Сградите в Европейския съюз са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове според данни на ЕК. Именно затова европейските институции полагат значителни усилия в тази посока.

Част от тях са и приетите от Европейския парламент проектомерки, част от Директивата за енергийните характеристики на сградите. Предложените промени имат за цел да намалят значително емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в строителния сектор на ЕС до 2030 г. и да направят сектора неутрален по отношение на климата до 2050 г. Друга цел е увеличаване на процента на саниране на енергийно неефективните сгради и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.

Директивата за енергийните характеристики на сградите е част от т.нар. пакет „Подготвени за цел 55“. В допълнение към него е и стратегията „Вълна на саниране“, според която до 2030 г. годишният процент на енергийно саниране на сградите най-малко трябва да се удвои и да се стимулира основното саниране в над 35 млн. сгради в ЕС.

Цели за намаляване на емисиите

Всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии до 2028 г., като крайният срок за тези, ползвани, експлоатирани или притежавани от публични органи, е 2026 г. Всички нови сгради следва да бъдат оборудвани със соларни технологии до 2028 г., когато това е технически подходящо и икономически осъществимо, а срокът за жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт, е 2032 г.

Жилищните сгради ще трябва да постигнат най-малко енергиен клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. по скала от A до G. Категория G съответства на онези 15% от националния сграден фонд на държавата членка, които имат най-лоши характеристики към момента на въвеждането на скалата. Нежилищните и обществените сгради ще трябва да получат същите оценки съответно до 2027 и 2030 г.

Създават се национални планове за саниране

В Директивата е записано, че държавите членки ще определят мерките, необходими за постигането на тези цели, в свои национални планове за саниране. „Те трябва да заменят дългосрочните стратегии за саниране с напълно оперативен инструмент за планиране за държавите членки, с по-силен акцент върху финансирането и осигуряването на подходящо квалифицирани работници за тази дейност, върху справянето с енергийната бедност, гарантирането на електрическа и противопожарна безопасност и подобряването на енергийните характеристики на сградите с най-лоши характеристики“, се казва в приетия документ. В своите планове за саниране на сгради държавите членки следва да определят свои собствени национални цели и трябва да се основават на хармонизиран образец, за да се осигури съпоставимостта им. За да се гарантира необходимата амбиция, ЕК следва да направи оценка на проектите им и да отправи препоръки към държавите членки, ако има такива.

Минимални изисквания за енергийните характеристики

Според Директивата страните определят минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и на техните компоненти, за да се постигне оптимален баланс между необходимите инвестиции и спестените разходи за енергия през жизнения цикъл на сградата. Необходимо е да се предвиди възможност държавите членки да актуализират своите минимални изисквания за енергийните характеристики спрямо техническия напредък.

Методиката за изчисляване на енергийните характеристики включва освен топлинните такива така и други фактори, които играят все по-важна роля, например отоплителни и климатични инсталации, приложение на енергията от възобновяеми източници, системи за сградна автоматизация и управление, оползотворяване на топлина от отпадъчни води, вентилация и охлаждане, оползотворяване на енергия, хидравлично балансиране, интелигентни решения, пасивни отоплителни и охлаждащи елементи, засенчване, качество на вътрешната среда, достатъчно естествена светлина и проектиране на сградата.

Инвестиции

Финансирането играе ключова роля за постигането на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата до 2030 г. За да се намали недостигът на средства, е необходимо икономически по-ефективно използване на съществуващите възможности за финансиране, както и разработване и въвеждане на иновативни механизми за подпомагане на санирането на сгради и на собствениците на жилища като част от националните инициативи.

Според ЕП достъпът до достатъчно безвъзмездно финансиране е от решаващо значение за постигането на целите за енергийна ефективност, както и за намаляването на броя на хората, живеещи в енергийна бедност. Последните инициативи в тази посока на равнище ЕС включват водещия компонент „Саниране“ на Механизма за възстановяване и устойчивост, Социалния фонд за климата и плана REPowerEU. Няколко други ключови програми на ЕС могат да подкрепят енергийното саниране по многогодишната финансова рамка за периода 2021–2027 г., включително фондовете на политиката на сближаване и фонда InvestEU.

Важна роля се отрежда и на „зелените“ ипотечни кредити и „зелените“ заеми на дребно. Те могат значително да допринесат за трансформирането на икономиката и намаляването на въглеродните емисии. Държавите членки следва да коригират приложимото законодателство и да разработят подкрепящи мерки за улесняване на използването на „зелените“ кредити.

Предстои Парламентът да започне преговори със Съвета, за да се споразумеят за окончателната форма на законопроекта.

Дерогации 

Паметниците ще бъдат изключени от новите правила, а страните от ЕС могат да решат да изключат и сгради, защитени заради специфичната им архитектурна или историческа стойност, технически сгради, временно използвани сгради, църкви и места за поклонение. Държавите членки могат също да освободят обществените социални жилища от прилагането на правилата, когато санирането би довело до увеличаване на наемите, което не може да бъде компенсирано с икономии от сметки за енергия.