Digital age: Изкуственият интелект и технологиите могат да превърнат в стандарт 4-дневната работна седмица

Испанският град Валенсия е основан от римски войници ветерани, които получават земя в замяна на службата си в различни кампании. Страна на смелите легионери, чието име означава храброст. Щастливи войници. С 300 слънчеви дни в годината и средни температури от 19 градуса, това вече е страхотно място за живеене дори в древността.

Но ако бъде продължена неотдавнашната пилотна програма за четиридневна работна седмица, скоро може да стане още по-добре.

По-рано тази година Валенсия стана първият град в света, който изпробва четиридневна работна седмица. В продължение на няколко седмици през април и май служителите в града работиха на по-кратка работна седмица. Третият по големина град в Испания с над 800 000 жители планира местните празници да се паднат в четири последователни понеделника между 10 април и 7 май тази година. Проектът засегна 360 000 работници и служители от различни сектори.

Измерване на въздействието

Според оценката на инициативата, чийто инициатор е градският съвет на Валенсия, седмиците са избрани, защото вече включват три празнични понеделници, към които е добавен четвърти, за да се получат четири последователни дълги уикенда.

След това оценителите измериха въздействието върху здравето и благосъстоянието на гражданите, околната среда и в по-малка степен върху икономиката.

Не е изненадващо, че те установиха много по-голямо чувство за баланс между професионалния и личния живот, като респондентите посочиха, че прекарват повече време с приятелите и семейството си. Повече време се отделя и за културни, образователни и творчески занимания, както и за посещения на паркове и градини.

Като цяло хората съобщават за по-голямо чувство за здраве и благополучие и по-малко стрес. Голям процент от анкетираните са заявили, че са по-склонни да четат, учат, гледат филми и да се занимават с хобита като фотография, музика или рисуване, заяви Комисията. Анализът установи, че децата са извлекли най-голяма полза от подобрения баланс между професионалния и личния живот, на който се радват техните родители.

Разбира се, не всичко е положително. Резултатите показват също, че има повече пушене и пиене, макар и сред тези, които и без това редовно си позволяват да се впускат в тези пороци.

Освен това се появиха и допълнителни опасения, свързани със самотата, особено сред по-възрастните хора. Съществува и предположение, че по-възрастните работници може да са изпитвали известен стрес, свързан с изпълнението на работата си в по-кратките рамки.

Ползите за околната среда обаче са безспорни, тъй като намаляването на трафика и задръстванията води до намаляване на количеството на азотния диоксид във въздуха.

Първа крачка в нова посока

Един месец е твърде кратък, за да окаже значително влияние върху икономическата активност, но се появиха някои показатели, които заслужават внимание.

Като начало, най-големите победители в сектора бяха хотелиерството, туризмът и свободното време, които се радваха на увеличени разходи.

Анализаторите на доклада предполагат, че увеличените продажби в хотелиерството и ресторантьорството и в свободното време отварят възможност за създаване на кариера. Въпреки това, докато тези сектори се възползваха от подем, търговските продажби като цяло отбелязаха спад.

В оценката се посочват и някои неравенства между половете. Установено е, че при четиридневна работна седмица жените прекарват повече време в грижи, включително за възрастни хора. Мъжете изглежда са спортували повече.

Макар и с не толкова широк обхват, подобни проучвания вече са проведени в редица страни, включително Обединеното кралство и Португалия, а в момента се провежда ново такова в Германия.

Всички съществуващи изследвания изглеждат еднакво положителни в първоначалните оценки.

Служителите със сигурност прегръщат идеята, но дори и работодателите виждат ползи, включително повишен морал и намалени отсъствия.

Когато участниците в пилотния проект за четиридневна работна седмица в Обединеното кралство са били прегледани отново една година по-късно, проучването е показало, че само четири процента от компаниите "определено не" са продължили с четиридневната работна седмица, докато 91 процента "определено са".

Но, както посочва Chartered Institute of Personnel and Development в документ, представящ гледната точка на работодателите към предложението за четиридневна работна седмица в Шотландия, съществуват и предизвикателства, включително какво да се прави с нетипичните работници и работниците, които не получават заплати.

