От чиста радост до неподправено злорадство. От неприятно усещане до пълен шок. В този диапазон варират възприятията на американските гласоподаватели след победата на Доналд Тръмп на отминалите президентски избори. Една кампания с доста неочакван край, макар и не съвсем за тези, които я следят отблизо.

На международната сцена Руската федерация, Китайската народна република, Северна Корея и Ислямска република Иран проследиха с особен интерес, макар и не толкова ентусиазирано, както преди осем години, как Тръмп възтържествува. И за това си има причина. Всички тези недемократични режими разбират, дори много по-ясно от самите американци и техните демократични партньори, с кого ще си имат работа през следващите четири години. Тръмп за тях е бизнесмен с план и срокове за изпълнението му, за когото политиката е средство, а не смисълът на нещата. Тези режими са доста напрегнати, тъй като президентът Тръмп от 2025 г. ще бъде доста по-решителен и най-вероятно по-влиятелен спрямо Тръмп от 2016 г. Ако остане верен на обещанието си, ни предстои да видим как ще се прекрати войната в Украйна; как ще бъде респектирана Москва за в бъдеще; как Китай, разпознаван от мнозина сред Републиканската партия като основния противник на САЩ, ще бъде държан настрани от Тайван и Африка; как Япония ще бъде подкрепена срещу Пекин и Пхенян; как Израел ще уреди конфликта си с Иран, въобще как Америка ще се държи в новия световен ред на ескалираща несигурност и враждебност. Дали ще гради проактивно нова архитектура на сигурността, основана на колективни договори и инвестиции в стратегически нови технологии, или ще предпочете частично изолационистки подход и двустранни споразумения?

Що се отнася до нас тук, в България, едва ли Тръмп би променил нещо в действията на Държавния департамент. Липсата на трезва самооценка и високото ни самомнение за фактор в региона със сигурност имат различна перспектива от гледната точка на Вашингтон. Това не означава обаче, че списъкът „Магнитски“ ще бъде съкратен или някой ще нареди на някого в каква коалиция да участва или поддържа. Необходимо е да осъзнаем в България, че САЩ работят с представители, които демонстрират предвидимост, гарантират устойчивост и не предприемат твърде често противоречиви конюнктурни действия. Каква е партийната абревиатура на участващите в подобно управление за Тръмп, едва ли има някакво особено значение, стига държавата да продължава да си плаща годишната вноска в бюджета на НАТО, да държи руските интереси под контрол и да гарантира стабилност на източния и югозападния фронт на Алианса.

Как спечели Тръмп?

Изненадващата победа на Тръмп се случи по няколко направления, които пораждат допълнителни въпроси както към щабовете на двете партии, така и към методите за анализ на състоянието на американското общество и за течащите в дълбините му процеси. Очакванията на базата на социологическите проучвания от отделните щати, най-вече колебаещите се такива, предвещаваше битка с неясен изход до последния момент между Камала Харис и Доналд Тръмп с прогнозирана, макар и с малко, победа за кандидата на Демократическата партия.

Както се видя, това не само не се случи, но именно колебаещите се щати, тези без традиционна политическа ориентация, избраха с решителни мнозинства кандидата на Републиканската партия. Но не само те наклониха везните към Тръмп, който ще се завърне в Овалния кабинет догодина като 47-ия американски президент и втория след Гроувър Кливлънд успял да спечели избори, след като е загубил кампания за втори мандат. За разлика от Тръмп Кливланд, първият демократ, избран за президент след Гражданската война, печели общия вот и на трите си явявания на избори, но губи Електоралната колегия, която на практика избира американския президент, през 1888 г. Тръмп междувременно загуби общия вот през 2016 г. по пътя си към Белия дом, но въпреки това спечели Колегията, загуби вота и на изборите през 2020 г., но в крайна сметка успя да спечели и на двете нива през тази година.

