Димитър Василев: Стартъп градът трябва да се управлява с диалогичност, експерти и бизнес нюх
Инж. Димитър Василев е български предприемач, инвеститор и филантроп с над 15 години опит в технологиите и иновациите. Той е основател на една от най-значимите високотехнологични конференции в Югоизточна Европа - Innowave Summit, с основен акцент върху дигитализацията на бизнеса и публичния сектор. Димитър Василев е избран от Европейската комисия да представлява България в „Европейската Стартъп Мрежа за Централна и Източна Европа“ (Europe Startup CEE Network). Има богат опит в изграждането на глобални марки, подкрепата за развитие на младите хора в бизнеса, създаването на устойчиви и развиващи се предприемачески екосистеми, както и установяване на градове като центрове за цифрови иновации.
Василев е един от основните двигатели на Мрежата на европейските стартъп градове. През последните години работи усилено за утвърждаването на Варна като значим дигитален хъб за иновации и инвестиции в Европа. Димитър Василев е председател на Управителния съвет на „Български бизнес форуми“, Сдружение „Варна - Европейска младежка столица“, и Сдружение „ПроВарна“. Част е от мрежата за цифрови лидери на Световния икономически форум. Пълноправен член, представляващ България в „Европейската стартираща мрежа“.
- Г-н Василев, какво представляват стартъп градовете? Как са устроени? По какво се различават от останалите?
- Това са градове, които имат развита предприемаческа екосистема, предприемаческа общност, която генерира иновативни, високотехнологични бизнеси и подпомага местната икономика. Стартъпът е високотехнологично предприятие, новосъздадено в последните 3 години. Обикновено то има продуктова иновация, която го прави атрактивно за привличане на инвестиции. В стартъп града има множество такива предприятия. Но има и нещо друго - обединена общност от експерти, лидери от различни сфери на обществения и икономическия живот, които мислят в посока как да облагородят средата. Това са предприемачи, експерти, таланти, които не просто генерират продукти и иновации, а помагат на местната екосистема да се развива.
Стартъп градовете са устроени подобно на стартъп компаниите. Ако фирмата има изпълнителен директор, градът има кмет, като представител на гражданите. Стартъп компаниите имат още главен оперативен директор, чиято роля в общината може да изпълнява от същата длъжност или зам.-кмет по дигитализация и иновации. Имат директор иновационна стратегия ISO и екип по иновациите. За да се превърне един град в стартъп, трябва да премине най-общо 4 нива: ниво 0 (да се съсредоточи в един икономически сектор въз основа на специализацията на стартъпите и малките и средни предприятия – визитната картичка на града), ниво 1 (да има ISO и екип за иновации за решаване на основните проблеми на иновационната екосистема), ниво 2 (да започне да свързва стартиращите предприятия с инвеститорите), ниво 3 (бизнес модел, при който инвеститорите финансират стартиращите предприятия).
- Има ли в Европа и у нас градове, които можем да наречем „стартъп“?
- Не. В Европа и в световен мащаб има само маркетинг за популяризиране на градовете. Градовете въвеждат иновации само за обслужване на гражданите, без да поставят стартиращите предприятия в център за развитие на местната икономика.
До миналата година в България имаше три града, класирани в топ 1000 в Glоbаl Ѕtаrtuр Есоѕуѕtеm Іndех - cвeтoвнa ĸлacaция, ĸoятo пoдpeждa cтpaнитe нa бaзa ĸoлĸo блaгoпpиятeн e бизнec ĸлимaтът зa paзвитиeтo нa cтapтъпи (cтapтиpaщи фиpми). От тази година, за съжаление, останаха два – София и Варна. Столицата води значително и се очертава като лидер със 123-то си място в световен мащаб. Варна е на 644 позиция, като пада с 224 места само за една година. От 2022 г. Пловдив е извън класацията с 1070-ата си позиция. На фона на Източна Европа, София е 9-та, а морската столица изостава на 45-о място. На картата на глобалната стартъп екосистема на StartupBlink има извадка, в която България е с 269 стартъпа, 7 акселератора, 35 споделени пространства за работа, 13 организации и един лидер в област стартъпите. От всички тях във Варна, т.е. извън столицата, се намират едва 11 стартъпа и две споделени пространства. Липсват акселератори, които да инвестират в стартиращите бизнеси на местно ниво.
