В началото на годината ще направим равносметка за най-важните постижения в науката и технологиите през 2023 г., за да разберем какво може да очакваме от бъдещето. Във всяка отделна година важните научни постижения са твърде много, за да бъдат изброени в една статия. Затова, неизбежно, ще направим подбор на някои от по-интересните развития.

Изкуствен интелект

През 2023 г. видяхме възхода на ботове с изкуствен интелект (ИИ), които за първи път в историята могат да разговарят свободно с хората. Няма съмнение, че в далечното бъдеще хрониката за изминалата година ще включва имена като ChatGPT, Copilot, Bard и Claude. По темата е писано твърде много. Затова ще дадем само един пример, който едва загатва за потенциала на ИИ в близкото бъдеще. През месец април в списание JAMA Internal Medicine бе публикувано проучване, което сравнява отговорите на ChatGPT на медицински въпроси с тези на истински лекари. За нуждите на изследването отговорите, написани в специализиран онлайн форум, са били оценени от медици, които не са знаели дали отговорите идват от хора или ИИ. Резултатът – чатботът „побеждава“ лекарите със 79% срещу 22% по качество на отговорите и с 45% на 5% по емпатия. Това, безспорно, са впечатляващи и дори стъписващи резултати. Докторите едва ли скоро ще бъдат заменени с ИИ, но потенциалът на чатботовете като асистенти е безспорен.

Хората и глобалният климат

През месец март беше публикуван доклад на UNEP (United Nations Environment Programme) за климатичните промени (The Climate Change 2023: Synthesis Report), който е плод на многогодишен труд на стотици учени. Резултатите са доста категорични и без особени изненади – предизвиканите от човечеството парникови емисии са отговорни за цялото глобално затопляне през последните 200 години с 1,1°C над прединдустриалните нива. Това е довело до все по-чести екстремни метеорологични явления, които стават все по-разрушителни за хората и за планетата. Докладът допълва, че всяко допълнително увеличаване на температурите ще бъде съпроводено с увеличаване на екстремните метеорологични явления.

Първото кацане на лунния Южен полюс

На 23 август видяхме раждането на нова космическа сила в цислунното пространство. Индийската мисия „Чандраян-3“ осъществи меко кацане на спускаемия апарат „Викрам“ в близост до лунния Южен полюс. Така Индия успя първа да приземи апарат в този стратегически регион – цел на новата лунна надпревара между космическите сили. Южният полюс на Луната е богат на воден лед и други ресурси, които могат да бъдат експлоатирани като част от зараждащата се космическа икономика. На борда на „Викрам“ бе луноходът „Прагиян“, който изследва лунната повърхност. Мисията „Чандраян-3“ е част от амбициозната програма за изследване на Луната „Чандраян“ на ISRO (Индийска организация за космически изследвания). Нейният успех поставя Индия в елитния клуб на държавите, които са кацали на Луната – САЩ, Съветския съюз и Китай.

Планетарна защита

През миналата година научихме още една добра новина – човечеството вече не е напълно беззащитно срещу астероидите. Имаме планетарна защита версия 1.0. В списание Nature беше публикувана серия от изследвания, които обобщават резултатите от космическата мисия DART. На 26 септември 2022 г. едноименният апарат се заби в 160-километровата астероидна луна Диморфос със скорост 22 530 километра в час. Целта беше да се провери дали и в каква степен Диморфос може да бъде отклонен от орбитата си около по-големия астероид Дидимос (65 803 Didymos). Резултатите надхвърлят и най-смелите очаквания. При удара 0,3–0,5% от масата на луната се е разхвърчала в Космоса, а орбиталният период на Диморфос е намалял с 33 минути. Според учените причината за този сериозен ефект е „откатът“ от изхвърления материал. Изводът от всичко това е, че с подобен на DART апарат човечеството може успешно да отклони астероид, насочил се към Земята. Това може да стане дори и с много по-голямо от Диморфос космическо тяло, стига да има достатъчно време. След всичко това вече имаме реална надежда, че няма да последваме участта на динозаврите. Както казва известният американски фантаст Лари Нивън: „Динозаврите са изчезнали, защото не са имали космическа програма“.

Да забавиш Алцхаймер

С прогресивното застаряване на световното население нараства и заболеваемостта от невродегенеративни болести. Според световната здравна организация в момента около 55 млн. души по света страдат от Алцхаймер или друг вид деменция. Въпреки огромните усилия доскоро медицината не можеше да направи много за тях. Това се промени рязко през 2023 г. За първи път са налице цели два медикамента, които повлияват на хода на болестта в ранен етап, като забавят нейното развитие. Това са lecanemab на Biogen и Eisai и donanemab на Eli Lilly, които могат значително да забавят когнитивния упадък на пациентите. И двете лекарства са моноклонални антитела, които атакуват бета-амилоидните плаки в мозъка, чието натрупване е основен белег за развитието на болестта. lecanemab бе одобрен през миналата година от американския регулаторен орган FDA, а одобрението на donanemab се очаква съвсем скоро в началото на 2024 г. „Навлизаме в етап на модифициране на болестта, когато можем реално да лекуваме и поддържаме хора с Алцхаймер, с дългосрочно овладяване на болестта вместо с палиативни и поддържащи грижи“, каза пред BBC д-р Кат Мъмъри от Националната болница по неврология и неврохирургия във Великобритания.