Когато става въпрос за изкуство, категорията „най-добър“ е субективна – изживяванията и усещанията, които предизвиква дадено произведение, са свързани с личната чувствителност и това, което е най-добро за един, може да е ужасно за друг. Съответно няма да се опитваме да вкараме Ангел Дюлгеров в графата „най-добър поп рок китарист“. Но това, което е сигурно, е, че той е един от най-продуктивните в сферата на музиката. И че музиката е неговият живот.

Ако проверите комерсиалните му проекти, ще откриете, че той свири с Лили Иванова, свири в „България търси талант“, прави песни с Любо Киров. Ако търсите нещо друго, ще попаднете на личните му неща „Сетива“ или Tube Hedzzz, бандите Rubikub и Gabanа. В ролята на продуцент и автор на аранжименти ще го намерите в албума Humanity на Хриси от „Гласът на България“. Има и още куп други проекти, колаборации и съвместни парчета.

„Признавам си, не мога да ги изброя. Страшно много са. Със сигурност ще изпусна поне десет“, признава си откровено Ангел. Можем да добавим и Bobo & The Gang – той свири с бандата на музикалния фестивал A to Jazz в София и говорим точно след този концерт.

Как съчетава цялото това разнообразие?

През живота си съм нямал проект или артист, с когото да работя и да не го харесвам. Изслушал съм страшно много и различна по стил музика, което ми дава възможност да имам адекватно мнение в различни по стил проекти. Мисля, че всеки музикант е малко или много шизофреник, което помага и пречи в различни ситуации.

Участието в толкова много разнообразни проекти означава и супер много вдъхновение. Защото той може да пише динамични и тежки рок рифове, а дни след това да свири елегантен джаз, смесен със соул и фънк – при това с текстове и на български, и на английски.

Откъде идват всички идеи?

Вдъхновението е това, заради което живеем. Всеки има нужда от него, независимо с какво се занимава. За мен е важно да не зациклям дълго време по един проект. Когато го завърша бързо и подредено, освобождавам място за нови неща, а вдъхновението е навсякъде. Буквално.

Кога е поставено началото?

Занимавам се с музика от 4-годишен, когато започнах да свиря на пиано и китара. После на 6 години влязох в музикалното училище, където ме записаха с цигулка – инструмента, с който завърших образование. Не съм искал да правя нещо друго, музиката е моят живот. През последните 10 години се занимавам сериозно с музикално продуциране, което е свързано повече с работа пред компютър. За мен е предизвикателство да развия една музикална идея от основни музикални похвати до финален аранжимент със звук на световно ниво.

Пак ли ще е така след 10 години?

Мисля, че да. Това е начин на съществуване. Това съм аз.

Някои музиканти обичат големите концерти на стадиони, други – тези в зали, трети – по-малките, защото са по-уютни и изживяването е различно. Той е опитал всичко. Но има ли любим концерт? „Много са. Обичам големи зали заради мащаба и тръпката пред 10 хил. души. Но обичам и малките клубни гигове, които носят своя интимен чар. Обичам сцената“, казва Ангел.

Как се съчетават семейството и музиката?

Ангел не се изживява като суперзвезда. Няма злоупотреби в модерни нощни клубове. Дори напротив – понякога, когато е в София, спи в апартамента на леля си. „В съвременния свят има все по-малко суперзвезди. Аз не искам да съм такава, но бих стоял зад такава, вземайки правилните решения, така че да се запази музикалната стойност на продукт, който е супер комерсиален“, твърди той. И това, което прави, го доказва.

Как обаче се справя с това, че живее в Пловдив, а свири из цяла България? “„транното при музиканти като мен е, че нямам работно време, определени почивни дни, отпуски, заплата и др. подобни неща от ежедневието на съвременния човек. Има периоди, в които мога два месеца да нямам почивен ден, след което цял месец да нямам нито един ангажимент. В момента отговарям на тези въпроси от каравана до морето, където съм две седмици със семейството си. Обичам ги и съм благодарен, че ги има“, откровен е той.

А как гледа професионалният музикант на идеята децата му да се занимават с музика? „Искам, но не на всяка цена. Важното е да обичат това, което правят. Не мога да си представя да работят нещо, което не харесват. Но много искам да свиря рокендрол с тях“, завършва Ангел.

Всякаква музика и много китари

За музикант, който прави толкова много различни музика, е задължително да слуша колкото може повече и каквото може повече. И Ангел го прави – слуша всякаква музика. Ограничението е настроението му – то сменя стиловете.

Настроението обаче не сменя любовта към китарите. Те са много, ама наистина много. „Заемат все повече място. А лошото е, че не продавам“, смее се китаристът.