Предвиждането на бъдещето е неблагодарна работа дори за най-информираните хора. Като илюстрация ще споменем един цитат от съоснователя на 20th Century Fox Дарил Занук. „Телевизията няма да просъществува дълго, защото на хората скоро ще им омръзне да се взират всяка вечер в шперплатова кутия“, казва той през 1946 г.

Все пак нека се опитаме да предвидим какво ще ни донесат технологиите без претенции за безгрешност и изчерпателност. Накратко, ще направим някои информирани и обосновани спекулации. Кои технологии ще променят най-силно живота ни през следващите десетилетия? И кои сред тях имат потенциала да създадат някои от големите индустрии на XXI век?

Вашият личен изкуствен интелект

След огромните вълнения около генеративния изкуствен интелект (AI) през последната година изглежда някак досадно отново да говорим за него. Истината обаче е, че изкуственият интелект едва започва да прониква във всяка сфера на живота ни. Цифрите за икономическия ефект от AI са впечатляващи. Според проучване на McKinsey от 2022 г. използването на генеративен изкуствен интелект в 63 конкретни приложения ще добави 2,6 до 4,4 трлн. долара към световната икономиката. Безспорно AI ще намира все повече приложения като асистент на хората – като инвестиционен съветник, като психолог, като диагностичен помощник на лекарите, надарен с енциклопедични познания и нечовешка памет, и т.н. Вероятно още през настоящото десетилетие ще можем да имаме лични виртуални асистенти. Представете си ваш персонален AI във формата на приложен софтуер, който ще може, да речем, автоматично да купува билети за концерт на любимата група; да следи за промоции на избрани от вас стоки; да прави резервации от ваше име и каквото още можете да поискате, както го искате. Вашият личен AI ще може да ви се „явява“ на екран чрез физически домашен робот; като гласа на вашия умен дом или чрез вашия умен часовник или смартфон. Като духа от лампата на Аладин – винаги готов да изпълни желанията ви. Тук сме твърдо в доскорошната територия на научната фантастика – филми като HER („Тя“) и книги като поредицата „Гейтуей“ на Фредерик Пол.

Квантови технологии

Това е най-загадъчната, но и безспорна „технология на бъдещето“. Всички сме чували за квантовите компютри, но хората, които разбират темата, са едноцифрен процент от населението на света. Всичко започва от странния начин, по който се държи Вселената, когато стигнем на нивото на субатомните частици. Дотолкова странен, че там нещата приличат на магия и карат учени атеисти да мислят за „Божия промисъл“.

Три квантови процесора 2000Q D-Wave systems

С много находчивост и труд от страна на изключително умни изследователи и инженери в продължение на десетилетия квантовата механика бе впрегната в нови технологии. Голямото обещание тук е в способността на квантовите компютри да надхвърлят многократно възможностите на класическите изчислителни машини. Това е бързо развиваща се технологична област, която е на прага на големи пробиви към практически приложения в материалознанието, финансите, логистиката, метеорологичните и климатичните модели, както и в създаването на нови лекарства. В същото време квантовата криптография е на път да ни донесе криптирана комуникация, която е физически невъзможно да бъде прихваната или „хакната“. Квантовите сензори сами по себе си отварят нови технологични области със способността си да отчитат изключително слаби промени в магнитни полета, температура и т.н. Това създава необятно поле за приложения, включително в медицината, както и във всеки вид дистанционно наблюдение.

Човекоподобни роботи

Роботите с човешка форма (андроиди) бяха „задължителен“ елемент във фантастиката от 60-те и 70-те години. Достатъчно е да си спомним Трипио от „Междузвездни войни“. Дълго време тези машини изглеждаха далеч от реалността. Технологиите просто не можеха да създадат двукраки ходещи машини, от които да има полза. Нещата обаче се промениха. От една страна, поради глобалния глад за кадри се появява търсене за роботи, които могат да оперират в човешка среда и да вършат човешка работа с човешки инструменти. Това са андроиди „генералисти“, или, да ги наречем, „роботи общаци“. От друга страна, всеки, който е виждал видеата на Boston Dynamics, е наясно, че двукраките ходещи роботи вече са доста усъвършенствани. Огромен е напредъкът при батериите, микродвигателите, манипулаторите, сензорите, машинното зрение и т.н., които вече позволяват създаването на практични андроиди.

Тук стигаме до „мозъка“ на роботите – изкуствения интелект, за който вече стана дума. Машинното обучение позволява на андроидите да се научат буквално на всичко – въз основа на данни от реалния свят или като наблюдават как го правят хората. Нещо повече, когато един андроид научи нещо (например да подрежда мръсни съдове в миялната), всички останали (съществуващи или бъдещи) автоматично ще получават това знание или умение като софтуерен ъпдейт. Всичко научено дотук от всички роботи – представете си само. Това означава, че новите умения на роботите ще се разпространяват по-бързо от пандемичен вирус. В много кратки срокове можем да видим глобална армия от андроиди, които неуморно и прецизно товарят и разтоварват пратки; извършват ремонти, пекат бургери, сгъват пране и какво ли още не. Това не е футуризъм, а реалност. В момента няколко компании активно разработват човекоподобни роботи, като най-известна е Tesla с нейния Optimus, известен още като Tesla Bot. Сред пионерите в тази област са още Figure и Agility Robotics. Първите пазари са производството и логистиката, т.е. работа на производствени линии и в складове. На хоризонта обаче се мержелеят всевъзможни други приложения, като грижа за болни и стари хора; роли в медицината, развлекателната индустрия и образованието, както и всички дейности, опасни за хората.