Освен изборите за президент, които плениха въображението на света, американските граждани гласуваха за представителите си в Конгреса и за една трета от състава на Сената. Останали в сянката на надпреварата между Тръмп и Харис, тези две паралелни състезания дадоха своя принос към общия изход от водещата кампания. Чрез тях кандидатите на двете партии имаха възможност да предадат посланията на своите политически шампиони до най-ниското ниво на американската общност. Изглежда очевидно кои са се справили по-успешно, когато погледнем резултатите. Според тях Републиканската партия, изглежда, е на път да спечели контрола в Конгреса (при необходими 218 гласа и вече спечелени 212 от общо 435 представители) и вече си осигури контрола в Сената, печелейки три места (52-ма представители при общ брой 100 – по двама сенатори от всеки щат).

При прочита на данните от избирателната активност и отделните сегменти на вота[1] прави впечатление неуспеха на демократите да мобилизират своите т.нар. традиционни източници на подкрепа сред латиноамериканците, афроамериканците и жените. За всеобща изненада жените не подкрепиха Харис, така както подкрепиха Байдън преди четири години: 61% от жените на възраст 18–44 и 53 % на възраст 45+ през 2020 г. подкрепиха кандидата на демократите срещу 55 и 51% през 2024 г. в съответните категории. При проследяване на спада през расовото самоопределение нещата не изглеждат по-добре за Харис. Преди четири години Байдън е мобилизирал подкрепа сред 91% от тъмнокожите американци и 63% сред латиносите, докато този ноември Харис е спечелила съответно 83 и 55% от тази подкрепа. Ако тези данни могат да се обобщят като провал на Демократическата партия и Камала Харис да мобилизират достатъчно своя електорат, то следващите показват как Тръмп е успял да пробие и получи подкрепа от нови сегменти в американското общество.

Според първоначалните данни на Асошиейтед Прес Тръмп привлича гласовете на повече от половината от младите мъже на възраст под 30 години за разлика от 2020 г., когато предпочитанията им са били към Байдън. Тръмп също така е удвоил подкрепата си сред младите чернокожи мъже и е привлякъл повече латиноамерикански мъже. Обяснението, че Тръмп рязко е станал популярен сред тези общности, би било наивно, но някои негови послания като това за овладяването на инфлацията и намаляването на безработицата очевидно са били чути от най-засегнатите групи в САЩ.

За евентуалния успех на Харис не успя да допринесе и фактът, че в редица щати се проведоха референдуми по теми, свързвани традиционно с каузите на Демократическата партия и считани за техен двигател – легализирането на марихуаната за медицински цели и правото на аборт, станало особено чувствителна тема в САЩ след решението на Върховния съд, който го отмени на федерално ниво. Особено силно впечатление прави фактът, че в 7 от десетте гласували щата за вписването на правото на аборт в щатските конституции референдумът е подкрепен. Особено ясно изпъква фактът, че в Мисури, Монтана и колебаещата се Аризона, където Тръмп печели убедително, това право е подкрепено.

Лоялна администрация

Ако преди осем години Тръмп разчиташе на апарата на Републиканците да го подкрепя в администрацията на всички нива, този път новоизбраният президент ще бъде заобиколен от хора, които бяха лоялни към него в най-трудните му моменти през последните години. Тези, които се притесняват от идващия мандат на Тръмп, са прави. Сега той знае как функционира правителствената машина и се е обградил с хора, които имат неговия дневен ред без много възможности за странично влияние или въздействие. Засилването на авторитарния характер на управлението основателно буди притеснения в система на държавно самоуправление, базирана на идеята за взаимния контрол между властите и обществото. Идеята, че следващият президент може да си подари помилване от всички следващи обвинения в предполагаеми престъпления, не попречи на Тръмп да спечели с една дълбоко въздействаща кампания, боравеща и съществуваща в полето на постистината на негативните емоции. Дали това обаче няма да се превърне в проблем, когато изборните страсти се уталожат и насрочените дела срещу 47-ия президент на САЩ бъдат придвижени към съответните инстанции и чувството за справедливост на американците бъде подложено на изпитание, предстои да разберем.

