"Сбогом на оръжията" или как ефективно да промените мнението на опонента си

Професорът от Харвард Артър Брукс обяснява най-голямата грешка на дебатиращите - използват своите ценности като оръжие, вместо като подарък

Какъв е смисълът да спориш с някой, който не е съгласен с теб? Може би искате той да промени премисли и да промени мнението си? Но това е по-лесно да се изговори, отколкото постигне. Изследванията показват, че промяната на нагласите, особено вярванията, които са тясно свързани с идентичността на човека, е изключително трудна работа. Както каза един учен, „личната привързаност към вярванията насърчава по-скоро борба, отколкото споделено търсене на истината“.

Начинът, по който хората дебатират днес, особено в интернет, влошава нещата. Различията могат да се почувстват и сравнят с война, в която бойци копаят окопи от двете страни на всеки спор и хвърлят своите вярвания един към друг като гранати. Няма как да обвинявате никого, че се чувства сякаш е под обстрел. А след като е нападнат, едва ли ще промени мнението си.

Такива битки могат да дадат на всички участници краткотрайно удовлетворение – заслужиха си го, защото аз съм на страната на истината, а те не! Но съществува вероятност при която единият лагер не оказва никакво влияние на другия, а точно обратното -  атаките принуждават противника да се окопава все повече и повече.

Ако искате да промените мнението на някого, имате нужда от нова стратегия. Спрете да използвате ценностите си като оръжие и започнете да ги предлагате като подарък. Философите и социолозите отдавна са размишлявали върху въпроса защо хората имат различни вярвания и ценности. Един от най-уместните отговори идва от теорията за моралните основи, популяризирана от Джонатан Хайд, социален психолог в Нюйоркския университет. Тази теория предполага, че хората имат обща основа на „интуитивна етика“, върху която изграждаме различни  вярвания, които се различават в различните култури, общности и дори индивиди.

Обширно проучване, базирано на анкети, установи, че почти всеки споделя поне две общи ценности -  нараняването на друг без причина е лошо и въздаването на справедливост е добро. Други морални ценности не се споделят толкова единодушно. Някои учени са показали, например, че политически консервативните са склонни да ценят лоялността към групата, уважението към авторитета и чистотата (обикновено свързвани с физиката и сексуалността) повече от либералите. Понякога възниква конфликт, защото една група се придържа към морални принципи, които другата група просто не споделя. Например, консерваторите могат да се противопоставят на изгарянето на знамена, защото това показва липса на уважение към властта и държавата и да обвинят несъгласните либерали, че са морално низши. Но дори когато и двете групи са съгласни по морални причини, те може да са напълно в противоречие относно това как трябва да бъде изразен даден акт. Например, консерваторите могат да се противопоставят на вредата, която абортът причинява на нероденото дете, докато либералите се противопоставят на вредата, която забраната за аборт причинява на жените, които не искат да износят бременността си. Ако хората не отговарят на вашите морални ценности (или начина ви да ги изразявате), лесно е да заключите, че тези хора са неморални.

Освен това, ако сте дълбоко привързани към вашите ценности, тази непоследователност може да се почувства като заплаха за вашата идентичност и да ви накара да атакувате, но въпреки това няма да успеете да убедите инакомислещите. Трудно е да си представим някой да каже: „Не желая да споря с вашата логика – наистина искам неродените деца да умрат“ или „Мисля, че сте прав -  мразя жените“. Всъщност изследванията показват, че ако обидите някого, когато има несъгласие с него, е по-вероятно той да втвърди първоначалната си позиция спрямо вашата – феномен, наречен „ефект на бумеранга“. Решаването на този проблем изисква промяна на начина, по който виждаме и представяме собствените си ценности. Познавам доста религиозни проповедници, които са жизнерадостни, въпреки сблъсъка на несъвместими с техните разбирания дълбоки ценности. Както един от тях веднъж ми каза, че никога не е чувал фразата: „Страхотни новини ! Има мисионери на верандата“. На какво се дължи този привиден дисонанс? Отговорът е, че успешните религиозни проповедници представят своите вярвания като подарък. А споделянето на подарък е радостно събитие, дори и когато не всеки има нужда от него. Така е и с нашите ценности. Ако искате да убедите някого, стойността на това, което предлагате трябва да бъде предложена с радост. Оръжията са грозни неща, предназначени да сплашват и принуждават. Подаръкът е нещо, което считаме за полезно за адресата и се надяваме той да го приеме доброволно и с благодарност. И за това е необходимо да го поднесете с любов, а не с обиди и омраза. Ето три стъпки, за да улесните това.

1. Не правете от другите „различни“ субекти

Когато хората се чувстват изключени от обществото, те могат да станат враждебни към него. Проучванията на онези, които са извършили насилствени атаки срещу своите общности, показват, че тези хора са склонни да страдат от социалното отхвърляне. Но дори и в случаи, които са по-малко драматични от действителното насилие, хората знаят кога не са добре дошли и не са приети. Полагайте всички усилия да приемате онези, които не са съгласни с вас, като ценни, достойни за уважение и внимание. Няма "те" - има само "ние". Поканете ги в кръга си, за да чуете мнението им, освен ако то не е форма на тормоз и насилие.

2. Не приемайте лично отказ

Тъй като всички ние отчасти формираме идентичност около собствените си ценности, когато някой отхвърли вашите вярвания, може да изглежда, че той също отхвърля и вас. Но точно както вие не сте слят с вашата кола или дом, така и не сте слят с вашите вярвания. С изключение на случаите когато някой каже: „Мразя те заради възгледите ти“, отхвърлянето засяга личността ви само когато му позволите да се случи. Първата стъпка ви помага да докажете на себе си, че можете да обичате някого, с когото не сте съгласни. Тази стъпка дава възможност да разберете всъщност дали и другите могат да демонстрират същото спрямо вас.

3. Слушайте повече

Когато става въпрос за повлияване върху нечии възгледи, слушането е по-силно от говоренето, според проучване на социолози от Йейл и Калифорнийския университет. Учените са провели експерименти, сравняващ поляризирани аргументи и последвала размяна на мнения. – оказва се, че слушането е по-ефективно отколкото говоренето. В първия случай няма ефект върху гледните точки, докато вторият значително намалил изключващите мнения.

Емпатичното слушане е, разбира се, акт на щедрост, може дори да се каже дарба. Ако някой ви обижда вербално, най-добре изобщо не обръщайте внимание. Но когато е възможно, изслушването и деликатното задаване на въпроси е почти винаги по-ефективно от непрекъснатото говорене. Като показвате на други хора, че сте способни да бъдете щедри към тях, независимо от техните ценности, можете да отслабите привързаността им към собствените им вярвания и по този начин да увеличите вероятността те да вземат предвид вашата гледна точка.

Но за да бъдат вашите ценности наистина подарък, първо трябва да отслабите собствената си привързаност към тях. Това е аргументът на покойния будистки учител Тит Нят Хан. Той учи, че всички трябва да си обещаем: „Ще култивирам откритост, недискриминация, за да преодолея насилието, фанатизма и догматизма в себе си и в света.“ Трудно е да се даде такова обещание, знам - аз самият се боря с това. Но ако наистина се стремя в душата си да подобря света, тогава не трябва да бъда самонадеян, а да съм готов да търся нови и по-добри начини да служа на крайната си цел, за да създам по-щастлив свят. Хвърлянето на словесна граната може да ми достави известно удовлетворение и няколко харесвания в социалните мрежи от онези, които споделят възгледите ми, но щедростта и откритостта имат повече шансове да подобрят света в дългосрочен план.