Изложбата Women in balance 1955/1965, представена в Музея „Ферагамо“ във Флоренция, както и издаденият към нея албум, отдават почит към Ванда Милети Ферагамо и към всички жени, допринесли за промяна в италианското общество по време на икономическия бум през 50-те и 60-те години на ХХ век.

Чрез предмети, произведения на изкуството, филми и снимки изложбата показва новите културни и бизнес роли, в които жените навлизат, за да променят драстично социалната и финансовата структура на италианското общество. Разказът за техните лични преживявания хвърля светлина върху най-дългата революция на съвремието – тази, която бележи края на разделението на ролите, основани на пола.

Средата на ХХ век е драматичен период в италианската история, свързан както с политически промени, така и със силен икономически възход и налагането на успешни бизнес предприятия. Но това е време и на ширеща се корупция, на значимо влияние на мафията, отвличания на обществени фигури и членове на техните семейства, нарастваща урбанизация и преместването на цели семейства от селата и малките градове към мегаполисите. Жените излизат от пространството на дома и се включват във всички бизнес сектори – секретарки в държавната и частната администрация, телефонистки, работнички в предприятия, в шивашкия сектор, в производството на електроника и пластмасови изделия, но също и като художнички, модни дизайнерки, манекенки, журналистки, певици, стюардеси. Макар и по-рядко, се появяват жени инженери, лекарки, архитекти, учени. Според официалната статистика в периода между 1955 и 1965 г. седем милиона италианки започват да работят, навярно още толкова са заети с надомна работа.

Трансформацията на житейските и професионалните роли на съпругата, дъщерята, майката, сестрата е значим обществен феномен, който веднага поражда два фундаментални въпроса – за баланса между професията, бизнеса, дома и семейния живот. Но и за свободната жена, която отказва да бъде в определени модели.

Изложбата и албумът Women in balance 1955/1965 са реализирани от Стефания Ричи, директор на музея и на фондация „Ферагамо“, и Елвира Валери, изследовател на съвременната история. Проектът възниква като почит към Ванда Ферагамо, съпруга на известния дизайнер Салваторе Ферагамо, която поема компанията след неговата смърт през 1960 г. Управлявайки я с твърда ръка и творческа креативност до 2018 г. тя успява да я превърне от компания за производство на обувки в успешна модна къща и световен бранд.

Сценографът Маурицио Бало разделя пространството на музея в няколко зали. Първата пресъздава офиса на Ванда Ферагамо в Двореца „Спини Ферони“. Бюрото ѝ е заето от семейни снимки, показани са личният ѝ бележник, в който записва идеите си, чантата ѝ W, проектирана специално за нея от най-голямата ѝ дъщеря Фиама Ферагамо. Прожектира се видео с нейно автобиографично интервю, в което тя споделя за първата си среща със Салваторе, току-що върнал се от САЩ след успешна кариера като дизайнер на обувки в Холивуд, за тяхната сватба, появата на децата им, избора ѝ да поеме компанията след неговата смърт. Експонирани са снимки на Салваторе, както и емблематични модели на изключителните му обувки, част от които проектирани специално за световни легенди. Ванда разказва, че е благодарна за своето сплотено семейство, защото заедно те могат да споделят енергията си и да се учат един от друг. Хармонията в семейството ни, казва тя, идва от уважението на чуждото мнение и взаимното споделяне. Вярвам, че сме като различни артерии, които водят към едно и също сърце.  

В следващите зали са показани промените, през които преминават италианските семейства. Появява се т.нар. нуклеарно семейство (двама родители и две деца) за сметка на традиционните до този момент големи семейства с над 10 деца. Жените са разделени относно тяхната роля в обществото – едните са привързани към позициите на домакиня и майка, докато други осъзнават новата си социална свобода и избират да се утвърдят чрез кариерата си. Затова акцентът е поставен върху онези от тях със значима роля в италианската икономика и пионери в своите области – политика, кино, изкуство, бизнес, наука и технологии. Например такива са сестрите Зое, Никол и Джована Фонтана – модни дизайнери и предприемачи, които стоят зад модна къща „Соколе Фонтана“, специализирана в областта на висшата мода. Интересна е и Анджела Мария Барбизоли, която също като Ванда Ферагамо поема управлението на семейната компания Campari Group сред смъртта на съпруга си.

Жената господства в центъра на своята кухня, заобиколена от новите технологии, които помагат във всекидневието ѝ – електрическа печка, пералня, хладилник, миксер, кафе машина, телефон, радио, телевизор. Според Ванда Ферагамо домът рефлектира върху хората, които живеят в него и съобразно любовта, която отдаваш на вещите. Домът е като човек. Ако не докажеш дисциплина и любов, всичко се разпада, заявява тя.

Но модерната жена тайно мечтае и да избяга от дома си – сред шума на пишещите машини в офисите и редакциите на кориците на модните списания, заобиколена от епруветките в лабораториите и микропроцесорите на първите компютри, където с огромна амбиция да доказва своите способности. По това време медиите и рекламите драматично се намесват в живота на жената – през страниците на множеството модни списания, но и от ефира на популярни телевизионни предавания като Carosello.

Стаята на тийнейджърката доминира с розовите си тапети, върху които наглед произволно са закачени снимки и плакати на любими актриси, музиканти, манекенки, а шкафовете са запълнени от списания, тенис ракети, магнетофони и грамофонни плочи. Стаята е мястото, където младежите могат да избягат от контрола на своите родители, да четат, учат, слушат музика, да формират собствената си идентичност – понякога копираща тази на майките им, а друг път напълно различна, провокативна и непокорна. Връзката майка – дъщеря е наистина важна във всяко едно семейство и затова експозицията е допълнена с видеоинтервюта на съвременни млади жени, които разказват за ролята на майките им в своя живот – на какво им се възхищават, по какво си приличат и доколко силна е обичта между им.

Спалнята на домакинята е мястото, където е показано и основополагащото значение на модата в живота на съвременната жена. 50-те години на ХХ век са времето, през което италианската висша мода и модна конфекция се налагат, издигайки ролята на професионалния дизайнер на ново, престижно място. В света на модата обаче жената рядко е в тази, чието име стои на колекцията или е сред фотографите, отразяващи феерията от платове. Жената е по-скоро в позицията на красивата манекенка, която презентира дрехите, измислени от мъже, шивачката, която превръща фантазиите в красиви тоалети, или заможната купувачка, която иска да изглежда елегантна и красива с новите си дрехи, обувки, чанти и бижута. Модата се нагажда към интересите на съвременните жени, скъсявайки дължината на полите и палтата, височината на токчетата, еластичността на платовете, които да отговарят на новите интереси на своите притежателки – жените, които пътуват, работят и се забавляват сами, освободени от предразсъдъците и финансовите задръжки.

Интересна като замисъл и реализация, изложбата и съпътстващият я каталог Women in balance 1955/1965 са част от протичащия от години разговор в италианското общество за нуждата от еманципация на италианките, за равнопоставеност и зачитане на различията.