8 черти в поведението на великите лидери

От време на време се случва да срещнем човек, който наистина се откроява – дори в стая, пълна с опитни, талантливи и успели хора.

Този тип лидери са се научили да са невероятно харизматични и да се харесват на околните. Човек веднага може да ги познае. Те мислят, действат и управляват различно от останалите. Но тези рядко срещани личности не са станали забележителни лидери току-така. Докато някои са родени с дарбата да водят, истински бележитите лидери се създават. Чрез обучение, опит и здравословна доза самонаблюдение те се учат да вземат бързи решения, да работят с различни характери, да мотивират, вдъхновяват, възпитават.

С течение на времето, тези умения стават механични и рефлексивни. Въпреки че великите лидери влагат много енергия в мислене, последното се случва зад завесите. В моментите, когато хората се обръщат към тях и се нуждаят най-много от напътствия, те действат – бързо, решително и уверено.

Ако искате да се превърнете във велик лидер, работете усърдно като тях, правете нещата естествено, механично и инстинктивно.

• Великите лидери възхваляват.

Много лесно се разбира, когато признанието към служителите е просто част от дълъг списък със задачи. Всички сме се сблъсквали с хора, които от време на време – и неловко – стискат няколко ръце и потупват няколко гърбове. Независимо колко усърдно се преструват, тяхната неискреност е явна.

Признанието винаги е добре дошло. Затова забележителните лидери гледат на благодарностите, похвалите и признанието като на дарове, които никога не са в повече. За великия водач, те са като дишането – естествени, автоматични, чести и, преди всичко, истински и искрени.

• Те вземат решения.

Идеите са нещо прекрасно, но осъществяването им е най-важно. Великите лидери бързо претеглят, оценяват, решават и след това незабавно действат – защото решителността и действията създават увереност и инерция. Ето защо вземането на лошо решение често е за предпочитане пред липсата на такова. Въпреки че трябва винаги да се опитвате, рядко се налага да сте прави още от първия път. Трябва да се приспособявате, да се учите и да поправяте грешките си, за да бъде крайният резултат – който е и най-важен – добър. Особено когато…

• Поемат отговорността.

Всички вземаме лоши решения, но по-важно е какво правим, след като сме сгрешили. Великите водачи първи казват: „Аз сгреших. Направих лош избор. Трябва да променим начина си на работа”. Забележителните лидери инстинктивно признават грешките си отрано и често, защото бързат да поемат отговорността и защото отчаяно искат да изградят култура, в която гафовете са просто предизвикателства, с които трябва да се справим, а не възможности да сочим с пръст и да вменяваме вина.

• Общуват.

Бизнесът изобилства от „какво”: какво да изпълним, какво да постигнем, какво да кажем и понякога дори какво да чувстваме. Затова пък често липсва „защо”. Затова толкова много проекти, процеси и задачи се провалят. Кажи ми какво да направя и ще се опитам да го направя; кажи ми защо, помогни ми да разбра защо, помогни ми да повярвам и да превърна това „защо” и в своя мисия… и ще съборя всяка стена по пътя си, за да направя невъзможното. Мениджърите поставят задачи, а истинските лидери обясняват. И слушат, защото ефективната комуникация изисква повече слушане, отколкото говорене.

• Те служат за пример.

Да речем, че се разхождате в някаква фабрика с нейния мениджър и видите боклук на пода. Когато това се случи, можете да разпознаете два вида хора:

Първият го вижда, спира се за момент, после го прекрачва наперено, грабва го, смачква го и изминава разстоянието до боклукчийската кофа, където демонстративно го затръшва. Взел е боклука, но освен това е изразил мнение.

Вторият вид хора се упътват към боклука, без да променят темпото си на вървене, вземат го, смачкват го, продължават да говорят и не го изхвърлят, докато не попаднат на удобно боклукчийско кошче. Те не смятат за нужно да изразяват мнение. Просто са видели някакъв отпадък и са го взели, без да се замислят. Прост пример, нали? Разбира се, но от него се разбира изключително много. А работниците забелязват какво правите. Когато сте начело, всички ви наблюдават. Важно е как го правите и какво това разкрива за вас. Великите лидери вършат работата си, защото тя е важна за тях, тя е част от същността им. Те се интересуват от действията, а не от демонстрациите, а след време „заразяват” и хората, с които работят.

• Дават рецензии.

Всичките искаме да станем по-добри в работата си, да натрупаме умения и да постигнем успех. За всичко това ни е нужна конструктивна критика. Понеже ги е грижа за служителите им – не само като за работници, но и като за хора, – великите водачи инстинктивно отиват при онези, които изпитват затруднения и им казват: „Знам, че можеш да се справиш. Ще ти помогна”.

Замислете се за случаите, в които някой ви е казал онова, което най-малко сте искали, но най-много сте имали нужда да чуете. Сигурно са променили живота ви. Забележителните лидери естествено се стремят да променят животите на хората, колкото и неудобно да ги карат да се чувстват със своята загриженост.

• Търсят помощ.

В даден момент, повечето хора на лидерски постове започват да избягват да показват уязвимост. Все пак те дърпат конците и се предполага, че знаят всичко. Но това, разбира се, е невъзможно. Не можете да знаете всичко за работата си, както и служителите ви за тяхната.

Великите лидери не се преструват, че знаят всичко; дори умишлено наемат кадри, които са по-компетентни от тях. Те инстинктивно задават въпроси и механично молят за помощ. И в този процес демонстрират своите уязвимост, уважение към знанията и уменията на другите и своята склонност да слушат – все качества, присъщи на блестящите водачи.

• Предизвикват.

Повечето лидери осъществяват идеите си, налагайки процеси и процедури на поддръжниците на тези идеи. За служителите обаче, участието в работата и удовлетворението от нея зависят много от автономията и независимостта. Лично аз се интересувам повече, когато нещо е мое – моята идея, моят процес, моята отговорност. Най-голям интерес имам, когато усещам, че хората разчитат на мен – предвид властта, която имам – за вземането на важни решения и за намирането на правилен подход.

Забележителните водачи създават широки стандарти и указания и предизвикват служителите си, давайки им автономия и самостоятелност да работят така, както могат най-добре. Позволяват им да превърнат „моето” в „наше”, а работата – в външна проява на уникалните умения, дарби и опит на всеки кадър. Това е предизвикателство, пред което всеки работник иска да се изправи и такова, което всеки добър водач им осигурява.

Джеф Хейдън, оратор и помощник-редактор на Inc. Magazine, в LinkedIn