Скоро можем да видим глобална армия от андроиди, които неуморно и прецизно товарят и разтоварват пратки; извършват ремонти, пекат бургери, сгъват пране и какво ли още не 

В интервю за TechCrunch съоснователят на Figure Брет Адкок споделя, че настоящото десетилетие е точният момент за пазарния старт на човекоподобните роботи, защото е налице пресечна точка на узрели технологии и възникващи пазари. Адкок е убеден, че потенциалният пазар за андроиди вече е необятен и ще продължи да се разширява с усъвършенстването на технологиите.

След всичко това, ако работещите андроиди се окажат успешна идея (което изглежда вероятно), можем да предположим, че първите андроиди домашни помощници ще излязат на пазара през следващите 5 години.

Синтезни ядрени електростанции

Ядреният синтез обещава да ни донесе практически безкрайна чиста енергия. Създаването на „изкуствено слънце“ на Земята има статута на „технология на бъдещето“ вече цяло столетие. Има обаче сериозни индикации, че тази мечта най-накрая ще стане реалност. За постигането ѝ активно работят мащабният международен проект ITER, както и националните програми на страни с традиции в тези изследвания, като САЩ, Обединеното кралство, Китай и Южна Корея.

През миналата година бе отбелязан ключов пробив по пътя към синтезните електростанции. През декември 2022 г. учените от NIF (National Ignition Facility) в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ в Калифорния постигнаха реакция на термоядрен синтез, която генерира повече енергия в сравнение с вложената за нейното стартиране. Междувременно учените по този проект продължават да подобряват резултатите.

Показателно за перспективите на ядрения синтез е и възникването на силен частен „синтезен“ сектор от амбициозни и добре финансирани стартъпи, които привличат най-добрите кадри от академичните институции. Според браншовата организация Fusion Industry Association тази млада индустрия се състои от най-малко 35 компании и 2,4 млрд. долара инвестиции. Мнозинството от тези компании се стремят да пуснат на пазара печеливша технология за производство на енергия чрез ядрен синтез преди 2030 г. Сред по-известните и добре финансирани „синтезни“ стартъпи са американските Commonwealth Fusion Systems (CFS), TAE Technologies и Helion Energy; канадската General Fusion; Tokamak Energy и First Light Fusion от Обединеното кралство; Kyoto Fusioneering от Япония и Marvel Fusion от Германия. Сред инвеститорите на CFS личат Бил Гейтс, Джордж Сорос, Google, както и инвестиционният фонд на Марк Бениоф TIME Ventures.

Всичко това с основание създава вълна на оптимизъм и очакване, че постигането на термоядрен синтез е по-близо от всякога. Твърде вероятно е през 2050 г. изгарянето на въглища да изглежда така, както днес ни изглежда използването на китова мас за осветление. А петролните и газовите кризи ще са само мрачен спомен от миналото.

Автономен транспорт

Автономните превозни средства по въздух, суша и вода са част от по-широката област на роботиката, но поради специалното си значение заслужават отделно внимание. Фундаменталната причина за предстоящата „автономна революция“ в транспорта е, че този вид автоматизация обещава много по-висока ефективност. Като имаме предвид мащаба и значението на транспорта за глобалната икономика, споменатата ефективност сама по себе си е непреодолим фактор. Освен това автономното управление ще елиминира инцидентите, предизвикани от човешки грешки. Звучи неприятно, но е факт, че автопилотите не употребяват алкохол и наркотици, преди да седнат зад волана; нямат психически и поведенчески проблеми; имат свръхчовешка реакция и дори спазват правилата за движение. В бизнеса пък липсата на злополуки означава много спестени (т.е. спечелени) пари.

Автономните въздушни таксита ще тестват нагласите на пътниците за полет без пилот в кабината Wisk/Boeing 

В резултат от напредъка в сензорните технологии машинното обучение, навигацията и изкуствения интелект технологиите са готови, или почти готови, за масово въвеждане на автономен транспорт. Няма съмнение каква е тенденцията – до края на десетилетието движението на автомобили на автопилот вероятно ще бъде обичайно като минимум на магистралите.

Заместването на хора водачи с автопилоти вече е в ход в добивната индустрия и логистиката. Автопилотите във водния транспорт не са новост, но предстои да станат повсеместни. На опашката ще бъде въздушният транспорт и най-вече пътническият. Причината е в инфраструктурата (необходимо преоборудване на летищата), регулациите и не на последно място – човешката психология. Все още сме далеч от момента, в който пътниците ще се чувстват комфортно да летят без жив пилот в кабината, независимо дали става дума за малко авиотакси (пътнически дрон) или самолет. Повечето от тези пречки не важат за товарната авиация и е твърде вероятно първите автономни търговски полети да бъдат извършени от товарен самолет без хора на борда.

Всичко това означава, че „океанското течение“ в посока към автономен транспорт е могъщо и резултатите вече са налице. Да се надяваме, че няма да стигнем до момент, в който управлението на превозни средства от хора да бъде, да речем, обезкуражавано от властите. Възможно е обаче с времето то да се превърне в лукс.