация е важно да осигуряваме добра комуникация между институциите. Интересът за създаването на устойчива, отворена и равноправна екосистема е общ. Добрите разумни рамки на законодателството ще помогнат всички да се чувстват защитени и най-вече крайният потребител. Добър пример за колаборация с държавна институция е партньорството ни с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Тя работи изключително активно с мисъл за това да се създават добри условия българският бизнес да се развива и презентира в други държави.
Какви са отношенията на финтех сектора с банките?
Комуникацията и взаимоотношенията между традиционните банки и финтех компаниите претърпяха сериозна еволюция. И двете страни са с една и съща крайна цел – много по-добро клиентско преживяване. Финтех компаниите успяха да адресират това за по-кратко време. Но те нямат достъп до толкова голям брой клиенти, какъвто имат банките, които от своя страна разбраха, че каквото те нямат – ние го предлагаме. Технологични услуги на различни компании започнаха да се предоставят от банките катo white label. Някои от тях придобиха изцяло финтех стартъпи или малък дял от тях точно с такава цел.
В Mastercard не бихме казали, че сме изградили портфолиото си сами. Задачата ни е била да избираме най-добрите професионалисти в различни области – account-to-account плащания, киберсигурност, маркетинг платформи с качествени прогнозни технологии. Целим предлагането на най-много услуги, дори непряко свързани с бизнеса ни, за да задоволим клиентите. Създадохме програма, чрез която оценяваме капацитета на решението на дадена финтех компания, за да го включим в пакета от услуги, който предлагаме на банките. Така осигуряваме верифицирана концепция. Вече включихме две български компании по този начин – Paynetics и myPOS.
В отношенията с банковия сектор вече няма чувство за заплаха. Всеки използва от другия това, което няма, и се получава истинска симбиоза.
Кои ще са най-важните теми за финансовите услуги през следващите две години?
Маркетингът е много важен. Той вече не е това, което беше. Съществува огромна трансформация – от storytelling (разказване на истории – бел.ред.) премина към storymaking (създаване на истории – бел.ред), в който главен герой е крайният клиент. В днешно време той е изключително изискващ и поставя високи очаквания не само за цена и удобство, но и ефект върху природата. Дигиталните плащания са много по-екологични и икономични от плащанията в брой. Когато са обвързани с глобални каузи, това вече добавя ново измерение на смисъла на услугата и увеличава стойността ѝ.
Нашето разбиране в Mastercard е, че един продукт не е само такъв, с който можеш да се разплатиш. Той се превръща в част от твоя живот, допринасяйки за опазването на околната среда. Всички виждаме как ESG темата се превръща в основна за финансовия сектор. Тук нямам предвид само природата, а и втората буква S – Social. Приобщаването на хора от различни групи, както и инвестицията в тях, е изключително важно. Ние сме и първата голяма технологична компания, която създаде своя Sustainability Innovation лаборатория, чиято роля е да валидира материали и технологии. Така оценяваме влиянието на финансовите транзакции върху обществото и околната среда. Тук бих добавила, че не отричам кеша. Смятам, че никога няма да изчезне. Но в момента съотношението между кеш и електронни разплащания е небалансирано. Нужен е по-добър баланс за по-добра среда.
Вярвам, че бъдещето на финансовите услуги е да можеш от всяко място, по всяко време и от всяко устройство да се разплащаш. То вече е почти тук – виждаме как картите влизат в телефони, часовници, пръстени. Утре може би ще можем да пазаруваме и директно от хладилника си. Финансовите операции ще се изпълняват по един абсолютно прозрачен и невидим начин. Идентифицирането – по възможно най-сигурния начин, който за мен е биометрията. Един палец или един поглед са напълно достатъчни.
Мартин Иванов. Материалът е част от първия брой на специалното издание на списание „Мениджър“ – Tech Connect. Може да бъде намерен в дистрибуторската мрежа, както и онлайн в мобилното приложение ZinZin.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.