За мениджмънта на българския футбол

След дълго търсене така и не успявам да намеря число, което да означи “брутния вътрешен продукт” на играта футбол. Колко пари се генерират в най-популярния спорт може и да е мистерия, но примери за финансовата тежест на футбола има бол. От създаването й през 1992, телевизионните права за английската Висша лига например са били продавани за общо 2,1 млрд. евро. Дневната заплата на най-добре платеният играч – Кристияно Роналдо от "Реал Мадрид" – е 33 хил. евро, а стойността на най-мощния футболен отбор в света – "Манчестер Юнайтед" – 1 млрд. евро. В нея, разбира се, по-малката част са материалните активи, а самата марка „Манчестер Юнайтед” носи повече от половината стойност.

Но това, оказва се, въобще не е всичко. Подобно на истински фирми, футболните отбори също правят

всичко възможно, за да увеличават приходите. В последните години големите отбори до един се изредиха да играят контролни мачове в Азия, където според последните изследвания е и най-голямата фен маса на английските тимове. През зимата пък двата най-добри германски отбора – "Байерн Мюнхен" и "Вердер Бремен" – направиха подготовката си в Дубай само и само да популяризират германското първенство там. Крайната цел – по-скъпа цена за телевизионните права в Близкия изток и повече фенове, които да купуват още и още продукти с марката на отборите.

Именно от това идват и най-сериозните приходи във футбола – телевизионни права и така наречения мърчъндайзинг. Към това добавяме продажбата на билети, продажбата на играчи и различни спонсорски сделки, които оформят мултимилионите бюджети на големите международни отбори. ОК, понякога се случва и някой заблуден олигарх да налива купища пари във футболен отбор за собственото си удоволствие. Ако обаче неговите пари отиват в грешната посока и с тях първо се купуват скъпи играчи, но не се инвестира във футболната инфраструктура – нещата са загубени отначало.

Горният абзац не е случаен. Реално в него се крие

цялата драма на българския вариант на играта футбол. Защото в него приходите от права и продажби са минимални и основните финанси идват от ентусиазирани земни и подземни бизнесмени, които дават пари за спорта. И, разбира се, го правят по неправилния начин, като хвърлят грешни пари за играчи с надеждата за бърз успех, вместо да градят скеле за бъдещето.

В актуално интервю за списание „Щерн”, експертът по спортен бизнес Емануел Ембер е попитан какво е стратегията за дългосрочен успех във футбола. “Изграждането на млади таланти, на звезди”, казва той. Вижте "Манчестер Юнайтед" например. В него гръбнакът на отбора винаги са били играчи като Бекъм, Гигс, Скоулс или Невил, които са юноши на клуба. Те допринасят най-силно за успеха на марката “Манчестер Юнайтед”.

Ако се замислим – какъв по-ярък паралел между футбола и всеки друг вид бизнес. За успеха на една фирма също имаш нужда от водещи хора, които да вярват в марката ти и биха се жертвали за нея. Във футбола както и в бизнеса мотивацията е ключов фактор, решенията трябва да са бързи, а лидерът/треньорът – отличен психолог. И, може би най-важното – реалните измерения на успехите както във футбола, така и в бизнеса не трябва да се мерят в една-две печеливши години, а в дългосрочния успех.

Как обаче се постига успехът? Надолу следват два примера, които са показателни за успеха във футбола – германските отбори на „Байер Леверкузен” и „Вердер Бремен”. Изборът да се спрем на тях не е случаен – германската футболна Бундеслига от години е първенството с най-стабилна печалба. Отборите в лигата – за разлика от тези в Англия, Испания или Италия – не задлъжняват с милиони, за да поддържат качеството си, а въпреки че футболът и там вече е шоубизнес, играта продължава да е забавление по-скоро за средната класа. Последното се определя основно от цените на билетите за мачовете в Германия. Докато в Англия или Испания те драстично скочиха само в рамките на няколко години, тези в Бундеслигата останаха сравнително стабилни - между 10 и 40 евро.

Така и публиката по стадионите в Германия не стана елитарна като тази във Висшата лига на Англия, ясен пример за което са ордите футболни фенове от острова, заливащи в последните години всеки уикенд  стадионите в Германия.

Но да се върнем към двата ни примера. "Байер Леверкузен" за повечето българи е нищо повече от западния отбор, в който изгря звездата на Димитър Бербатов. Самият град Леверкузен се намира между Кьолн и Дюселдорф и е известен основно с фармацефтичния концерн, който дава и името на отбора. Дълги години фирмата наливаше пари в отбора, но към края на 90-те позатегна кранчето.

Отборът от Леверкузен тогава вече имаше сериозна инфраструктура – когато човек пътува с влак към града,

тренировъчните игрища за юношеските отбори изглеждат безкрайни. Стадионът обаче беше стар и отборът инвестира в нов – BayArena. Именно на него четири години игра Димитър Бербатов. Малко след като той напусна отбора, ръководството прецени, че капацитетът на трибуните не е достатъчен. И направи проект за нов стадион.

Миналата година той стана готов, а заедно с него и купища допълнителни атракции за феновете. За да стигнеш до новата BayArena, днес минаваш по Family Street – улица с магазини и будки за различни лакомства. В самия стадион пък има нов ресторант с гледка директно към терена.

Паралелно с това работата с младите играчи продължаваше – ако искате и фактът, че Бербатов бе привлечен като 19-годишен талант, е достатъчно показателен. Успехите във футбола съответно също дойдоха – през 2002 "Леверкузен" игра финал в Шампионската лига, а отборът в последните години винаги е в челото на класирането в Германия.

И ако в дъното на успеха на "Леверкузен" стои постоянство в, нека кажем, икономическото развитие, то другият отбор, който ще дадем за пример, е успешен основно заради кадровата си политика. "Вердер Бремен" всъщност е

уникален като HR-стратегия сред всички отбори в Европа. "Вердер" също е познато име в България осново, защото преди четири години игра с "Левски" в Шампионската лига.

Треньорът на тима Томас Шааф, заедно със спортния директор Клаус Алофс ръководят отбора от единайсет години и позициите им са непоклатими – независимо от резултатите на "Вердер". В последно време отборът на няколко пъти показваше слаби резултати, но ръководството винаги повтаряше – ние работим с тези двама играчи, вярваме им и сме убедени, че те могат да ни изведат от кризите. И номерът винаги проработваше – отборът изплуваше и вече се установи като един от най-силните тимове в Европа.

Преди три години имах удоволствието да интервюирам спортния директор Алофс. “Нашата финансова политика е такава, че първо трябва да имаме приходите, и чак тогава можем да си позволим разходите”, каза той тогава. “Някои обаче си казват, че ще рискуват, за да постигнат спортните успехи. И въпреки че в последните години бюджетът ни се увеличи, ние така сме калкулирали финансите си, че дори да не участваме в Шампионската лига, няма да пропаднем към дъното”.

А може би най-важният урок, който даде той на въпроса как по-бедните, български отбори могат да пробият в големите турнири беше следният – “ние също не сме се родили в Шампионската лига, а влязохме там чрез спортните успехи и дългосрочни инвестиции в инфраструктура”.

Лошото е само, че никой от мениджърите в българския футбол не прие този съвет сериозно.

Веселин Димитров