Когато искате да съсипете някого от скука, заговорете му за енергийна ефективност. Мъка! Прозорци, стиропор, тухли, врати, радиатори. Нито дума за ядрени реактори, трансконтинентални газопроводи, танкери. Нищо, на което пет президенти да му завъртят крана или премиерът да му отреже лентата пред камерите на националните телевизии.

В същото време енергийната ефективност е онази магия, която в най-голяма степен решава енергийните проблеми, гарантира енергийната сигурност, поддържа въздуха чист, осигурява техническия прогрес, докарва светлина на стотици милиони и извършва много други чудеса.

Как става всичко това?

Историята на икономиката е история на справянето с недостига на ресурси. Не че ресурсите ги няма, но те трябва да се добиват и преработват. Енергията изминава дълъг и скъп път, преди да влезе в контакта или под педала за газта. В този ѝ път едната страна е добивът на първична енергия, другата е как я употребяваме.

Навлизането на въглищата, петрола, газа и много други като горива е съпроводено с постоянна битка за тяхното пестене, за извличането на повече с по-малко и в крайна сметка за енергийна ефективност. Без тази битка щяхме да се намираме някъде в XIX в. или много по-назад.

Първите въглищни централи са работили с ефективност около 4%. Да, 4%. Останалите 96% от енергията от изгорените въглища са били загубени във въздуха. Днес ефективността на въглищна централа е над 40%. За около 100 години ефективността на въглищната централа се е увеличила 10 пъти, което ѝ даде възможност да се електрифицира прогресът на ХХ в. Ако тази ефективност си беше останала 4%, днес щяхме да сме бедни, само десетина процента от нас щяха да имат електричество, щяхме да живеем в пушеци, продължителността на живота сигурно щеше да е около 40 години, а енергийните войни нямаше да спират. Енергийната ефективност обаче не допусна това да се случи.

Първият масов форд, модел Т, излиза от заводите през 1908 г. Моторът му е 2,9 литра (или 2900 кубика, както им казваме), а мощността му е мижавите 20 конски сили. Максималната му скорост е 68 км/ч. Днес мощността на двигател с обем 2,9 литъра e около 300 конски сили. Ако по пътищата днес се движеха само коли с

3-литрови двигатели с мощност от 20 конски сили, светът щеше да прилича на холивудска антиутопия. И да, щяхме да сме в някакъв отдавнашен неясен век. Енергийната ефективност превърна транспорта в онова, което той е днес.

През 2000 г. само 24% от населението на субсахарска Африка имаха достъп до електричество. Днес този дял е 50% и рязко се увеличава. Основен фактор за достъпа до електрическо осветление, което преобразява живота на хората в региона, е светодиодното осветление, свързано към соларен панел и батерия, а по-късно ставащо компонент от локална електрическа мрежа. Това преобразяване нямаше да може да се случи с нормалната крушка заради нейната енергийна неефективност. Светодиодното осветление (LED) използва 10 пъти по-малко електричество, отколкото познатата ни от миналото и все още употребявана крушка с нажежена жичка. Енергийната ефективност на светодиодното осветление на практика намалява 10 пъти необходимата соларна мощност за същия светлинен ефект. С други думи, старата крушка щеше да има нужда от 10 пъти повече соларна мощност, простата осветителна система щеше да струва 10 пъти повече и щеше да е абсолютно невъзможна за джоба на бедното африканско семейство или пък за десетките благотворителни организации, които разпространяват осветление в далечни неелектрифицирани африкански краища.

Преди 10 години само половината от населението на Индия имаше достъп до електричество. Днес достъпът е почти 100%. Този достъп е различен от нашата уютна представа, често се свежда до една-две крушки, но те са енергийно ефективни. Без тях достъпът до електричество в Индия щеше да е вероятно най-много 60%. Индийската енергийна революция се дължи в голяма степен на ефективността.

Удивителните истории в тази сфера са безкрайни. Те са и неотменна част от националната сигурност, военните конфликти и геополитическата динамика. Отбранителната индустрия и планирането са постоянно ангажирани с намаляването на относителния дял използвана енергия. Около половината жертви, които САЩ дават в Афганистан и около 40% в Ирак, са в резултат на атаки по време на превоз на гориво. Неспособността на руската армия да достави гориво на прословутия 50-километров конвой край Киев през пролетта на 2022 г. допринесе немалко за провала на руската офанзива. Колкото по енергийно ефективна е армията, толкова по-малко са жертвите, които дава.

Когато през 1973 г. арабските страни – производителки на петрол, налагат петролно ембарго на САЩ и техните съюзници заради войната с Израел, западният свят изпада в енергиен шок. Едни от най-значимите действия тогава са въвеждането и затягането на стандартите за енергийна ефективност. До 70-те години енергийното потребление на Германия и другите северозападни европейски страни расте стръмно. От края на 70-те растежът на практика спира, а икономическият растеж продължава. Днес Германия, Дания, Швеция, Великобритания и други западноевропейски страни консумират около 20–25% по-малко енергия на човек, отколкото в началото на 80-те. А икономиките продължават да растат. И само малка част от този спад е резултат от изнасяне на индустриите от Европа. Основната причина е енергийната ефективност.

Ако мерките през 70-те, 80-те и по-късно не бяха взети и ако директивите за енергийна ефективност, в голяма степен тласнати напред заради климатични политики, не бяха приети и приложени, днес Европа щеше да е крайно неефективна и щеше да е на колене пред Русия. Вместо това Европа победи Русия в енергийната ѝ война за по-малко от година. В основата на тази победа е, познахте, енергийната ефективност. Скучната, недраматична енергийна ефективност с нейните прозорци, термостати, стиропор, светодиодни крушки и стандарти за максимална мощност на прахосмукачките се оказа решителното оръжие на Европа в енергийната битка с Русия.

И накрая, нека стигнем и до нашия край. Югоизточна България е енергийно най-неефективната част на Европа. А в рамките на Европейския съюз най-зле се представя България. Ако се чудим защо страната ни не се движи напред и защо хората не са доволни от живота си в нея, един, не единствен, от отговорите е – заради енергийната неефективност. Тя означава по-големи външни разходи и по-малко резултати вътре в страната, повече пари за отопление и по-студени жилища, по-мръсен въздух, повече шум и по-малко уют в дома. Много хора отопляват само част от жилищата си през зимата. Те реално притежават по-малки жилища от онова, което им се води по нотариален акт. Неспособността да си отопляваш добре жилището води до така наречената енергийна бедност, която в рамките на ЕС е най-висока в България. Енергийната бедност е причина за нисък жилищен комфорт, замърсен въздух, заболявания, преждевременна смърт.

Ние можем да се измъкнем от крайно неефективния начин, по който използваме енергията, само ако признаем какво е реалното значение на енергийната ефективност, как тя е свързана с икономическия прогрес, енергийната сигурност, националната сигурност, въздуха, който дишаме, и с нашето здраве и самочувствие.

Тогава ще приемем, че промяната може да дойде чрез комплексно финансиране, което отчита всички преки и непреки ползи от нея.

Пренебрегването на енергийната ефективност ни лишава от всички икономически и социални чудеса, които тя може да ни донесе. Затова Европейският съюз проповядва принципа „първо ефективността“. Както го проповядва, така го и пренебрегва, защото хората не обичат да слушат за енергийна ефективност. Някак темата не им изглежда достатъчно радикална, достатъчно категорично решение и достатъчно победоносна песен. Европа греши с бавното си внедряване на радикални мерки за енергийна ефективност. А България направо катастрофира в тази тема.