Рубиконът на Харис

В хода на кампанията възникна едно все по-нарастващо недоумение. Ако подходът на Тръмп да адресира за пореден път емоциите и гневът на американците беше лесно предвидим и очакван, особено след атентата срещу него, то действията на демократите продължават да изглеждат необясними в хода на надпреварата. Смяната на кандидата със сигурност не беше началото, на което са се надявали в Демократическата партия, но неумението или нежеланието да позиционират вицепрезидента Харис като политическа алтернатива на Тръмп предопредели краха им. Въпреки усилията на Харис да бъде позитивна, добронамерена към несъгласните с нея и умерено прагматична в предлаганите решения тя така и не успя да намери мястото си. Изправена пред избора да критикува своя президент и администрацията, от която беше част четири години, или да победи Тръмп Харис попадна в политически Рубикон, през който не успя да премине. Тя така и не успя да компенсира липсата на ясна визия за икономическо развитие. Усещането, че демократите не знаят как да победят този път „врага на демокрацията“ според техните думи, освен като го критикуват за всичко по всяко време, се превърна на практика в реклама за Тръмп.

Прагматизъм преди всичко

Демокрацията в САЩ даде пример за пореден път как устойчивите практики надделяват над партизанщината и личните политически цели. Камала Харис загуби изборите, но вместо да призове гневните и разочаровани демократи да саботират спечелилия Тръмп и да обсадят Белия дом и Капитолия идния януари, тя постъпи като отговорен политически лидер, призна своята загуба и поздрави победителя. Въпреки истерията на превърналите се в доминиращи медийната среда нови алт-райт медии, публични фигури като Джо Роугън, Илън Мъск и медийната мрежа на „Фокс Нюз“ дневният ред на американската демокрация предстои да осмисли и пренареди своите задачи съгласно новата политическа реалност. Дали тя ще се превърне в новото политическо статукво, зависи от това, доколко американците ще видят обещанията на Тръмп, реализирани на практика и в каква степен. Ако тръмпизмът се превърне в нова политическа идеология, която устойчиво влияе и оформя американското общество в общоприемлива политическа реалност, то останалият свят ще трябва да се нагоди в дългосрочен план към нея, а не както досега, според конкретния обитател на Овалния кабинет. Така или иначе сега ще трябва да гледаме, поне през следващите четири години, света и САЩ през очите на Тръмп. Харесва ни или не, е от второстепенно значение, тъй като демокрацията функционира чрез избори. Нека и ние направим своите избори сега, за да не съжаляваме по-късно.

Дали в крайна сметка ще видим Доналд Тръмп, човека желаещ публичното унижение на своите противници и възмездие за причиненото му страдание или впрягащ всички свои противоречиви качества в услуга на САЩ, за да остане в историята като победител и символ на американската демокрация, предстои да разберем съвсем скоро. Безспорно е, че ексцентричният му характер, радикални послания, съмнителни политически контакти и партньорства могат да изиграят решаваща роля във втория му мандат. Но също толкова безспорно и отвъд съмнение би следвало да бъде и доверието в американските институции, които не позволиха на привържениците на Тръмп да осъществят държавен преврат преди три години и възпряха 45-ия президент неколкократно в опитите му да се държи като авторитарен политик и диктатор. Политическата среда в САЩ никога няма да бъде същата след Тръмп, но нека не се заблуждаваме, че той е нейният двигател. Феноменът „Тръмп“ е продукт на над тридесетгодишни процеси в Америка, произвели редица предизвикателства, промени и проблеми. От глобализиращата се икономика, променила структурата на целия БВП на страната, до вътрешната миграция и външната имиграция, променили на свой ред картата на труда в САЩ, които веднъж достигнали точката на кипене сред гражданското общество, намериха гласа си в лицето на своя нов трибун. Друг е въпросът дали тези искания са в унисон с демократичните ценности, но в крайна сметка нали така работи демокрацията – мнозинството решава чрез избори. Дали така действащата американска демокрация ще се окаже гостоприемник за радикален популизъм, постмодерен фашизъм, неоиндустриален авторитаризъм, или ще стане по-продуктивна, представителна и функционираща зависи от имунната ѝ система – устойчивите, прозрачни и ефикасни институции, които работят според духа и буквата на закона в интерес на гражданското общество.

[1] Резултатите са на база анализа на Associated press, достъпни на адрес: https://apnews.com/live/trump-harris-election-updates-11-5-2024?tab=00000192-dde3-df8c-a7fb-fdeb0f780000