"Трябва ли да се увеличи заплатата на хората, които в момента работят на четиридневна или по-кратка работна седмица? Дали от четиридневната работна седмица ще се възползват непропорционално работниците на управленско и директорско ниво, които получават по-високи заплати и работят най-много часове? А какво да кажем за онези служители, които могат да станат по-продуктивни, но не искат да намалят работното си време?", се пита в доклада.

В условията на инфлация и скок в издръжката на живота, увеличаването на работното време е железен начин хората да печелят повече пари. В доклада се посочва, че за да се премине към четиридневна работна седмица, предприятията ще трябва да компенсират 25-процентното увеличение на производителността на труда.

Изненадващо е, че самите служители могат да се окажат най-голямата пречка пред себе си. По ирония на съдбата в доклада на Валенсия един от най-големите "негативни аспекти" на цялото преживяване за анкетираните изглежда е фактът, че - внимание - магазините са затворени.

Какво казва статистиката?

На фона на тревожните нива на стрес сред служителите и трансформациите в ежедневието ни след пандемията от COVID-19, някои организации обмислят нещо, което преди няколко години можеше да бъде немислимо: намаляване на работната седмица до четири дни.

Четиридневната работна седмица е противоречива идея, но дали е добра? Или има по-добри начини за насърчаване на благосъстоянието и производителността на работниците?

Някои проучвания подкрепят намаляването на броя на работните часове всяка седмица. Експеримент, проведен в Исландия между 2015 и 2019 г., установи, че намаляването на часовете при запазване на заплащането се е отразило на производителността. Изследователите също така съобщават, че служителите с четиридневна работна седмица са имали по-ниско прегаряне и по-високо благосъстояние.

В Япония работодателите са призовани да позволят на служителите си да работят четири 10-часови работни дни. А Шотландия наскоро обяви политика за намаляване на работното време с 20 % без намаляване на заплащането.

Организациите също провеждат свои собствени експерименти. Новозеландска компания намали работното време на служителите си от 37,5 на 30 часа седмично и им позволи да решават кои дни да работят. Друга организация дава на служителите си почивен ден всеки втори петък; според главния изпълнителен директор някои работници обичат да използват този ден за индивидуална "задълбочена работа", неразсейвана от срещи или обаждания.

Към момента Обединеното кралство е в разгара на шестмесечно проучване на четиридневната работна седмица и нейното въздействие върху благосъстоянието и производителността на служителите. Подобни пилотни проучвания се провеждат и в Ирландия, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Данните показват, че четиридневната работна седмица може да е от полза за тези, които нямат възможност да работят от разстояние. Макар че тя не подобрява вероятността работещите изцяло на място да са ангажирани с работата си или с работното си място, четиридневната работна седмица намалява вероятността те да възприемат работата като нещастна - и увеличава възможността им за процъфтяващо благополучие. Нещо повече, цели 44% от работещите на място биха сменили работата си заради четиридневна работна седмица.

Пътят напред

В нов доклад се твърди, че до 2033 г. почти една трета от работната сила в Обединеното кралство може да работи на четиридневна работна седмица благодарение на въвеждането на усъвършенствани технологии за изкуствен интелект.

Едно от най-големите опасения, свързани с нарастващата мощ и популярност на технологиите за изкуствен интелект през последните няколко години, е дали те ще отнемат работни места на хората, тъй като е доказано, че могат да поемат повече от задачите, които хората изпълняват в момента.

Неотдавнашно проучване на LinkedIn установи, че почти половината от европейските работници очакват ИИ да окаже значително влияние върху професионалния им живот през следващата година.

Инструментите за генериране на текст от ИИ като ChatGPT на OpenAI и Bard на Google могат да напишат цели статии или бизнес планове за секунди, като се доближават до това, което човек може да направи, когато получи правилните подкани и информация. Същевременно инструментите за генериране на изображения могат да създават фотореалистични картини почти мигновено, което повдига въпроса за сигурността на работните места за човешките художници и илюстратори.

Така перспективата за по-гъвкава работна седмица, базирана на високите технологии и оптимизацията тогава, когато е нужна, става все по-реална от всякога. Преди обаче да пристъпим към нея масово, трябва да сме сигурни, че базовите правила на трудовата етика – отговорност към продукта и клиента, спазване на йерархията и възпитанието на трудовите навици – ще останат непроменени.