- Каква е причината за изоставането?
- Ние сме добри в количеството, като брой стартъпи, акселератори, сдоделени работни пространства, но изоставаме по отношение на качествените индикатори. Имаме вече компания – еднорог в лицето на Payhawk. Бизнес средата се развива, но явно други градове напредват много по-бързо от нас. Разковничето е в темпа на развитие.
- Какво е предимството да живееш, да правиш бизнес в стартъп град, а защо не и в стартъп село?
- Основното предимство е, че младите хора имат повече възможности да развиват нов бизнес, независимо дали е стартъп или не. Самата бизнес среда предоставя по-големи възможностите. Стартъп градът или стартъп селото привличат повече инвестиции, имат солидна база или привличат такава от обучени и способни млади хора, експерти, които създават иновации и в крайна сметка са двигателят на икономиката и растежа.
- Как се управлява един стартъп град/село?
- С диалогичност, с отворена администрация, с експерти, с бизнес нюх. С две думи – като стартъп фирма. На чисто оперативно ниво стартъп градът, както и стартъп фирмата, се управляват от главния оперативен директор, заедно с координатора на глобалната инициатива StartupCities. Провеждат седмични оперативни срещи за изпълнение на годишен план за действие. Стартъп селата се управляват от ръководителя на глобалната програма StartupVillages, съвместно с координатора на глобалната инициатива StartupCities.
- Как стартъп градовете се вписват в Новата европейска иновационна програма?
- Стартъп градовете се вписват напълно в Новата европейска иновационна програма, тъй като са по-конкурентоспособни за новото финансиране от ЕС като нови иновационни екосистеми. Програмата предлага конкретни действия, чрез които Европа да се превърне в мястото, където най-добрите таланти работят ръка за ръка с най-добрите компании и където дълбоките технологични иновации се развиват. По-конкретно, Новата европейска програма за иновации ще подобри достъпа до финансиране за европейските стартиращи предприятия, за да се даде възможност на иноваторите да експериментират.
- Какво е необходимо да се предприеме на държавно ниво, за да нараства ролята на стартъп селищата и те да се умножават?
- Направено е не малко, но фактът, че други държави растат с много по-бързи темпове от нас говори, че то не е достатъчно. През октомври България се присъедини към почти половината държави от Европейския съюз, които могат да издават т. нар. стартъп визи. Този тип виза дава основание за пребиваване в страната на чуждестранни предприемачи с цел развитие на високотехнологичен или иновативен проект. По този начин значително се улеснява възмoжнocтта нa пpeдпpиeмaчи oт cтpaни извън EС дa cтapтиpaт бизнec в Бългapия.
Сред другите смислени промени за развитието на стартъпи, които се случиха през последните години, са тези в Закона за ценните книжа, с които се вдигна на 8 млн. лв. и се изравни с европейския прагът за набиране на средства на BEAM пазара за финансиране дейността на малките и средни компании към Българската фондова борса. Друга промяна, засягаща всеки бизнес в България, е увеличаването на прага за ДДС на 100 000 лева. Като положителна стъпка може да се отбележи и създаването на института INSAIT за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии. Въпросът е как ще се управлява и финансира, за да промени средата за развитие на високотехнологични компании в България.
Изключително много са и действията, които трябва да се предприемат, за да си осигурим траен икономически растеж - такъв, какъвто биха дали отраслите с висока добавена стойност. Много съществена би била промяната в Търговския закон с цел установяване на Дружество с променлив капитал, което съчетава най-добрите елементи от ООД и АД. Нужни са нови законови предложения и в сферите на технологичния трансфер, ангелските инвестиции, както и дистанционната работа.
Мениджър Нюз
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.